Звучи като виц, но е истина. В това се уверила майка на 6-годишно дете от Варна. В края на миналата година жената имала работа в кметството. Решила да провери адресната регистрация на хлапето, което наесен ще е първолаче. Нейни приятелки я предупредили, че стават грешки, а за следващата учебна година те може да са фатални, тъй като приемът на първокласници ще става по електронен път и по единни критерии, водещ от които е близостта на дома до училището.
След справката жената буквално онемяла. Защото се оказало, че постоянният адрес на детето е правилният, но по настоящ то се води в жилището на бившия й съпруг, който не му е баща и живее в друг район на града. Стресираната дама проверила и своята регистрация, но тя била в ред. Любезната служителка на гишето не успяла да даде смислен отговор на въпроса как е възможно да се получи такова разминаване, след като през двете десетилетия след развода жената си е вадила лична карта, омъжила се е отново, а детето й е било записано на нейния непроменян оттогава настоящ адрес още в родилния дом. След първоначалното изумление още на другия ден родителите побързали да се строят пред същото гише, за да направят нужната поправка. „Размина ни се леко, с една ненужна разходка и 3 лв. такса, но ако бяхме установили грешката при старта на кампанията за прием в първи клас, щеше да ни излезе скъпо. Детето, което дори не е виждало очите на бившия ми съпруг, щеше да тръгне на училище през два квартала, защото иди доказвай в последния момент, че нямаш сестра“, възмутена разказа пред „Труд“ майката, чиито имена се пазят в редакцията.
Законът за гражданската регистрация изключва ситуация като нейната, защото според чл. 90, ал. 2 постоянният и настоящ адрес на детето трябва да съвпадат с тези на родителите му. Когато те са различни, майката и таткото избират един от тях за постоянен, а настоящият е винаги този на майката, обясниха ни писмено от общинската дирекция „Информационно и административно обслужване“ (ИАО). Според тяхна справка случаят би трябвало да е прецедент, защото през цялата 2016 г. в дирекцията нямало нито един сигнал за грешки при регистрацията по постоянен и настоящ адрес. Потърпевшата варненка си призна, че не е подала жалба, защото не виждала смисъл. „Ще я отчетат като бройка и нищо няма да се случи. Щом служителите от системата не могат да дадат разумно обяснение как се е получил този абсурд, значи просто сме изгубени в ЕСГРАОН-а“, заключи жената.
Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), създадена в далечната 1977 г., играе лоши шеги на мнозина българи по различни начини. Тя е под контрола на Главна дирекция ГРАО в МРРБ и се актуализира ежедневно с данни от общинските дирекции. Най-често хора се оплакват, че след развод продължават да се водят в регистрите като омъжени или оженени. „Получаваме такива сигнали по електронна поща и по телефона. В тези случаи длъжностно лице от отдел „Гражданска регистрация“ оказва съдействие, като своевременно изпраща писмо до съответния районен съд, постановил решението за прекратяване на брака, и след получаване съдебното решение се вписва в регистрите“, информираха ни от дирекция ИАО във Варна. Тъй като няма електронна връзка между ресорните общински дирекции и съдилищата, известията се получават по служебен ред, а това отнема време. Потърпевши са предимно сключилите и разтрогналите браковете си в населени места, различни от постоянния им адрес. Но не са само те. Случва се варненци, венчани и разведени в родния си град, да установят, че на книга още делят брачния хомот с бившите си половинки, дори когато това не е факт от години. Понякога грешката лъсва при подновяването на лична карта заради смяна на фамилията на жената. Друг път и след като тази процедура е преминала, данните в регистъра неясно защо си стоят по стария начин. Така дори може да се окажеш двуженец. Преди време решила да мине втори път под венчило дама за малко да удари на камък, след като отишла в „Обреди“ да записва час за церемонията. Оттам обаче й заявили, че още е омъжена. Жената имала акт за развод от 10 г. и нова лична карта. И въпреки че първият й благоверен вече бил щастливо и безпроблемно оженен повторно в същата тази община, по документи и тя била още негова съпруга. „Харем ли ще правиш“, озадачен я попитал бъдещият й втори съпруг, преди служителите да го успокоят, че не любимата му е виновна, а „грешка в системата“. Поправката й коства разходки до администрацията, тоест губене на време и нерви и накрая оставя у всеки „ужилен“ дяволчето на съмнението в сигурността на ЕСГРАОН.
И ако някои грешки нанасят сравнително малко щети, други буквално могат да разсипят живота на човек. Примери от последните години има много. Кандидат-кмет на град Камено, например, не успя да се яви на последните местни избори заради сбъркана адресна регистрация. Кюстендилка пък установи случайно, че има цели четири ЕГН – своето, на мъж, на покойник и на чужденец. Преди 5 години обществен отзвук доби и историята на възрастен лекар от Варна, който се оказа с две ЕГН-та, едното от които – на покойник. Заради гафа човекът не можеше да се пенсионира, тъй като системата на НОИ отчиташе „мъртъв период“ от година и половина в осигурителния му стаж. По същото време разправии заради ЕГН имаха десетки други варненци – кандидати за програма на Агенцията по заетостта. За да участват в нея, те трябваше да представят справка от общинската дирекция ИАО за вярност на ЕГН. И се оказа, че в дадени периоди от време са имали два единни граждански номера – истинския и друг, за който не са чували.
Проблемът е хроничен и заради него се случва да зациклят съдебни процеси, да се провалят имотни сделки, хора да се окажат без здравни и пенсионни осигуровки, твърдят представители на различни институции, в които се работи с ЕГН на граждани. Според тях най-много грешки лъснали при масовата подмяна на старите зелени паспорти с лични карти в периода 1999-2002 г. Тогава над 100 000 българи се оказали или с двойни единни граждански номера, или с объркан пол, или с неточна дата на раждане. Макар и не толкова много, гафове в системата има и днес. При все че поправката им в съответната служба по гражданска регистрация става сравнително бързо, остава последващото ходене по мъките из различни ведомства, на които ощетеният по неволя трябва да доказва, че не е клонинг. А въпросът защо във века на технологиите още има подобни случки, остава висящ.