Заради Никулден дни наред търговци приканват варненци на пазар с голямо разнообразие от риба и изкушаващи цени. Офертите валят както от варненските тържища, така и от големите и малки магазини. Богатото предлагане на риба обаче съвсем не стихва и през останалите дни от годината. Оказва се, че преди 90 години тази храна изобщо не е била лесно достъпна за варненци. Материал в рубриката „Свободна трибуна“ на Общински вестник от декември 1927 година разказва за причините. По онова време рибата е твърде скъпа и се продава само на едно място в града, отдалечено от повечето квартал, става ясно от разказа на автора на материала, подписал се като П.С., научи Moreto.net.

“Ние сме приморски жители, обичаме рибата и бихме желали често да я виждаме на нашата трапеза. Ала рибата е недостъпна за повечето варненци поради високата й цена и поради нейната недостъпност за грамадната част на варненското население. За цената днес не ще говорим. Обаче мимоходом ще спомена, че вред по света, дори и в най-отдалечените от морето градища, този самохранещ се воден добитък е винаги по-евтин от месото. А тук във Варна, среднокачествена риба винаги се купува два пъти по-скъпо от без това много скъпото месо.“, споделя варненецът.

Пише още, че е за повечето жители на града е изключително трудно и почти невъзможно да се снабдят с риба. Причината е, че тя се продава само в рибните хали, които са „буквално накрая на града и до самото море. Това означава, че „жителите на ¾ от града трябва да изминат няколко километра, за да достигнат до единствената рибопродавница отдето биха могли да си купят половин кило кая. А и не рядко се случва, щото мнозина да не намерят подходящата за себе си по вкус и цена риба и след толкова път и време те се виждат принудени да се върнат с празни ръце.“

Всички тези неудобства и пречки стават причина варненци постепенно да отвикват от рибата, която иначе е полезна и вкусна храна, разказва варненецът. Той изразява мнение, че Общината отдавна е трябвало да се справи с проблема. Вижда решение в позволението да се продава риба и в кварталите като се създадат всички необходими условия да се търгува в подходяща и хигиенична среда. Смята, че мотивацията на управата да концентира продажбата на риба само в отдалечените хали е получаването на по-голям наем от тези и от другите хали, запазвайки месарите от рибна конкуренция. Намира, че това са съображения, които са против интересите на цялото общество и ситуацията трябва да се промени. Счита, че нищожната консумация на риба се дължи именно на лошата управленска практика.

„Сегашните рибни хали нека си останат, те ще бъдат централното рибопродавалище, дето публиката ще намира по-разнообразна и по-луксозна риба. При всички сегашни месопродавални хали трябва да се осигури по една преграда за продажба на риба. Възражението, че риба до месо не бива да се държи, защото щяло да поеме нейния дъх е съвсем несъстоятелно. Рибата се продава до самите месари във всички градища, тя се продава и в Софийските хали непосредствено до месарниците.“, казва варненецът. Допълва, че възможността рибата да се продава и по квартали, както и не само в рибните хали, ще я направи по достъпна за всички. „Варненци ще свикнат да употребяват за храна повече прясна риба, което е от не малко значение за общественото здраве, риболовството у нас ще се засили, а с това наедно и цената на рибата ще се намали и ще стане по-ниска от тази на месото, както тя е навред по света.“