1336 г. – Франческо Петрарка изкачва връх Ванту – символичен рожден ден на алпинизма.
1802 г. – Наполеон Бонапарт подписва обща амнистия, която позволява на около 1000 от най-видните емигранти от Френската революция да се върнат във Франция.
1933 г. – Създадено е Гестапо – официалната тайна полиция на Нацистка Германия.
1937 г. – Гражданска война в Испания: Испанският баски град Герника е бомбардиран от самолети на Луфтвафе, изпратени от Хитлер в помощ на Франсиско Франко.
1941 г. – В Любляна е създаден Освободителен фронт на словенския народ.
1942 г. – При експлозия в мина в Манджурия (Китай) загиват 1549 миньори – най-тежкият минен инцидент в света.
1949 г. – В Москва започва първата сесия на СИВ.
1954 г. – Започва Женевската конференция, опит да се възстанови мирът в Индокитай и Корея.
1962 г. – Космическият кораб Рейнджър 4 на НАСА се разбива в Луната.
1962 г. – В космоса е изстрелян първият международен (англо-американски) спътник „Ариел“.
1964 г. – Танганайка и Занзибар се обединяват в обща държава – Танзания.
1978 г. – Започва гражданската война в Афганистан.
1986 г. – Чернобилска авария: Четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил (Украйна) експлодира и се запалва, което е най-голямата ядрена авария в света.
1990 г. – Регистрирано е Движението за права и свободи.
1991 г. – Основан е футболният отбор Ф91 Дюделанж от Люксембург.
1994 г. – В Южна Африка се провеждат първите многорасови избори.
1999 г. – Хиляди компютри в света са поразени от компютърния вирус Чернобил.
2000 г. – По инициатива на министър-председателя Иван Костов започва Българският Великден.
2002 г. – 19-годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души в училището си в германският град Ерфурт, след което се самоубива.
2005 г. – Под международен натиск, Сирия изтегля последните си 14 000 войници от Ливан, с което се слага край на 29-годишната военна доминация над страната.
Родени:
121 г. – Марк Аврелий, римски император († 180 г.)
1573 г. – Мария Медичи, жена на Анри IV (Франция) († 1642 г.)
1710 г. – Томас Рийд, шотландски философ († 1796 г.)
1711 г. – Дейвид Хюм, шотландски философ († 1776 г.)
1785 г. – Джон Джеймс Одюбон, американски художник († 1851 г.)
1787 г. – Лудвиг Уланд, германски поет († 1862 г.)
1798 г. – Йожен Дьолакроа, френски художник († 1863 г.)
1807 г. – Шарл Огюст Фросар, френски генерал († 1875 г.)
1829 г. – Теодор Билрот, австрийски хирург († 1894 г.)
1865 г. – Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.)
1874 г. – Инеса Арманд, комунистка († 1920 г.)
1879 г. – Оуен Ричардсън, британски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.)
1889 г. – Анита Лус, американска писателка, драматург и сценарист († 1981 г.)
1889 г. – Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ († 1951 г.)
1893 г. – Дража Михайлович, сръбски генерал († 1946 г.)
1894 г. – Рудолф Хес, нацистки офицер († 1987 г.)
1898 г. – Висенте Алейксандре, испански поет, Нобелов лауреат († 1984 г.)
1900 г. – Чарлз Франсис Рихтер, американски сеизмолог († 1985 г.)
1903 г. – Константин Константинов, български музиколог († 1955 г.)
1905 г. – Жан Виго, френски кинорежисьор († 1934 г.)
1912 г. – Алфред ван Вогт, канадски писател († 2000 г.)
1915 г. – Димитър Измирлиев, български учител, журналист и общественик († 1983 г.)
1917 г. – Йау Минг Пей, американско-китайски архитект
1917 г. – Кочо Караджов, български стопански деател († 2002 г.)
1926 г. – Верка Сидерова, българска певица
1928 г. – Херта Крефтнер, австрийска писателка († 1951 г.)
1932 г. – Франсис Ле, френски композитор
1933 г. – Арно Пензиас, американски физик, Нобелов лауреат
1940 г. – Джорджо Мородер, италиански композитор
1949 г. – Емил Басат, български журналист
1954 г. – Силвия Кацарова, българска певица
1958 г. – Георги Лозанов, медиен експерт
1962 г. – Борис Велчев, български юрист
1962 г. – Наско Сираков, български футболист
1963 г. – Джет Ли, китайски актьор
1977 г. – Том Уелинг, американски актьор
1980 г. – Чанинг Тейтъм, американски актьор