Вярата, че моряците от „Хера“ са живи, не умира у част от близките. Някои от семействата отказват да получат смъртен акт за синовете, макар че днес, петък, 13-и, се навършват 5 години от изчезването на екипажа. Това е най-дългият период, в който лице може да се води за безследно изчезнало. Вярата на роднините е толкова силна, че част тях въобще и не помислят да вземат застраховките – живот, които им се полагат вече и по давност, научи „Народно дело“. По етични съображения не публикуваме имената на семействата.

Роднините отказват всякакви медийни изяви. Многобройните ни опити да разговаряме официално с някои от близките удариха на камък. За разлика от други години този път не се афишират никакви публични прояви. Коментар по случая отказа и експертът по морско спасяване Никифор Герчев, който заяви, че всички събития се случват, както е предвидил в началото.

Корабокрушението

Историята на потъването на кораба „Хера“ е до болка позната, но и до болка пълна с неизвестни. Липсата на разрешение за втори подводен оглед още повече засилва съмненията, че истината се покрива.

Точно преди 5 години, пак в петък, 13-и, в 7 ч. сутринта “Хера” с 19 души екипаж се намира на 10 морски мили от входа на Босфора. Корабът, натоварен с въглища, е спрян от служба “Управление на трафика”, защото трябвало да изчака в открито море, понеже времето било лошо и проливът е затворен.

За изследователи на трагедията е напълно необяснимо и защо същата турска служба, докато държи в открито море “Хера“, пропуска 11 други кораба за времето от 5 ч. сутринта до обяд същия ден.

Само на 800 метра се намира българският кораб „Вежен“. В 12,20 ч. капитанът на „Вежен“ Явор Миланов дава сигнал, че “Хера” се преобръща и че вижда кърмата на кораба издигната на повърхността. След десет минути “Хера” не се забелязва над водата.

По-късно са открити и извадени телата на главния механик Петър Жеков Колев, втория механик Олександр Серафимович, третия механик Олексий Левченко, електротехника Никола Спахиев и стажант-механика Христо Милков. Останалите моряци са в неизвестност.

Хипотезите

Версиите за гибелта на „Хера“ са десетки. От капитанска грешка, през технически проблеми до сблъсък с турска подводница. Първите две не са съвсем издържани, защото капитанът Атанас Атанасов е имал славата на опитен моряк. Голяма част от екипажа пък е в роднински връзки с шефове на фирмата оператор на кораба „Провидънс шипинг“. Дори единственият син на техническия директор на фирмата Стефчо Минчев Мартин също е бил на борда. Едва ли родител би пратил детето си на явна смърт, ако е знаел, че старият японски кораб е бил пред потъване. Според запознати с подводния флот на Турция комшиите пък нямат такава подводница, която да потопи кораб, а самата тя да оцелее. Факт е, че до този момент няма категорични данни коя е причината, пратила кораба на дъното край Босфора. Факт е, че турските водолази намериха само пет тела при първия оглед на кораба.

Има обаче мистериозни факти, които поддържат версията за живи моряци – най- необяснимото е, че часове след потъването на кораба телефонът на втория помощник-капитан Боян Станков дава свободно. Дъщерята на боцмана Начо Начев пък получила есемес за рождения си ден на 17 февруари. Роднини имат и други подобни факти, но досега няма нито един категоричен, който да убеди обществото, че има оцелели.

Владимир Шейтанов,.адвокат : Не споделям версията капитанска грешка

Популярният юрист Владимир Шейтанов работи по случая „Хера“ от години. В момента защитава интересите на сем. Станкови, чийто син Боян също бе на кораба „Хера“ като втори помощник-капитан. Шейтанов е може би единственият човек в България, запознат лично с разследването, който си позволява официално да разкрива нови данни около съдбата на моряците. Някои от фактите звучат шокиращо и вероятно ще провокират коментари с месеци напред.

- Адвокат Шейтанов, каква е вашата равносметка за случая „Хера“ точно 5 години след инцидента край Босфора?

