Засилената външнополитическа активност на страната ни е сред водещите теми на всекидневниците.

"Парламентът ратифицира договора за добросъседство с Македония единодушно, "за" гласуваха всичките 186 депутати намиращи се в залата. Договорът за добросъседство с Македония беше ратифициран в понеделник от парламента в Скопие и след днешното гласуване в София влиза в сила. Договорът беше подписан на 1 август от македонския премиер Зоран Заев и българския министър-председател Бойко Борисов на церемония в Скопие. Тогава двамата отказаха да говорят за "отстъпките", които София и Скопие са направили, за да подпишат документа, и изразиха желание да "гледат напред", за да се уверят, че и Македония, и Западните Балкани имат европейска перспектива. Договорът бе подписан след дългогодишно отлагане, а с него двете страни официално признават, че имат "обща история". Борисов тогава каза, че документът трябва да сложи край и на антибългарската пропаганда в Македония. В договора е записано, че "нито една от договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата страна, които имат неприятелски характер. Той стъпва върху декларация, подписана още преди 16 години, с ангажименти за изясняване на въпроси от "общата история" на двете държави чрез формиране на междуправителствени органи, които да се занимават с това. Формирането трябва да стане до 3 месеца след ратификацията. Единственото изказване срещу подписването беше на Валери Жаблянов (БСП). Според него документът реабилитира македонизма, създаден в Титова Югославия и Коминтерна, защото признава два народа, два езика. Става въпрос за един народ с общо самосъзнание, с общо разбиране за историята и собствената си страна, каза Жаблянов... По предложение на председателя на комисията по външна политика Джема Грозданова второто гласуване на ратификацията беше направено веднага след първото..." - в. "Дневник".

"Българският премиер Бойко Борисов заяви, че премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас могат да решат дългогодишния спор за името чрез директни преговори, предаде агенция МИА. В изявление за гръцката агенция АНА-МПА Борисов каза, че е оптимист и че насърчава двамата премиери да седнат на масата и да решат проблема, както направиха той и Заев с Договора за добросъседство между Македония и България, предава БТА. Борисов подчерта, че е оптимист за решаването на спора за името и предложи помощ на двамата премиери, ако им е необходима. "София желае отлични отношения между Атина и Скопие, каквито България има и с двете страни", каза Борисов..." - в. "Стандарт".

"Договорът ни за добросъседство с Македония започна да се изпълнява още преди да бъде ратифициран от парламентите на двете страни. Успяхме за тези месеци преди ратификациите да докажем, че този договор няма да остане само на хартия. Негативната антибългарска кампания в Македония вече не печели избори, а българският национален интерес винаги е предопределял близки отношения с Македония, каза вицепремиерът за правосъдната реформа и външен министър Екатерина Захариева пред БНТ. И изрази увереност, че договорът е добър и за двете страни, като отваря европейската перспектива пред Македония... Според Захариева предстоят експертни обсъждания на спорната Истанбулска конвенция, за да е спокойно обществото какви текстове ще се приемат. "Научната общност не е на единно мнение как да се преведе думата "джендър", която стана ябълката на раздора по въпроса с Истанбулската конвенция", заяви Захариева. Тя изрази учудване защо по въпроса се вдига толкова шум. "Конвенцията не е на Европейския съюз, а на Съвета на Европа. Всичките европейски държави са подписали конвенцията и са в процес на ратификация. Държавите, които се сочеха, че не са ратифицирали - Италия и Полша - вече са я ратифицирали. Да, с резерви, които и ние сме направили, но те са свързани с наказателните процедури", допълни Захариева..." - в. "24 часа".

"Имайки предвид успехите, с които България се справи с мигрантската криза през 2015 и 2016 г., Австрия е за встъпването на България в Шенгенското пространство и ще подкрепи присъединяването на България. Това каза австрийският външен министър Карин Кнайсл в София след разговор с българския си колега Екатерина Захариева. Точно месец след като оглави дипломацията на новото австрийско правителство, Кнайсл посрещна рождения си ден в София със срещи със Захариева и президента Румен Радев. "Австрия е един от най-важните партньори на България. Радвам се, че имаме общи приоритети и сме заедно в тройката на председателството на Европейския съюз", каза Захариева след срещата и заедно с Кнайсл изтъкна, че сред засегнатите теми са били европейската перспектива на Западните Балкани, миграционната политика на Европейския съюз и финансовата рамка на блока след 2020 г. "Скъпа Екатерина, много съм щастлива, че днес на рождения си ден мога да бъда в твоята компания", каза още Кнайсл на Захариева в началото на брифинга. Захариева каза, че двете държави ще се стремят екипите да са в постоянен контакт и да обменят информация, за да "няма никаква пауза между двете председателства", за да се приемат политики без никакво забавяне. Това е важно заради обсъждането на финансовата рамка на ЕС след 2020 г., което ще започне в София и ще продължи след предаването на председателството на Виена. "Няма как страните, които са външни граници, да бъдат оставени сами" Според Захариева двете са разговаряли и за политиките по предоставяне на убежище и нуждата от промени в Дъблинския регламент. "България и нашето председателство ще положи всички усилия, за да се постигне съгласие" за това как трябва да изглежда регламентът. "Общи са разбиранията между България и Австрия, че трябва да положим всички усилия, за да защитим външните граници на Европейския съюз. Искам да благодаря на Австрия за приноса във "Фронтекс", за хората, които са тук, за да помагат в опазването на българската, но и на външната граница", каза още Захариева и изтъкна, че е важно да се работи за бързо връщане на мигрантите в страните им по произход, но няма как държавите външни граници да бъдат оставени сами..." - в. "Дневник".

