Събития:

1531 г. – Осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер.

1551 г. – Иван Грозни открива Стоглавия събор, ограничаващ правата на духовенството.

1599 г. – Джордано Бруно е преместен от Венеция в съда в Рим.

1687 г. – Управляващият Япония Цунаеши забранява на поданиците си консумацията на риба, стриди и птици.

1795 г. – Правителството на Франция обявява временно затваряне на театрите.

1814 г. – Състои се премиерата на 8-ата симфония на Бетховен.

1825 г. – Публикувана е първата глава на „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин.

1854 г. – В състояние на умопомрачение немският композитор Роберт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство.

1870 г. – Със султански ферман е учредена Българската екзархия, възприета от властта за официален представител на българския народ в Османската империя.

1879 г. – Изработен е мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор изпратен до Великите сили.

1882 г. – В Русия за първи път е разрешено използването на телефоните от частни лица.

1890 г. – Дадена е амнистия за престъпления на чиновниците между 9 август 1886 г. и 2 август 1887 г.

1897 г. – В Русе се състои първата кинопрожекция у нас, наблюдавана от 200 зрители.

1900 г. – Във Обединеното кралство е създадена Лейбъристката партия.

1900 г. – Създаден е футболният клуб „Байерн“ (Мюнхен).

1904 г. – Създаден е футболният клуб „Бенфика“ (Лисабон).

1907 г. – След убийството на Димитър Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов.

1917 г. – Жените в провинцията Онтарио (Канада) получават право на глас в местните избори.

1921 г. – В София пристига Междусъюзническата контролна комисия в състав: граф Шеризе от Франция, Колвин от Великобритания и принц Боргезе от Италия. За български комисар към комисията е назначен Райко Даскалов с помощници Михаил Савов, Никола Стоянов и Крум Попов.

1922 г. – Върховният съд на САЩ единодушно приема 19-та поправка в конституцията, гарантираща избирателни права на жените.

1932 г. – Английският физик сър Джеймс Чадуик открива неутрона.

1933 г. – Япония обявява, че напуска Обществото на народите.

1933 г. – В Германия е подпалена сградата на Райхстага.

1934 г. – Арестуваните за пожара в Райхстага българи са екстрадирани в СССР.

1934 г. – Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, съдени в Лайпцигския процес, са освободени от затвора Моабит.

1936 г. – Под натиска на властите съюзът „Добруджа“ се саморазпуска, но местните дружества продължават да съществуват и Софийското дружество поема ръководните функции от май същата година.

1945 г. – В България със закон е въведена Правописна реформа.

1946 г. – Открит е университетът „Кирил Славянобългарски“ във Варна.

1951 г. – В САЩ е ратифицирана 22-та поправка към конституцията, която официално ограничава броя на президентските мандати до два.

1967 г. – Излиза запис на първата песен на групата Пинк Флойд.

1967 г. – Доминика придобива независимост от Обединеното кралство.

1969 г. – Подписано е споразумение между правителствата на България, СССР, ГДР, Полша, Румъния, Монголия, Унгария и Чехословакия за създаване на Международен център за научна и техническа информация.

1981 г. – Завършва 10-дневното посещение на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова в Индия.

1982 г. – Завършва тридневното официално посещение в България на държавния глава на Турция – генерал Кенан Еврен.

1997 г. – Списание „Нейчър“ публикува съобщение за успешното клониране на овца.

1997 г. – В Ирландия се разрешават разводите.

2000 г. – Завършва Единадесетата конференция на СДС.

2000 г. – Завършва Шестнадесетият конгрес на Демократическата партия, който трябва да избере нов лидер след смъртта на Стефан Савов. Председател става Александър Праматарски.

2001 г. – НИС на СДС взема решение да изключи от СДС бившия главен секретар Христо Бисеров и члена на НИС Йордан Цонев за нарушаване на три члена на устава.

2010 г. – В Чили, в 6:53 часа по Гринуич, се случва катастрофално земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер.

Родени:

280 г. – Константин I Велики, римски император († 337 г.)

1606 г. – Лоран дьо Ла Ир, френски художник († 1656 г.)

1724 г. – Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд († 1767 г.)

1861 г. – Рудолф Щайнер, австрийски философ и учен († 1925 г.)

1863 г. – Джордж Мийд, американски философ и социолог († 1931 г.)

1865 г. – Жак Мизес, немски шахматист († 1954 г.)

1867 г. – Жеко Спиридонов, български скулптор († 1945 г.)

1873 г. – Енрико Карузо, италиански тенор († 1921 г.)

1882 г. – Тодор Георгиев, български военен деец († неизв.)

1887 г. – Методи Алексиев, български революционер († 1924 г.)

1887 г. – Тодор Радев, български военен деец и политик († 1957 г.)

1902 г. – Джон Стайнбек, американски писател, Нобелов лауреат през 1962 († 1968 г.)

1912 г. – Лорънс Дърел, британски писател († 1990 г.)

1913 г. – Пол Рикьор, френски философ († 2005 г.)

1913 г. – Ъруин Шоу, американски писател († 1984 г.)

1915 г. – Димитър Сагаев, български композитор († 2003 г.)

1921 г. – Майкъл Фокс, американски актьор († 1996 г.)

1924 г. – Христо Асърджиев, български журналист († 2003 г.)

1926 г. – Златина Тодева, българска актриса († 2007 г.)

1927 г. – Зигфрид Шнабл, германски сексолог

1928 г. – Ариел Шарон, министър-председател на Израел († 2014 г.)

1930 г. – Джоан Удуърд, американска актриса

1932 г. – Елизабет Тейлър, британско-американска актриса († 2011 г.)

1934 г. – Ралф Нейдър, американски адвокат

1935 г. – Димитър Хаджийски, български актьор

1939 г. – Дон Маккинън, новозеландски политик

1957 г. – Ейдриън Смит, английски музикант (Iron Maiden)

1965 г. – Александър Голдин, американски шахматист

1966 г. – Мехмед Дикме, български политик

1970 г. – Димитър Попов, български футболист

1971 г. – Атанас Пенев, български рок музикант (Б.Т.Р.)

1994 г. – Хоу Ифан, китайска шахматистка