1419 г. – Убити са седем члена на градската управа в Прага, което е първата Пражка дефенестрация.

1619 г. – Във Вирджиния е съставено първото американско законодателно събрание.

1629 г. – При земетресение в Неапол, Италия загиват 10 000 души.

1729 г. – Основан е Балтимор в щата Мериленд.

1792 г. – Френският национален химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.

1811 г. – Водачът на Мексиканската национално-освободителна война отец Мигел Идалго и Костиля е екзекутиран от испанците в Чиуауа, Мексико.

1868 г. – Българските земи под османско владичество: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита от османски редовни войски на връх Бузлуджа.

1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): По време на обсадата на Плевен корпусът на генерал-лейтенант Николай Криденер осъществява втората атака срещу града.

1878 г. – Започва издаването на журнални постановления на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си след Руско-турската война.

1898 г. – В американското списание Сайнтифик Американ е отпечатана първата реклама на автомобил.

1913 г. – Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора подписват съюзен договор, насочен срещу Царство България.

1913 г. – Бежански въпрос: 15 Обикновено народно събрание отпуска 500 000 лв. за подпомагане на бежанците.

1930 г. – В Монтевидео Националният отбор по футбол на Уругвай спечелва Световното първенство по футбол, като побеждава Националния отбор по футбол на Аржентина с 4:2.

1932 г. – В Лос Анджелис се откриват Десетите олимпийски игри.

1939 г. – Състои се официалното откриване на плавателния канал Албер в Североизточна Белгия.

1945 г. – Втората световна война: Американският крайцер Индианаполис е потопен от японска подводница, след като успешно е доставил на местоназначението им важни части за атомната бомба Малчугана, хвърлена след седмица над Хирошима.

1960 г. – С поредица актове в продължение на 15 дни Народна република България признава независимостта на Дахомей, Нигер, Бряг на слоновата кост, Горна Волта, Централната африканска република и Габон.

1966 г. – Националният отбор по футбол на Англия спечелва Световното първенство по футбол, като побеждава на финала Националния отбор по футбол на ФРГ с 4:2 след продължения.

1971 г. – Програма Аполо: Американският космически кораб Аполо 15 каца на Луната.

1973 г. – Фармацевтичната компания Дистилърс, която произвежда медикамента талидомид във Великобритания, се съгласява да изплати над 20 милиона лири компенсация на родените с дефекти деца.

1980 г. – Провъзгласена е независимостта на Вануату.

1997 г. – 38 Народно събрание гласува да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност, създадена е Комисия по досиетата оглавявана от министър Богомил Бонев.

2006 г. – Открит е българският сайт за видеосподеляне Vbox7 .

Родени на 30 юли

1511 г. – Джорджо Вазари, италиански художник и архитект († 1574 г.)

1784 г. – Леополд Шефер, германски писател († 1862 г.)

1818 г. – Емили Бронте, британска романистка († 1849 г.)

1863 г. – Хенри Форд, американски индустриалец, основател на автомобилна компания († 1947 г.)

1889 г. – Владимир Зворикин, руско-американски изобретател, създател на кинескопа († 1982 г.)

1893 г. – Фатима Джина, сестра на Мохамед Али Джина, майка на нацията на Пакистан († 1967 г.)

1895 г. – Найден Войнов, български шахматист († 1982 г.)

1900 г. – Тошо Гоцев, български лекар физиолог и учен († 1980 г.)

1907 г. – Роман Руденко, съветски офицер и юрист († 1981 г.)

1914 г. – Луи дьо Фюнес, френски филмов и драматичен актьор-комик, киносценарист и кинорежисьор († 1983 г.)

1914 г. – Лорд Киланин, ирландски благородник, председател на МОК († 1999 г.)

1914 г. – Майкъл Морис, ирландски спортен функционер († 1999 г.)

1917 г. – Йото Танчев, български лекар и учен († 2000 г.)

1919 г. – Александър Вутимски, български поет и есеист († 1943 г.)

1920 г. – Никола Николов, български писател и общественик († 1997 г.)

1923 г. – Дипа Айдит, индонезийски политик († 1965 г.)

1932 г. – Георги Мандичев, български инженер († 2007 г.)

1936 г. – Бъди Гай, американски музикант

1939 г. – Питър Богданович, американски режисьор

1941 г. – Банко Банков, български актьор († 2007 г.)

1941 г. – Пол Анка, канадски певец и композитор

1945 г. – Леонид Якубович, руски актьор

1947 г. – Франсоаз Баре-Синуси, френска вирусоложка, Нобелов лауреат

1947 г. – Арнолд Шварценегер, американски актьор, политик и културист от австрийски произход

1948 г. – Жан Рено, френски актьор от марокански произход

1948 г. – Юлия Ценова, българска пианистка, композитор и педагог († 2010 г.)

1956 г. – Георг Генсвайн, личен секретар на папа Бенедикт XVI

1956 г. – Лаура Сапата, мексиканска актриса

1956 г. – Радослав Здравков, български футболист и треньор

1956 г. – Уилям Орбит, британски музикант

1957 г. – Рени Стоянова, българска писателка

1958 г. – Кейт Буш, английска певица

1961 г. – Лорънс Фишбърн, американски актьор

1963 г. – Лиса Кудроу, американска актриса

1964 г. – Юрген Клинсман, германски футболист

1966 г. – Милен Цветков, български журналист

1968 г. – Роберт Коженьовски, полски атлет

1969 г. – Саймън Бейкър, австралийски актьор

1971 г. – Том Грийн, канадски актьор

1974 г. – Радостин Кишишев, български футболист

1974 г. – Хилари Суонк, американска актриса

1977 г. – Юрген Патока, австрийски футболист

1983 г. – Петя Неделчева, българска бадминтонистка