В деня, в който Православната църква чества Светите Седмочисленици, Свети Великомъченик Пантелеймон и Преуспението на Епископ Климент Охридски, благодарствен молебен беше отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.
На тържеството, което по традиция се провежда на знаменитата улица „27 юли", присъстваха кметът на града Иван Портних, генералният консул на Руската федерация във Варна Сергей Лукянчук, представители на Военноморските сили, Областната дирекция на МВР, районни кметове, духовници, общественици и граждани.
„Това място е специално за всички нас варненци, защото тук дедите ни са посрещнали с хляб и сол руските войски, предвождани от генерал Столипин. Радвам се, че днес сме заедно, за да отбележим заедно този голям празник на града ни. Нека да бъдем достойни граждани на Варна и на България и да бъдем още по-сплотени, водени от желанието си да вършим добри дела за града и за страната ни", заяви в словото си градоначалникът.
„В този ден ние сме изпълнени с гордост и признателност и уважение към подвига на нашите предци, руските воини освободители и техните български братя опълченци. Именно тяхното дело, пролятата кръв са върнали морската столица на България за свобода и надежда на възрождение.
Ние с Вас потомци на воините освободители сме длъжни да бъдем достойни наследници на тяхната сила и непоколебимост на духа, която е предписано да предадем на бъдещите поколения", каза руският консул Сергей Лукянчук.
За този ден преди 139 години свидетелстват спомените на свещеник Христо Върбанов: „Всеки българин със сърдечна радост, със сълзи на очи, доде да види от де ще се зададат освободителите. Посрещнахме ги с хляб и сол и аз с кръст в ръце. След като влязоха в града, застанах на Ченгене пазар. С музика начело пред Църквата „Св. Архангел Михаил". 800 солдата влязоха в малката черква с едно знаме. Като нямахме тогава молебени, направих молебен на Пресвета Богородица. Генерал Столипин припява канона на Пресвета Богородица. Даскалът Димитър Станчев държа прочувствена реч пред освободителите: „Вие братя, по кръв и вяра, дойдохте и изпълнихте един християнски дълг като оставихте бащи, майки, братя, сестри, жени, деца и домове. Дойдохте да освободите Вашите братя от турското иго".
Историческите сведения свидетелстват, че преди 139 години, до последния възможен момент местната власт, в лицето на Фазлъ паша, отказва да предаде Варненката крепост на руските войски. Налага се лично генерал Столипин да пътува до Цариград, за да донесе разпореждането на турското правителство.
Руският генерал връчва писмото на турския паша на 26 юли. На следващия ден – 27 юли 1878 година, руските полкове влизат в града и завземат Илдъз табия и още няколко форта от крепостта. Търговецът Стати Попов пише следното в спомените си: „В неделя целият град затворен, окичен със знамена, камбаните, биени от всичките черкови, облечени попове от всичките нации, воглаве с една комисия, потеглиха вън от града. Часът е 11, дига се пушек, прах от припкането на файтони, коне. Напред вървят момци, след тях иде пехотата, войските се сипеха с цветя, жени, деца и граждани. След настанението писнаха гайди. Завиха се тук там хора, даде се заповед да се отворят кръчмите. Всеки взел бутилка ракия, котле вино, черпи. През нощта целият град беше отворен. Огньове, факли горяха".
Към края на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година, личният състав на българското опълчение наброява приблизително 13 000 души, които включват освен българи и руснаци, сърби, черногорци, гърци, босненци, херцеговци, молдовци, италианци, германци, австрийци, поляци и чехи. Над 100 от тях са изявени поборници и опълченци, обрекли съдбата си за благото на варненския край.
Антон Недялков, чиято кръчма на Ченгене Пазар е била средище на българския дух, а в избите й са се укривали членовете на Тайните революционни комитети, в продължение на 22 години е бил черковен настоятел на църквата „Св. Архангел Михаил". Георги Минков Сивков е единственият опълченец, роден и останал до края на живота си във Варна. Посмъртно е удостоен за почетен гражданин на Варна през 2015 година. В дома на Димитър Провадалиев са намирали убежище Васил Левски, Стати Попов и други революционери.
Учителят Димитър Станчев, посрещнал с пламенната си реч руските освободители на 27 юли, има голяма заслуга и за създаването на българското читалище „Възрождение" и ученическото Дружество „Просвещение". Димитър Стоилов поставя трайни следи в политическия живот на Варна в края на 19 и началото на 20 век. Сподвижник на Петко Киряков, той е първият председател на работнически клуб „Солидарност". Секретарят на варненското поборническо опълченско дружество Желязко Попов е герой от боевете при „Шипка" и „Шейново", награждаван с множество ордени, назначаван е два пъти за градоначалник на Варна. Последният секретар на дружеството поборник опълченец във Варна е Иван Драганов, който умира през 1954 година на достолепните 94 години и е един от последните опълченци в цяла България, доживял до този период.
Иван Драсов идва във Варна през 1888 година и изпълнява длъжността окръжен управител в продължение на 6 години. По време на управлението си допринася много за икономическото и културно развитие на града. За старите варненци от преди век, дядо Иван Беев е бил уважавана личност, отдавали са му голяма почит, наричайки го Българският Скобелев.