- Петата годишнина носи много разочарование, защото още няма никаква яснота от страна на официалното следствие – в България в Турция, а от 2008 г. има и официална жалба пред Европейския съд по правата човека. Към петата година не бихме могли да бъдем доволни от степента на защита на българските семейства. Това не означава, че миналата 2008 г. не е пълна с много нови събития и факти около разследването на случая. Основното е заведената жалба в съда по правата на човека. По време на последното посещение на президента Георги Първанов в Турция на високо ниво е бил поставен въпросът как се развива разследването в Турция по този въпрос, който е от изключителна чувствителност за българското общество. Турската страна е казала, че българското общество не трябва да има особено големи очаквания, тъй като турското също е имало такива очаквания по въпроса с турския рибар, нарушил българската граница, който бе застрелян от български граничар в района на Резово. Така, макар и неофициално, има едно обвързване на двата случая. Подобно обвързване изисква специално внимание. От юридическа гледна точка това са абсолютно различни правни казуси. Заради това обвързването може да бъде само политически ход, с прозрачни цели. Ако с такива политически ходове ще се отговаря на въпросите, които се разглеждат по презумпция в съдебната зала, то какво правосъдие можем да очакваме по делото „Хера“? Според моето скромно мнение подобен отговор на държавно ниво може да се разглежда дори като своеобразен политически намек за съдбата на делото „Хера“. Второ, осъществи се посещение на комисията по петициите към Европарламента през октомври 2008 г. в България. Макар да имахме по-сериозни очаквания от това посещение, все пак то бе демонстрация на един активен интерес към случая от страна на Европейския парламент. Комисията не разговоря с всички заинтересовани моряшки семейства. Тук се прояви една стара българска слабост дружината да се дели от главатари по принципа „кой да води бащина дружина”. Българският интерес бе раздвоен. Едни български семейства бяха представени пред комисията, а други не. По-добър начин за отслабване на българската позиция аз не виждам. Организаторите бяха изключили семейство Станкови от кръга на заинтересованите лица. Това е грешно, неморално и контрапродуктивно за целия ход на разследването на случая. В края на януари или началото на февруари т.г. комисията направи изслушване в Брюксел. В него е взел участие авторът на петицията по случая пред Европейския парламент. В медиите бе изнесена информация, че според българския участник в изслушването сем. Станкови знаят къде се намира техният син Боян. Намирал се във Варна и те непрекъснато го наблюдавали. Съвсем сериозно бих желал да опровергая това твърдение. То не помага нито на сем. Станкови, нито на сем. Минчеви. Българското следствие вече се занимава с тази в кавички информация.

- Кой има полза от прокарването на такива версии?

- Не виждам какво читаво ще излезе от подобни реплики, хвърлени във въздуха. Не виждам кое от семействата печели от тази невярна информация. Това се разминава с общия български интерес, а аз винаги съм се стремял да стоя зад него. Вчера е бил приет и докладът на комисията по петициите за посещението от октомври 2008 г. в България на нейната специална мисия. В него според медиите се препоръчвало на българското правителство да проведе свое собствено морско разследване на инцидента с „Хера“, така както го задължава Международният кодекс за разследвания на инциденти по море. Същото искане бе отправено към Министерството на транспорта от защитниците Коста Богацевски и Владимир Шейтанов още през януари 2006 г. С истинско неудоволствие си спомням за българи, които години наред твърдяха, че подобно задължение на българската държава не съществувало по силата на международното морско право. Питам се днес със задна дата чии интереси защитаваше подобна некомпетентност.

- Какви са мотивите за такова изявление?

- От една страна, това е необмислено изявление, а от друга - много тревожно. Първо – то не отговаря на истината. Освен да създава много тежки преживявания сред пострадалите от трагедията хора. Не бих пожелавал на никого в такава ситуация да му кажат, че знае къде е синът му и че го наблюдава постоянно, след като той не го е виждал от 5 години.

- Какво се прави във връзка със случая?

- Ние сме ангажирали Европарламента по различни линии. Ангажирани са и някои отделни евродепутати. Случаят ще се следи там независимо от различни пречки, които се появяват по пътя. По линия на Европарламента отново има две запитвания от зелените 4 години след предишния им опит. Запитванията са към правителството на Турция и на България какво се върши и докъде е стигнало разследването по този случай.

