„Преговорите не вървят добре, защото правителство в Лондон не е готово да напусне ЕС. Няма единодушие вътре в самото правителство за това какви са алтернативите на европейското членство”, коментира той и подчерта: „Великобритания географски, исторически и културно е част от Европейския съюз”.
Сър Греъм Уотсън е дългогодишен лидер на европейските либерали. Той е първият британски либерал демократ, който е избран и за европейски депутат. Работата му в Европейския парламент продължава 20 години.
Сър Уотсън е сред най-ревностните защитници за присъединяването на България и Румъния към ЕС. Той е и един от политиците, които вкараха в дневния ред на ЕС казуса със задържаните български медици в Либия.
-Сър Уотсън, често посещавате България, но спомняте ли си кога бяхте тук за първи път?
Първото ми посещение в България беше в края на 90-те години. Имаше много промени, либералните идеи започваха да търсят своя път и бях очарован да открия държава като моята Шотландия, която има много култура, тук толкова далече в Югоизточна Европа, от човек, като мен, който идва от далечния северозапад.
-По това време мислехте ли, че държава като България може да стане член на ЕС?
За мен тази идея дойде по-късно, след като Симеон Сакскобургготски се завърна и основа политическо движение и стана премиер – това беше точното време България да се присъедини към ЕС. Доволен съм и успях да убедя моите колеги от либералната група в Европейския парламент да подкрепят това членство на 100 %.
-Но тогава имаше и много критики, че България и Румъния не са напълно готови да се присъединят към ЕС?
Да, имаше критика. Имаше критики и когато това се случи със Словакия, отново казваха, че е не е готова. Моят отговор на това е: Ако една държава е решила приеме европейските стандарти и да стане член, тогава трябва да бъде приета. Няма причина да се държи извън съюза.
-Днес, 11 години по-късно към България, все още има критики по отношение на правовия ред, борбата с корупцията. Успяхме ли все пак да постигнем нещо за тези 11 години членство?
Аз все още съм притеснен по темата „корупция” и някои други възгледи на българското правителство, но мисля, че ако погледнете назад към 2007 г. може да видите много голям прогрес. И съм сигурен, че след 10-15 години, ако отново погледнем назад, ще видим, че България е станала много различна страна.
-Сега България председателства Съвета на ЕС. Как се справяме? Вие често сте по този повод в София през последните месеци.
България води едно успешно председателството. Мисля, че правителството може още по-активно да популяризира това председателство. Убеден съм, че останалите държави разбират, че България е доста готова да играе своята част в конструирането на Европа.
-Отново се говори за разширяване на ЕС, включването на Западните Балкани. Колко е реалистично това? В същото време Великобритания напуска Съюза. Защо?
България може да играе важна роля за включването на държавите от Западните Балкани в ЕС. Може да играе важна роля и като регионален хъб, като център на много различни проекти. Аз много се срамувам, че моята собствена страна гласува да напусне ЕС. Все още се боря, за да спра това.
-Възможно ли е още това?
Да, възможно е. Не съм голям оптимист, но ще продължа да се боря, за да задържа британците в ЕС. Ако напуснем, сигурен съм, че след 10 години, ще чукаме на вратата и ще молим да се върнем обратно.
-Как оценявате преговорите между Лондон и Брюксел по „развода”?
Преговорите не вървят добре, защото правителство в Лондон не е готово да напусне ЕС. Няма единодушие вътре в самото правителство за това какви са алтернативите на европейското членство. И когато се сблъскаш с толкова много големи предизвикателства на глобално ниво – нарастването на населението, миграционните процеси, климатичните промени, световната престъпност , тогава се нуждаеш от структурирано сътрудничество с другите държави, които са в ЕС.
-Но такова сътрудничество може да се намери с Китай или Съединените щати, например?!
Може би, но ако всеки реши да тръгне по своя път, европейското общество няма да съществува като такова. За мен, Великобритания географски, исторически и културно е част от Европейския съюз.
-Догодина са европейските избори – само два месеца след като Великобритания се очаква да напусне ЕС. Как ще изглежда следващият европейски парламент?
Смятам, че следващият европейски парламент ще е много по-различен. В него ще доминират две по-големи политически групи – на Европейската народна партия и на социалистите с много силно представителство и на либералите в центъра. Но ако погледнем какво се случва из държавите в Европа – виждаме, че се избират все повече националисти, все повече популисти и отслабват позициите на основните партии. Надявам се да успеем да задържим ЕС развиващ се, такъв какъвто трябва да бъде.
-Страхувате ли се, че повече националистически партии могат да влезнат в следвания европейски парламент?
Да, страхувам се.
-Защо?
Мисля, че има опасност за самия ЕС. Опасност, че може да се разпадне. Не съм убеден, че тази опасност е твърде голяма, но се движим в грешна посока. Време е европейските граждани, които може би не мислят много за политика, да се обединят и да покажат, че можем да имаме функциониращ европейски парламент.
-От Източна Европа или от други части на Европа очаквате повече националистически парти?
От Западна Европа също така. „Националният фронт” във Франция на льо Пен се представя доста добре, „Северната лига” в Италия изглежда също печели гласове, има крайно дясно крило и в Германия , както Швеция и на други места. Очаквам те ще засилят позициите си и по време на Европейските избори през май догодина.
-Къде виждате мястото на либералите?
Вярвам, че ще успеем да постигнем силен либерален дял в Европейския парламент. Не се съмнявам в либералната идея: да се работи заедно с хората, независимо от тяхната националност, език, религия или избор за начина на живот. Това е единственият начин да накараме Европа да работи. Това е единственият начин, по който Европа може да се справи с световните предизвикателства.
-Нека Ви върна няколко години назад. Вие бяхте един от политиците, които поставихте българския казус със задържаните медици в Либия в дневния ред на Европейския парламент. Кое беше трудното тогава? Какво се случи зад кулисите?
Това беше много сложен казус, защото Либия арестува и измъчва в затвора тези медицински сестри въз основа на някакви скалъпени обвинения. Тогава другите европейски държави не показваха голяма солидарност с България. Аз им се противопоставих с аргумента, че България като държава-кандидат, а и като бъдещ член на ЕС, заслужава пълна дипломатическа подкрепа от всяка европейска държави, за да бъдат освободени сестрите и доктора. И бях много, много доволен, след като след дълга кампания успяхме и върнахме тези хора у дома.
- Този казус пример ли е как ЕС може да реагира с обща европейска позиция?
Беше много добър пример за това какво Европа може да постигне ако всички работят заедно. Можем да видим това и в други примери.
-Сега Европа се бори за позиция между другите глобални играчи. Какво Европа може да подобри?
Това е причината да съжалявам, че Великобритания напуска ЕС. Европа притежава 20% от световната икономика , но само 7% от световното население. И трябва да сме заедно.
Ако ние успеем да създадем европейско демократично общество, върховенство на закона, борба с корупцията, добро управление и равенство за всички европейци, тогава ще бъдем водещ световен пример. Това са ценности, които липсват в Китай, Русия, Турция и много други части на света. Европа трябва да бъде образец за честност и за свободно общество, в което всеки да развива своя талант.