"Министър-председателят Бойко Борисов проведе телефонен разговор с люксембургския си колега Ксавие Бетел. Двамата обсъдиха приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС и по-конкретно темата за цифровизацията и единния цифров пазар. В разговора си Борисов и Бетел подчертаха, че това е област от взаимен интерес и България и Люксембург ще си партнират за бързото развитие на този приоритет. Премиерът на Люксембург изрази интерес заедно с българското Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения да съорганизират неформална среща на министрите на телекомуникациите, заедно с ресорния еврокомисар Мария Габриел в София през април. Целта е подпомагане на по-бързото развитие на единния цифров пазар и телекомуникациите на Европейския съюз. Срещата на министрите на телеокомуникациите на страните от ЕС ще е и потвърждение на заявения пред естонския премиер Юрий Ратас от министър-председателя Бойко Борисов ангажимент страната ни, като председател на Съвета на ЕС да продължи усилията по развитието на тази приоритетна за много държави-членки област.

Премиерът на Люксембург Ксавие Бетел използва момента и да поздрави българския министър-председател Бойко Борисов за началото на председателството на Съвета на ЕС и речта, която изнесе пред Европейския парламент в Страсбург на 17 януари. Бетел също така пожела успех на Борисов и българското правителство в следващите 6 месеца, а българският премиер го покани в София, където двамата да обсъдят актуалните европейски въпроси и да обединят усилия за постигане на добри резултати." - в. "Труд".

"Правителството даде съгласието си Република Косово да открие почетно консулство в България и да назначи Пламен Копчев за свой почетен консул. Пламен Копчев притежава богат професионален опит в областта на туризма, търговията с петролни продукти, както и в сферата на високите технологии. Член е на Управителния съвет на "Слънчев бряг" АД и на Съюза на собствениците на хотели на к. к. "Слънчев бряг". Има опит като административен ръководител от работата си в БДЖ. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Политическият диалог между България и Косово се развива все по-интензивно през последната половин година, което създава предпоставки за активизиране на двустранните икономически отношения в области като туризма, енергетиката, строителството, инфраструктурата, телекомуникациите, както и в сферата на културата. Откриването на почетно консулство на Република Косово у нас ще стимулира развитието на сътрудничеството в тези области. Седалището на почетния консул на Косово е град Несебър..." - в. "24 часа".

Престъпността също е сред актуалните теми.

"Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди извършване на проверки във всички районни и окръжни прокуратури, Софийска градска прокуратура, Специализирана прокуратура и военно-окръжните прокуратури в страната относно срочността и ефективността на предприетите действия и мерки за установяване на осъдени с влезли в сила присъди с неприведени в изпълнения наказания "лишаване от свобода" и "доживотен затвор". Това съобщиха от пресцентъра на прокуратурата. Проверката цели и установяване на затруднения, пропуски и нарушения, както и положителни практики при изпълнението на наказанията, с оглед повишаване ефективността на издирвателната дейност. Проверката е възложена на апелативните прокуратури в страната, Апелативна специализирана прокуратура и Военно - апелативна прокуратура, които ще извършат проверка на всички изпълнителни преписки, образувани за изпълнение на съдебни актове, по които към 15.01.2018г. не са задържани осъдени лица с наложено наказание "лишаване от свобода" и "доживотен затвор". Главният прокурор е разпоредил да бъдат проверени и всички преписки, по които присъдата е изпратена за изпълнение на Областните звена "Охрана" при Министерство на правосъдието и в прокуратурите не е получено уведомление за задържане на осъдените лица. В срок до 02.02.2018г. апелативните прокуратури са задължени да изготвят обобщени доклади, съдържащи информация за общия брой на образуваните изпълнителни преписки с наложено наказание "лишаване от свобода" и "доживотен затвор", по които не са издирени и задържани осъдените с влезли в сила присъди, информация за датата на изпращане за привеждане в изпълнение на съдебния акт на съответните ОЗ" Охрана" при МП или ОДМВР, както и датата на получаването на уведомлението, че осъденият не е издирен. Докладите ще съдържат информация за датата на телеграма за обявяване на осъденото лице за издирване, периодичността на кореспонденцията с органите на ОЗ "Охрана" при МП и МВР във връзка с издирването и резултатите от него; изготвена ли е своевременно Европейска заповед за арест, респ. предложение до ВКП за екстрадиция след получаване на данни за последното пребиваване на осъдения извън страната; каква е периодичността на обмена на информация, относно действията по изпълнение на общодържавното издирване, ЕЗА и предложенията до ВКП за екстрадиция." - в. "Стандарт".

