1776 г. — 2 хиляди души загиват при изригване на вулкана Майон на Филипините.
1873 г. — Германската империя се присъединява към съюза между Руската империя и Австро-Унгария, с което се поставя началото на Съюза на тримата императори.
1893 г. — В Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
1911 г. — Първо използване на авиация за военни цели: италиански пилот излита от Либия за разузнаване на турските позиции през Италианско-турската война.
1915 г. — В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа армия освобождава Ниш.
1939 г. — Съставено е 56 Правителство на България с министър-председател Георги Кьосеиванов, което подава оставка през февруари 1940 г.
1942 г. — Втората световна война: Начало на втората битката при Ел Аламейн. Британските войски начело с генерал Монтгомъри настъпват срещу германската армия на генерал Ервин Ромел в Египет.
1943 г. — Втората световна война: В концентрационния лагер Освиенцим избухва женско въстание, което е потушено и са разстреляни всички участнички.
1946 г. — Общото събрание на ООН е свикано за първи път в Ню Йорк.
1954 г. — Страните от НАТО възстановяват суверенитета на Федерална република Германия и я присъединяват към пакта.
1955 г. — Южен Виетнам е провъзгласен за самостоятелна република.
1956 г. — В Будапеща студентски митинг прераства в революционен бунт срещу съветската окупация, продължил до 4 ноември. Унгарско въстание (1956)
1982 г. — Край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост.
1983 г. — Ливанска гражданска война: ислямски терористи взривяват казарма с американски миротворци в Бейрут, като загиват 241 военни; същата сутрин е ударена и френска казарма, като загиват 58 военни.
1989 г. — С указ на президента Унгария е преименувана от Унгарска народна република на Република Унгария, с което страната скъсва с комунистическия си период.
1992 г. — Министър-председателят на Израел Бенджамин Нетаняху и палестинският лидер Ясер Арафат сключват договор "земя срещу мир".
2001 г. — Обявена е първата версия на преносимото мултимедийно устройство iPod на Apple.
2002 г. — Започва кризата със заложниците в Театъра на Дубровка, Москва — по време на мюзикъла "Норд-ост" 41 чеченски бунтовници взимат около 800 заложници, освободени след 3 дни от силите за сигурност, при което загиват около 130 от тях.
2004 г. — Силно земетресение разтърсва Ниигата в северна Япония, загиват 35 души, 2 200 са ранени и 85 000 остават без дом.
Родени:
1715 г. — Петър II, император на Русия († 1730 г.)
1789 г. — Николай Тургенев, руски икономист и общественик († 1871 г.)
1801 г. — Алберт Лорцинг, немски композитор, оперен певец и диригент († 1851 г.)
1805 г. — Адалберт Щифтер, австрийски писател и художник († 1868 г.)
1817 г. — Пиер Ларус, френски лексикограф и енциклопедист († 1847 г.)
1849 г. — Кинмочи Сайонджи, Министър-председател на Япония († 1940 г.)
1863 г. — Пантелей Киселов, български генерал († 1927 г.)
1885 г. — Емануил Попдимитров, български поет и писател († 1943 г.)
1896 г. — Роман Якобсон, руски лингвист († 1982 г.)
1904 г. — Светослав Рьорих, руски художник († 1993 г.)
1905 г. — Феликс Блох, швейцарски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. († 1983 г.)
1908 г. — Иля Франк, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1990 г.)
1909 г. — Атанас Душков, български поет († 2000 г.)
1909 г. — Зелиг Харис, американски езиковед († 1992 г.)
1920 г. — Джани Родари, италиански писател († 1980 г.)
1927 г. — Лешек Колаковски, полски философ († 2009 г.)
1928 г. — Александър Танев, български композитор († 1996 г.)
1929 г. — Христо Нейков, български художник († 1999 г.)
1937 г. — Данчо Данчев, български учител и есперантист
1938 г. — Рени Цанова, български юрист († 2007 г.)
1940 г. — Пеле, бразилски футболист
1941 г. — Игор Смирнов, молдовски политик
1942 г. — Майкъл Крайтън, американски писател († 2008 г.)
1954 г. — Ули Щайн, германски футболист
1957 г. — Илиана Балийска, българска актриса, тв водеща и продуцент
1959 г. — Атанас Комшев, български борец († 1994 г.)
1961 г. — Андони Субисарета, испански футболист
1964 г. — Робърт Трухильо, американски музикант
1966 г. — Алесандро Дзанарди, италиански пилот от Формула 1 и КАРТ
1969 г. — Труди Канаван, австралийска писателка
1973 г. — Матю Куик, американски писател
1976 г. — Райън Рейнолдс, канадски актьор
1977 г. — Светла Иванова, българска поппевица и писателка
1984 г. — Изабел Гулар, бразилски модел