Към момента има сериозни пропуски в познанието по отношение на морските отпадъци в Черно море и вредите, които те могат да донесат на човешкия организъм. Басейновата дирекция и Институтът по океанология не разполагат с достатъчно данни за количеството и вида на отпадъците, както и за източниците на замърсяване. Вече втора година обаче двете институции разработват проект за мониторинг на морската вода, който да даде повече информация за състоянието на морската вода. Това обясни на борда на ветрохода на „Грийнпийс“ във Варна доц. Валентина Тодорова от Института по океанология, предаде репортер на Moreto.net.

Според нея пластмасите съставляват основна част и над 90 процента от твърдите отпадъци, които попадат в морската околна среда и предизвикват екологични проблеми. Особено неприятен е проблемът с микропластмасовите частици, които се поглъщат от филтриращите организми по морското дъно и във водата. Впоследствие те се предават на човека и всички бозайници. В резултат се отделят токсични вещества, които имат неблагоприятно въздействие върху здравето. Цялата тази опасност обаче остава непроучена зона. Все още не знаем какви могат да са негативите върху човешкото здраве, освен че оказват негативен ефект и върху екосистемата, обясни доц. Валентина Тодорова.

По думите й предстои програмата за мониторинг да стане част от Националната морска стратегия на България.

След като бъдат събрани достатъчно данни, институциите ще могат да вземат адекватни мерки за редуциране количеството на отпадъците, обясни Стефана Димитрова от Басейновата дирекция за Черноморския регион.