Анализът на етикетите показва, че в 3 от 16 търговски марки хранителната информация е непълна и те не отговарят на изискванията на Регламент 1169/ЕС. Етикетите разкриват и друга интересна подробност. В 6 от 16 търговски марки от състава на продуктите отсъстват яйцата. Това означава, че те не могат да се именуват майонеза, защото в тях липсва основната хранителна съставка, каквато са яйцата. Според международните стандарти тези храни би трябвало да се наричат "салатен дресинг”.
"Използваните в България рецептури не отговарят на нито един от международно утвърдените стандарти за майонеза. Майонезите са подложени на съществена “иновация” от повечето производители. В тях значително е намалено съдържанието на растително масло. Липсата му е компенсирана с добавяне най-вече на много вода. Друга характерна особеност на родните продукти е озахаряването. За да добие плътност и форма в майонезите са добавяни големи количества въглехидрати под формата на нишесте и технологичните добавки гума гуар и гума касантан. По същество повечето търговски марки майонеза представляват водно-нишестена емулсия с добавено растително масло, киселина и подправки, а понякога и яйца. Анализът на влаганите мазнини показва по-оптимистични резултати. Не се потвърдиха предварителните опасения за влагане на индустриални мазнини. При всички 16 марки като суровина е ползвано слънчогледово олио."
Резултатите – без яйца но с вода и нишесте.
Мазнини
Вместо 65 – 80% масленост у нас декларираните стойности са средно 34,4%. Измерените са още по-ниски – 27,6%. Подобни майонези би трябвало да се наричат "супернискомаслени”. При 8 от марките, което е половината от всички, установените мазнини са по-ниски от декларираните от производителите и явно обяснението е просто – пестене на пари чрез влагане на по-малко олио. Най-ниската измерена стойност е само 6,5%, което може би е рекорд в световен мащаб. Анализът на влаганите мазнини показва по-оптимистични резултати. Не се потвърдиха предварителните опасения за влагане на индустриални мазнини. При всички 16 марки като суровина е ползвано слънчогледово олио.
Водно съдържание
Известните стандарти допускат влагане на малко количества вода в майонезата. В българските “майонези” резултатите сочат съвсем друго. Усреднено в тях има 58,3% вода. В 9 от продуктите тя надхвърля 60%, а рекордьор в изследването е майонеза с 81% водно съдържание. Подмяната на растителното масло с вода на пръв поглед е просто търговска тактика с икономическа цел. Това хитруване обаче може и да не е безобидно. Високото водно съдържание създава благоприятни условия за развиване на болестотворни бактерии, които са директен риск за потребителите. Допълнително, в такива продукти драстично се повишава окислението на мазнините. Това води до натрупване на токсични и канцерогенни вещества имащи в дългосрочен план отрицателен ефект върху здравето на хората.
Поради тази причина нискомаслените майонези трябва да имат по-кратък срок на годност. Желателно е в тях да се влагат повече киселини и да се пакетират в модифицирана газова атмосфера – като мерки за инхибиране на бактериалния растеж и окислението и алтернатива на консервантите. Тези препоръки понастоящем не се знаят и спазват от повечето производители, а контролният орган (Българската агенцията по безопасност на храните) също не показава внимание към проблема.
Въглехидрати
Първоначалният план не предвиждаше измерване съдържанието на въглехидрати, защото в майонезата такива не би трябвало да има с изключение на минимално количество захар прибавена като подправка. От прегледа на етикетирането обаче се установи, че във всички марки, без изключение, има добавени нишесте и две технологични добавки (Е412 и Е415 - гума гуар и гума ксантан), представляващи по същество също въглехидрати. Допълнително, според етикетите в много търговски марки има добавени допълнително и захар, и/или други подсладители. Предварителните резултати индикираха, че сумарно количеството на въглехидратите надхвърля 10%, което е много повече от декларираното на етикетите от производителите. Поради тази причина при 4 продукта допълнително беше измерено и съдържанието на въглехидрати. Резултатите показаха, че количеството на въглехидратите в тези търговски марки надхвърля шокиращите 20% от теглото.
По същество въглехидратите заместват липсващите мазнини, а въпросните “майонези” се доближават повече до шоколада по хранителна и енергийна стойност, отколкото до международните стандарти. Използваните в страната нишесте, добавена захар, гума гуар и гума ксантан не влизат в рецептата на нито един международен стандарт.
Тревожно е, че захарите са добавяни и в продукти рекламирани като детски. В един от тях (нискомаслена детска майонеза) малкото мазини са “компенсирани” с 21% въглехидрати, от които 5% са захар. Много или малко е това – само захарта за една опаковка от 450 грама е 22,5 грама, което е еквивалентно на почти 5 чаени лъжици захар!
Макар да са разрешени за използване в храните, допълнителното влагане на въглехидрати в майонеза променя коренно хранителния профил на продукта. В така направените “майонези” близо 50% от енергийната стойност се дължи на въглехидратите, срещу 2-5% нормално. Допълнително, те имат по-висок гликемичен индекс и могат да представляват потенциална опасност за диабетиците. Високото съдържание на въглехидрати засилва и риска от развитие на болестотворни бактерии, и допълнително ускорява вредните процеси на окисление
Предложения на Активни потребители:
● Приемане на национален (доброволен) стандарт за майонеза, съобразен с международно утвърдените практики.
● Агенцията по безопасност на храните да изготви и приложи план за мониторинг на качеството на майонезата, включително суровините и компонентния състав.
● Сосовете без яйца да не носят наименованието "майонеза".
● Производителите да започнат да прилагат пакетиране в защитена газова среда и влагане на натурални киселини, вместо консерванти.
Прочетете кои са марките майонеза, в които са установени нарушения тук