"Прокуратурата не знае колко са избягалите от правосъдието Прокуратурата, която по закон привежда в изпълнение присъдите, не знае колко са бегълците от правосъдието. Това стана ясно след заповед на главния прокурор Сотир Цацаров за проверка във всички прокуратури в страната. Тя трябва да се извърши от петте апелативни прокуратури, като целта е да се разбере колко присъди не са приведени в изпълнение. Повод за проверката е шесторното убийство в Нови Искър, обясни говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Обвиняемият за престъплението Росен Ангелов, който се самоуби, е бил издирван почти 9 години без резултат. И досега не е ясно защо от МВР не са успели да го намерят. Проверка по случая бе назначена, но резултати не са съобщавани. "Не са получени всички справки и нямаме пълна информация за лицата, по отношение на които са наложени наказания лишаване от свобода и доживотен затвор и те не се изтърпяват. До вчера анализът на събраните справки сочи, че такива лица са над 500", обясни Арнаудова. Числото обаче със сигурност ще скочи, защото само половината прокуратури са предали справките си. Според заповедта на Цацаров статистиката трябва да е готова до 2 февруари. По информация на в. "Сега" към 30 септември 2017 г. бегълците от правосъдие са 595 души. Тези данни бяха предоставени от прокуратурата. Миналата седмица главният прокурор заяви пред вътрешната комисия в парламента, че трябва да се промени начинът, по който присъдите се привеждат в изпълнение. В момента прокуратурата разпорежда на Главна дирекция "Охрана" към правосъдното министерство да намери и приведе в затвора осъдения. Дирекцията обаче няма оперативно-издирвателни функции, обясни главният прокурор. Така в масовия случай, когато не могат да открият осъдения на дадения от него адрес, просто прехвърлят случая на МВР, което пък трябва да го обяви за издирване. Така обаче се губи много време. Затова Цацаров предложи на депутатите издирването на осъдените да премине в МВР, а дирекция "Охрана" само да ги води до затвора. През миналата година МВР е издирвало 511 души, които е трябвало да влязат в затвора, съобщи преди десетина дни шефът на Националната полиция Христо Терзийски. 317 пък са издирвани, защото е трябвало да лежат в арестите с мярка задържане под стража. Избягали от затвора през миналата година са 41 души. Година по-рано бегълците са били 66. "Издирените с натрупване от предишни периоди от тази категория лица през 2017 г. са били 46, като за 2016 г. са били 59", обясни Терзийски." - в. "Сега".

В. "Сега" отделя място и на състоянието на банките:

"БНБ предупреди търговските банки да внимават с отпускането на жилищни кредити, защото сериозният растеж на цените на недвижимите имоти крие опасности. В доклада си за състоянието на банковата система през третото тримесечие на 2017 г. централната банка съветва кредитните институции да бъдат по-консервативни при финансирането на икономически сектори и агенти с високи нива на задлъжнялост. Освен това БНБ предупреждава, че повишението на цените на недвижимите имоти няма да трае вечно и банките не трябва да занижават изискванията си за здравословно съотношение между размера на новоотпуснатите кредити и стойността на ипотекираните имоти. Преди месец Европейската комисия също посочи страната ни като пример за тревожно надценен пазар на недвижими имоти в доклада си за прекомерните макроикономически дисбаланси. В България цените на жилищата растат с едни от най-ускорените темпове в Европа, което е обезпокоително на фона на високата задлъжнялост на бизнеса и домакинствата, смята Брюксел. Засега агенциите за недвижими имоти твърдят, че пазарът се е успокоил и че двуцифрените ценови ръстове са само за имоти в най-предпочитаните квартали на София. Според бранша няма признаци за срив на имотния пазар. За прегряване на пазара на недвижими имоти предупреди преди ден и главният икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов. "Безпрецедентно ниските лихви и увеличението на заетостта и доходите през последните две години доведоха до засилено търсене на ипотечни кредити от домакинствата, изпреварващо кредитирането на корпоративния сектор. Тази тенденция ще продължи и през 2018 г., очаква се около 9% ръст на ипотечното кредитиране", смята Павлов. Според него обаче падането на лихвите ще се забави. Цената на жилищните кредити в момента се движи между 3 и 4%. БНБ отчита подобрение на кредитния портфейл на банковата система. В края на септември 2017 г. размерът на отпуснатото финансиране за фирми и граждани е 56.1 млрд. лв., което е с 553 млн. лв. повече от предходното тримесечие. При заемите за бизнеса е отбелязано нарастване спрямо юни с 446 млн. лв., а кредитите за домакинства са нараснали с 249 млн. лв. Намаление е регистрирано при кредитите за други финансови предприятия, а в сектор "Държавно управление" общият им обем е останал непроменен. В същото време депозитите продължават да растат - през третото тримесечие с 2.2 млрд. лв. (2.8%) до 81.4 млрд. лв. в края на септември 2017 г. Увеличение има на спестяванията на фирмите (с 1.5 млрд. лв.), на домакинства (с 448 млн. лв.) и други финансови предприятия (с 282 млн. лв.). Намаление се отчита само за сектор "Държавно управление" (с 54 млн. лв.)."