- Как си обяснявате факта, че турската страна иска да използва като разменна монета двата случая – с граничаря и с „Хера“?

- Не става въпрос за заменяне. В дипломатическите отношения има практика да се обвързват случаи, които представляват интерес за двете страни. Ако действително това е така и турската страна прави тази обвръзка, тя трябва да се обоснове защо обвързва случай с хора, които се считат за изчезнали, с хора, които са свободни и се намират на турска територия. Може би тази връзка да е направена много внимателно и дипломатично, но все пак тя съществува. Вторият въпрос е за намерено 6-о тяло от „Хера“, което съвпада с едно от телата, които според турската страна са извадени от потъналия кораб.

- Чие е това тяло?

- Не бих искал да отговарям на този въпрос. Мога да кажа, че е от българските моряци.

- Имате ли информация къде се намират тленните останки сега?

- На този въпрос не е отговорено. Това тяло не е било представено на българските власти. То не е било разпознавано. Неговата съдба не е ясна. Това не е отразено в официалния доклад на министерството на морските въпроси на Турция от 2004 г. Най-малкото докладът на турското министерство е с невярно съдържание. Това беше казано пред мен от турската прокуратура по време на нашето участие в досъдебното производство в Турция.

- Информирани ли са близките на човека, който „два пъти“ е открит?

- Кой да ги информира? Не знам турската прокуратура да е информирала когото и да било от българска страна.

- Нееднократно в интервюта, които сте давали загатвате, че знаете много повече, отколкото казвате...

- Да. Има неща, които не могат да се говорят на етапа на следствието. Този факт обаче е много интересен. Разминаването между доклада на министерството на морския транспорт на Турция и изводите, до които стигат турските прокурори.

- Смятате ли, че турските институции въобще имат интерес истината да бъде разкрита?

- Много се надявам, че като държава, която има амбиции да влезе в ЕС, Турция се отнася сериозно към това разследване и рано или късно турското следствие ще отговори на всички наши въпроси, които са отвъд това, което е признато до момента. Най-малко турската страна трябва да ги даде, защото пред Европейския съд по правата на човека заедно с жалбоподателите - българските граждани, ще бъде представена и турската държава. Тези наши въпроси са зададени вече в нашата жалба пред този международен съд.

- Според вас кои институции имат интерес истината да не излезе наяве?

- Няма смисъл да говорим по тези въпроси, защото са спекулативни на този етап. Това, което се иска от органите на правосъдието в две държави, е да се стигне до истината. Истината не може да отмине въпроса за вината. След като се изясни фактически състав на деянието, ще дойде и квалификацията. Понеже са ангажирани три юрисдикции, нито една от тях няма да получи свободата да лансира непроверени и непотвърдени изводи. Ще проверяваме изводите на всеки един от националните съдебни органи чрез съда в Страсбург.

- Как приемате един от изводите на българското следствие, че грешка на капитана е причинила потъването?

- Не вярвам на тази теза.

- Все пак имате собствена версия за потъването?

- Към момента е рано да се говори за това.

- И все пак заявихте, че има следи български моряци да са достигнали до турския бряг. Заставате ли зад думите си?

- Ами след като тяло на моряк от „Хера“ е намерено на турския бряг от жандармерията в Истанбул, очевидно моряци са достигнали до там. Това е единият факт, има и други.

- А има ли доказателства, че живи моряци са достигнали до турския бряг?

- Тези въпроси трябва да получат отговори от съда на три юрисдикциии.

-Вие сте един от хората, които ревностно защитават тезата, че моряците от „Хера“ не трябва да бъдат наричани „мъртви“. Дори водите дело срещу морски специалист, който ги обяви за загинали. Продължавате ли да стоите зад думите си?

