От 8 до 17 декемри 1969 година работници от Групата за контрол и помощ при Секретарията на МВР са извършили проверки в 18 окръга за състоянието на работата по сигналите за терор, диверсия и нелегални организации. Най-много са получени за Софийско окръжно управление, Перник и Русе. За Варна не са установени такива сигнали.
„В страната няма условия и база за проява на вътрешен тероризъм, но оперативната обстановка по линия на тероризма се усложнява под влияние на психологическата война на противника”, пише в архивите на ДС. Докато през 1983 година са регистрирани 89 сигнала, то само за 9-те месеца на 84-та те са 116.
„С определени терористични и диверсионни цели бяха осъществени 7 взрива, при които загинаха 4-ма и бяха ранени 45 души. Зачестиха опитите за оказване на психологически терор. Под влияние на подривната дейност на Турция, на основата на протурския национализъм и ислямски фанатизъм, някои български турци също замислят и подготвят терористични действия и прояви. По наши данни вражески емигрантски организации поставят задачи на съмишленици в страната за изграждане на нелегални групи от контрареволюционни остатъци, други враждебни и недоволни от нашата политика лица”, казва през ноември 1984 година на сбор по проблемите на борбата на органите на МВР срещу тероризма ген.-лейтенант Петър Стоянов – началник на Шесто управление на ДС.
В Шесто управление на Държавна сигурност се разработват и наблюдават така наречените „изменници на родината”. От обучаващите се у нас около 4500 студенти, аспиранти, специализанти от арабските страни, към 300 се проявяват като фанатични мюсюлмани, а 70 души – йорданци, палестинци, нигерийци, суданци, са членове на религиозната терористична организация „Мюсюлмански братя” с групи в София, Пловдив, Варна и Русе. Някои чуждестранни учащи се у нас се явяват като потенциална база за укриване и прехвърляне на терористи към Западна Европа или Близкия изток, а също и за непосредствено участие в терористични акции. Вербуват се агенти, включително и от Варна, които да наблюдават и следят групите.
Разпоредено е да се използва актино агентурният апарат на ДС и Народната милиция по Черноморието и курортните комплекси, хотели, къмпинги, пристанища, аерогари, жп и автогари, където „най-често пребивата враждебни елементи сред чуждите граждани”. Наредено е още Гранични войски да активизира оперативно-издирвателните мероприятия в района на границата и териториалните води на България с цел недопускане нелегално излизане от страната на терористи.
В архивите на ДС са описани няколко случая, в които Варна става цел на терористични актове:
На 16 януари 1981 година, 10 минути преди кацането на самолет по линията София – Варна, лице в немска униформа и отличителни белези на хитлерист, с пистолет в ръка се отправя към кабината на пилотите. Минавайки през салона, прави впечатление на резервния екипаж. В момент да отправяне на искания на немски език за изменяне на курса към Мюнхен към стюардесата похитителят е обезвреден. Оказва се, че 17-годишният Емил Крумов е психично болен, а оръжието собственоръчно направено и негодно за стребла.
На 8 август 1982 година, 20 минути преди кацането на самолет по линията София – Варна, единият домакин предава на командира бележка – етикет от взривно вещество и предупреждение, че в задния багаж се е укрило лице, което държи кутия, от която се показват шнур и запалка. То искало да лети до Виена без никой да го безпокои. Пилотът се съгласява, но го информира, че заради липса на достатъчно гориво самолетът ще се приземи във Варна, за да зареди. Установено е, че заедно с похитителя в самолета са били още пет души – включително майка му и сестра му. При кацане на самолета осветлението на летището е изгасено. Бордният радист успял да убеди мъжа да предаде взривните вещества и групата била обезвредена. Оказва се, че 41-годишният Иван Георгиев е разполагал с над килограм и половина амонит в насипно състояние, три детонатора и триметров шнур. Мъжът е бил психически неустойчив.
На 7 март 1983 година е направен опит за отклоняване на самолет по същата линия с цел приземяване във Виена. 20-тина минути след излитане 4-ма български граждани, единият от които служещ в едно от секретните поделения на армията, вадят джобни ножчета и задържат стюардесата с искане за отклоняване на полета. Пилотът уведомява летищата във Варна и София. Получава указание да каже на похитителите, че лети към Виена, но да държи курс към Варна. При кацането в морската столица групата е обезвредена, а единият от нея застрелян, тъй като застрашил живота на стюардесата.
В периода 1984-1987 г., в хода на т.нар. Възродителен процес, у нас започват да действат нелегални „протурски“ групи, които организират на територията на нашата страна серия от терористични актове и саботажни акции. През лятото на 1987 год. основната терористична група е разкрита, а трима от атентаторите са осъдени на смърт и разстреляни.
На 30 август 1984 година по едно и също време във Варна и Пловдив на публични места избухват бомби. В 17:29 е взривена бомба в чакалнята на централната гара в Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата. Ранени са 26 души, трима от тях тежко. По ирония на съдбата двама от пострадалите са турчета, братя на 13 и 16 години. След пет дни една жена от тежко ранените умира в болницата. След 36 минути, в 18:05 ч., е в взривена следваща бомба пред сградата на Летище Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Леко ранени са 2 жени от Варна. Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки „Амонит 6“ по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм – будилник „Слава“, поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).
На 31 юли 1986 г. на плажа в курорта “Дружба” край Варна, около 16.30 часа един летовник обръща внимание на спасителите, че някой май си е забравил багажа на плажа. Оказва се, че това е гюм за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа-чанта от сезал, в който e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник „Слава“, настроен за 15:30 с около 3 кг. експлозив, но незадействал се. Транспортиран е на безопасно място и обезвреден от МВР. След като пристигат униформените, те правят куп грешки. За да обезвредят устройството, започват да стрелят в него, за да гръмне. Като не успяват, изсипват взривното вещество в гюма и го измиват. Много от следите са заличени. Все пак остават няколко веществени доказателства: ¬ гюмът, чантата, в която е поставен, и една покривка от вагон-ресторант. Установява се, че чантата е произведена в Асеновград, а гюмът в Бургас.
На 7 юли 1987 г. две деца – 12-годишният Дарин Христов и Николай Петков - на 15 години от Толбухин, са отвлечени със синя „Лада” със силистренски номер от трима протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигурянатето на коридор за бягството им в Турция. Похитителите са български турци: 48-годишният ветеринарен лекар Никола Николов от Дулово, синът му Орлин на 21 години и Невен Асенов на 24 от село Боил, Силистренско. Тримата искат свободен път до Турция през Малко Търново, в противен случай заплашват да се взривят.
Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел „Интернационал” – централният в „Златни пясъци” и раняват трима души – двама чужди летовници и един български. Държавна сигурност е вдигната на крак. Обградени от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. Повикани са снайперисти, които чакат удобен момент да прострелят похитителите. От МВР се стремят да бъдат колкото може по-дискретни, за да не паникьосат туристите. При устроеният в Странджа бараж, на един завой край село Изгрев до Мичурин, частите за борба с тероризма преграждат шосето с бронетранспортьор. Над тях виси хеликоптер. Похитителите са блокирани. Терористите взривяват колата, в която са те, и взетите за заложници деца. Децата са ранени. Едното остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и екзекутиран.