„Навремето всичко това бе съсредоточено в морския клуб към ДОСО – Доброволна организация за съдействие на отбраната. Всъщност тази организация имаше и други функции – различни обучения, в това число за шофьори и военно обучение. Морският клуб обаче беше водещ. На улица „Вела Пеева“ № 9… Много хора минаха оттам, но забележителен бе Каприто – Панайот Каприев, всички галено му викахме Фато. Той беше душата на този клуб. С какво се занимаваше клубът – водомоторен спорт, ветроходство, гребане, подготовка на капитани…
Цялата работа беше да се даде възможност на младите хора да развият умения, преди да влязат в армията. Когато влязат в армията, да са подготвени, да имат водолазни познания. Даже се провеждаха и донаборни комисии. Но основното беше че от най-ранна детска възраст децата се обхващаха в това в този клуб. Всеки, който живее край морето, трябва да има такива „умения минимум“ – за оцеляване, ниже разказа си Димитър Янчев-Брадата. И продължава:
„Една от дисциплините, без да е шампионатна, беше морски спортен многобой. Тръгва се от базата на ДОСО-то, която беше на гърба на стария корабен завод „Илия Бояджиев“. Сега вече нищо няма там. Та тръгваше се със специални лодки, с интересна конструкция, точно за обучение на младите. Бяха гребно-ветроходни лодки, нямаха двигатели.
Децата се качваха и излизаха с тях на по-свободно пространство в морето.
Вдигат платната, оттам им се задава курс и отиват пред Поморие или на плажа на къмпинг „Европа“.
На 100 метра от брега лодките се закотвят, децата скачат, плуват сто метра. На брега ги чака забито колче с табелка и едно парче въже. На всяка пише различен възел, който трябва да се изпълни – морски възел или кръстовиден, и после следват действия по спасяване на чучело-давещ се човек.
Преди това им се четяха и лекции за водолазна медицина и така подготвяха децата. Беше много интересно. Казвам деца, но те бяха от 10-годишни до донаборници.
Всеки клуб си имаше актив с много ентусиасти. Митко Терзиев водеше подводно дело, Кольо Върбанов, Жоро Манолов, Ончо държеше клуба по подводна фотография, Васко Тричков и много други…
Колеги на Янчев разказват, че тези ентусиасти правели първите леководолазни автомати, първите маски и плавници. И то тогава, когато никъде у нас не можело да се намерят.
Многобоят включвал и стрелба с въздушна пушка, сигурно са имали предвид част от военно обучение, коментират морските. Стоян Проданов, който сега е неразделна част от гилдията на риболовците, разказва своята версия за обучението в оцеляване по море в онези години.
През 1919-а, когато България подписва Ньойския договор, няма право на военноморски сили и тогава правителството на Стамболийски прави „Морски сговор“ – гражданско сдружение по Дунава и Черно море. В това сдружение именно младите започват наченки на военно обучение. Може би оттам е продължило това нещо – младите да ги учат на военни занимания.
Сдружението на риболовците в рибарското селище край Бургас Ченгене скеле носи същото име – „Морски сговор“. И сега те са твърдо решени да предадат знания и умения на младите. Почват от догодина, така е решено. Определили са откъде ще стартират занятията по морски спортен многобой – залива до Стария кораб на Ченгенето. Желаещите ще идват и ще ги обучават специални инструктори. „Старите пушки“ ще се включват с ценни съвети и ще разказват истории от собственото си оцеляване по море.
Тъй като селището е на 12 километра от Бургас, родителите могат да чакат в кръчмата на селището, също с името „Морски сговор“- на кафе или рибена чорба с узо.
Едно от най-важните неща е да знаеш да правиш здрав морски възел, нижат съветите си морските мъжаги.
Моряшкият възел бива кръстовиден, топовиден, „змейки“. Младокът трябва да може да направи три възела и на сън да го бутнеш. Човек, който живее на морето, трябва да може, защото от това често ти зависи животът.
Да можеш, примерно, лодката да я вържеш за друга, за да те буксират, ако си корабокрушенец в морето. Ако не я вържеш както трябва, въжето се къса и лодката потъва. А да изброяваме възлите… В английския флот има шест хиляди понятия за морски възел…
Ако се загубиш, ако изпаднеш в беда, да можеш да излезеш на брега, да си запалиш огън, да намериш начин да се спасиш. Да вържеш дрехите си, да се скриеш от дъжда, да помогнеш, ако някой се дави – ето това са умения за оцеляване.
Митко Брадата разказва, че имал инцидент, когато бил спасител на плажа. Едно дете с пояс паднало на брега и се ударило лошо. „Малко остана да го изтървем, добре че знаех какво да правя и не се тюхках – обяснява коравият мъж. – Помогнах му, после спасих и един епилептик, който направи припадък…Имаше и една буря – правихме първата подводна археологическа експедиция „Анхиало ’69“, трябваше да работим в Поморие.
Тъкмо разграфихме дъното… и такава буря ни хвана, не можахме да направим поворот да влезем в бургаското пристанище, а от Поморие направо се пуснахме и влязохме на Ропотамо. Всякакви такива тежки ситуации има. Ако това се случи на неподготвен човек… пази Боже.“
Ето затова морски вълк звучи гордо, ама докато станеш, си трябва морски спортен многобой.