- Този въпрос има много аспекти. Използването на подобен език е носител на тежки психически внушения. Още повече той не е подкрепен с факти, той е вреден. Второ, дълги години не беше изпълнена процедурата за обявяване на съдебна смърт. Не виждам какъв е интересът на българското общество предварително, без достатъчно доказателства, да се твърдят подобни тежки неща като окончателни. Не виждам какъв е интересът на една майка или баща да обявяват за мъртви своите деца, когато има дори най-малката надежда и съмнение. Смятам, че е най-добре да се изчакат фактите, колкото и тежко да е това, и да се говори за нещо само когато е проверено и доказано от съда. На родителите искам да вдъхна надежда. Нека основават своето мнение и позиция само и единствено на установените факти.

- И все пак вие трябва да имате информация, която е доста сигурна, за да давате надежда на близките...

- Никога не съм твърдял и не съм обещавал на близките, че в определен ден, в определено място и час ще могат да отидат и да прегърнат своите близки. Има много доказателства, които говорят, че съдбата на техните деца и близки е много по-различна от онази, която им се представя официално. Говорих известно време, че може да се счита, че хората са изчезнали, но не безследно. Това не е равносилно на надеждата, че ще срещнем някого в 12,15 ч. в заведение на „Макдоналдс“. Ако някой възприема по този начин тези думи, аз нямам вина за това. Това не е моя интерпретация. Следи съществуват, щом като са намерени ползвани спасителни жилетки. А аз съм ги виждал на видеофилм. След като сем. Минчеви са виждали 4 такива жилетки, изхвърлени на турския бряг след употреба. Всеки моряк на кораб знае как се съхраняват спасителните жилетки на кораба. Изключено е разтворени жилетки, употребявани, случайно да се окажат на брега, без да са били употребявани. Те са в шкафове, заключени с ключ. Не могат да са случайно там, където аз и сем. Минчеви сме ги виждали. Да, хората са изчезнали, но не безследно. Не може да се говори за безследно изчезване през 2004 – 2009 г. на един от най-оживените морски пътища в света като Босфора. Независимо от лошото време, когато няколко спътника едновременно наблюдават постоянно Босфора, за безследност не може да говорим. В продължение на часове „Хера“ е стояла пред Босфора и е наблюдавана от компетентните органи. Това, че някой твърди, че ги е наблюдавал само с морски бинокъл, е за негова сметка. Може да твърди, че ги наблюдава с обикновени очила.

- Какво да очакваме оттук нататък?

- Иска ми се 5-ата година да не изтече напразно и компетентните органи ще свършат своята работа в рамките на възможностите си. Но трябва твърди да се знае, че тези възможности не са онези, които се демонстрират. Иска ми се разследващите органи да се изправят с цялата си отговорност пред майките и бащите на моряците и да дадат отговори на въпросите. Колкото и приспивно да се отнасяме към една най-големите морски трагедия за България, все пак имаме задължението и отговорността да открием истината за загубата на 17 човешки живота.

Ангажирани са правораздавателните системи в България и Турция и компетентността на Европейския съд по правата на човека. Интересно докъде са стигнали тези три самостоятелни системи, за да разкрият кой, как и защо загива на един от най-оживените морски пътища в света.

- И защо не са спасени само на 7,5 морски мили от спасителния бряг?

- Институциите дължат отговор на тези простички въпроси.

- Какво бихте посъветвали роднините?

- Искам да им пожелая да не губят надежда. Ще се стигне до истината и тя един ден ще легне пред тях. Тогава ще могат да преценят правилността на своите действия и истинността на своите приятели. Нека да работят заедно и да не губят кураж. Възлагам големи надежди, че с помощта на европейския омбудсман аз ще получа отговор на въпроса как са защитени правата на българските граждани в случая с кораба „Хера“ и защо се тъпче на едно място вече пет години. Защо изводите са толкова колебливи и неопределени? Действително ли две правораздавателни системи не могат да се справят с такъв случай. Или зад това се крие нещо по простичко: няма интерес да се справят или има интерес да се покрие случаят в името на нечии интереси. Искам да се знае, че европейските институции нямат право да премълчат този случай. И още нещо, струва ми се важно. Никой не може да си прави политически имидж чрез съдбата на моряците. Тези политически ветрове, които довяват случайни хора до съдбата на моряците от „Хера“, са много променливи и едва ли духат само в интерес на семействата.