Ден след като Атина и Скопие се разбраха за името Република Северна Македония, български историци и политици изразиха недоволство от планираното ново име на съседната ни държава.

От БСП реагираха и поискаха от правителството гаранции и по-твърда позиция. Те предложиха позицията на България при преговорите за членство на Република Македония в ЕС да бъде обвързана с гаранции, че името Северна Македония няма да бъде предпоставка за претенции към България - териториални или по отношение на историята и идентичността на гражданите.

Географски понятието Северна Македония включва и част от България, заяви историкът акад. Георги Марков и призова българското правителство да прояви политически разум. Според него управляващите действат под натиск от САЩ, чиято цел е Балканите да са изцяло в зоната на НАТО.



Политиците и историците реагираха и на изказването на премиера на Република Македония Зоран Заев, след срещата му с Алексис Ципрас, което може да се приеме като връщане към предишната реторика спрямо България, съдържаща претенции. Ако Заев продължи тази риторика, Република няма да влезе в ЕС, заяви евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки.

Позицията на българското правителството за името на Република Македония се промени във времето и след категорично несъгласие с названието Северна Македония, днес Външно министерство приветства споразумението, постигнато между Скопие и Атина точно за това име. През 2012 г. премиерът Бойко Борисов заяви, че името Северна Македония за нас е неприемливо.



Непосредствено след подписването на договора за добросъседство между България и Република Македония в началото на август 2017-а българският външен министър Екатерина Захариева изрази в интервю за телевизия 24 същото мнение. Днес позицията й вече е друга.

И историците, и политиците, са убедени, че името Северна Македония няма да бъде одобрено нито в Гърция, нито в Република Македония.