176 г. — Марк Аврелий назначава сина си Комод за съимператор, с което прекъсва системата на осиновените императори в Римската империя.
1095 г. — Папа Урбан II благославя по време на Събора в Клермон провеждането на Първи кръстоносен поход.
1705 г. — Петър I създава морска пехота в Русия.
1812 г. — Армията на Наполеон Бонапарт преминава беларуската река Березина на път за овладяване на Русия.
1840 г. — Подписан е Александрийският договор, по силата на който Египет се отказва от Сирия.
1895 г. — Алфред Нобел прави завещание, с което неговото състояние отива във фонд за Нобелова награда.
1896 г. — Започва кампания за масово привличане на европейски емигранти в Западна Канада.
1914 г. — Учредена е международната еврейска организация "Джойнт".
1916 г. — Първата световна война: България в Първата световна война: Първа софийска дивизия овладява румънския град Гюргево.
1918 г. — Създадена е Украинска академия на науките под ръководството на Владимир Вернадски.
1919 г. — Министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор.
1942 г. — Потапяне на френския флот в Тулон.
1958 г. — Съветският ръководител Никита Хрушчов поставя искане пред западните държави за демилитаризация на Западен Берлин и даването му на статут на свободен град.
1962 г. — Съставено е ново правителство на Народна Република България, начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
1971 г. — Космическа програма на СССР: Космическият апарат Марс 2 достига повърхността на Марс, но не успява да кацне на планетата, а пада на повърхността ѝ.
1983 г. — Колумбийски пътнически самолет Боинг 747 катастрофира край Мадрид, загиват всичките 183 души на борда.
1991 г. — Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, с която да се започнат операции по мироопазване в Югославия.
2005 г. — Във Франция е извършена първата трансплантация на части от лицето.
Родени:
110 г. — Антиной, любимец на император Адриан († 130 г.)
1701 г. — Андерс Целзий, шведски физик и астроном († 1744 г.)
1849 г. — Юзеф Котарбински, полски артист († 1928 г.)
1872 г. — Иван Русев, български офицер († 1945 г.)
1873 г. — Георги Бакалов, български общественик († 1939 г.)
1874 г. — Хаим Вайцман, 1-ви президент на Израел († 1952 г.)
1874 г. — Чарлз Биард, американски историк († 1948 г.)
1887 г. — Руси Русев, български военен († 1945 г.)
1903 г. — Ларс Онсагер, американски химик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1976 г.)
1907 г. — Лион Спраг де Камп, американски писател († 2000 г.)
1916 г. — Мишо Хаджийски, български писател († 1944 г.)
1921 г. — Александър Дубчек, словашки политик († 1992 г.)
1927 г. — Карлос Жозе Кастильо, бразилски футболист († 1987 г.)
1928 г. — Джош Кирби, британски илюстратор († 2001 г.)
1934 г. — Александрина Милчева, българска певица
1935 г. — Юрий Титов, руски гимнастик
1940 г. — Брус Лий, американски актьор († 1973 г.)
1941 г. — Даниъл Дейвид Нтанда Нсереко, угандийски юрист
1942 г. — Джими Хендрикс, американски китарист († 1970 г.)
1948 г. — Вячеслав Мадан, молдовски дипломат
1955 г. — Валери Чехов, руски шахматист
1956 г. — Уилям Фичнър, американски актьор
1957 г. — Каролайн Бувие Кенеди, адвокат
1960 г. — Юлия Тимошенко, министър-председател на Украйна
1961 г. — Екатерина Андреева, руски журналист
1962 г. — Виктория Готи, американска писателка
1964 г. — Роберто Манчини, италиански треньор
1966 г. — Ася Рачева, българска актриса
1967 г. — Иван Несторов, български музикант
1968 г. — Майкъл Вартан, френски актьор
1969 г. — Майлс Кенеди, американски рок музикант (вокал на Слаш)
1970 г. — Ивайло Велчев, български актьор
1974 г. — Емил Костов, български спортист
1982 г. — Александър Кержаков, руски футболист
1988 г. — Маргарита Чомакова, българска състезателка по фехтовка