Жан-Клод Юнкер, президентът на Европейската комисия, представи така наречената „Бяла книга”.

Документът включва пет възможни опции за бъдещето на Европа след като Великобритания официално напусне Общността през 2019г.

Първата очертана възможност е

ЕС да продължи да съществува, както досега. При този вариант Юнкер отбелязва, че до 2025г. се очаква тази стратегия да донесе „частичен напредък” при развитието на работните места и икономиката. Според негосъществува риск при липса на стабилно колективно единство на страните-членки, който може да доведе до това Европа да не успее да „стопи разликата между обещания на хартиен носител и очакванията на гражданите”.

Втората възможност е

от ЕС да остане само единният пазар, без свободите на движение да бъдат изцяло защитени. При него именно единният пазар се превръща в „причина за съществуването“ на блока, въвеждайки се и по-обширни споразумения за политическа интеграция. Той е предпочитан от Великобритания, според която ЕС ще е много по-ефективен, ако действа като единна икономика, без да се разсейва от търсенето на по-близко политическо сътрудничество.

Третата възможност е т. нар.

ЕС на няколко скорости

– така всяка държава ще преценява в коя от общите политики да участва. Сценарият предвижда някои държави да формират различни коалиции, базирани на ключови области като отбрана, вътрешна сигурност, данъчно облагане, правосъдие. Като пример се посочва еврозоната, която би могла да хармонизира своите данъчни системи. При тази опция „единството на ЕС при 27 държави се запазва, а по-нататъшното сътрудничество става възможно за тези, които искат“.

Четвъртата възможност е

ЕС да отговаря за по-малко неща, но по-ефективно . Тя се фокусира върху съкратен дневен ред, от който могат да бъдат извлечени ясни ползи в области като технологични иновации, търговия, сигурност, имиграция, отбрана и други. Това обаче предвижда отдръпване от други сектори като регионално развитие, здравеопазване, социална сигурност, оставяйки ги в ръцете на държавните правителства.

Последната възможност е

пълната федерализация т.е. уеднаквяване.

Тя е определена като „опцията на Верховстад“ по името на главния преговарящ на ЕП за Брекзит. При тази възможност се признава, че нито държавите членки, нито самият ЕС, може да се изправи срещу настоящите световни предизвикателства и се съгласява да споделя повече власт, ресурси и право за взимане на решения със страните. И тук единната валута е от ключово значение. Тук и европейското законодателство има много по-обширна роля.

„Европа трябва да бъде по-амбициозна. Решението как да продължим напред няма да бъде взето от мен. То е в ръцете на гражданското общество и националните парламенти, не налагаме виждане, а искаме да чуем другите. Вярвам, че един ден договорът за ЕС трябва да бъде съобразен с общата воля. Затова ни трябва истински, честен разговор за бъдещето на ЕС и очакванията на гражданите. Нито съм уморен, нито са се изчерпали идеите ми, ще ви изненадам, макар че няма да се кандидатирам за втори мандат”, заяви Юнкер.

„Бялата книга“ на Юнкер е подготвена специално за юбилейната среща на върха на ЕС на 25 март в Рим, на която ще се разгледа по-нататъшната съдба на съюза.