- Г-н Пасев, казусът с реституционните претенции към „Евксиноград“ е заплетен. Ще успеете ли да удовлетворите и двете страни – на собствениците, които си искат земята, и на държавата, която трябва да запази правителствената резиденция?
- Досега държавата е подминавала с мълчание претенциите на собствениците на имоти в правителствената резиденция „Евксиноград“, като са използвани всички лостове за недопускането им на територията й. Там не е пипано с години, като, естествено, се използва претекстън „да не се бута“. Представители на НСО, които са в комисията, казват, че зоната им е необходима. Така реагират и останалите представители на различните министерства, като всяко има своите основания. От другата страна са собствениците, които чрез съда са доказали правата си. За това е необходимо съгласие от двете страни за постигане на споразумение и решаване на проблема. Днес не сме в онези години, когато са национализирали имоти и да правим каквото си искаме. Трябва да се говори със собствениците, да им се направят предложения, да се обсъдят, да се постигне съгласие и да се вземе решението за начина на влизане, на придобиване и на трайно ползване на тези имоти. Това нещо за мен е изтървано през годините, а е трябвало да се направи още тогава. Нашата задача сега е да преценим какви варианти са възможни така, че хем агнето да е цяло, хем вълкът – сит.
- Защо се е стигнало до това положение?
- Защото досега са чакали инициативата да е в ръцете на частниците, а не на държавата. В същото време 5-има от собствениците и наследници имат вече решение на съда за връщане на имотите им, но не могат да влязат във владение, защото НСО не ги допуска вътре. Вярно е, че и при въвода има изисквания, но всъщност там е основната спирачка.
- Значи проблемът е да се въведат собствениците във владение?
- Да, проблемът е във въвода на владение. Хората имат решение на съда, но нямат въвод, защото не се допускат в охраняемата зона. Спомняте си протестите им преди 3 години пред централния портал на резиденцията, когато доведоха и съдия-изпълнител да ги въведе във владение, но не успяха да влязат. Така имат имот, но могат да го гледат само през оградата, не и да се разпореждат с него. Затова смятам, че ролята на премиера в този случай е много важна, и съм съгласен с решението му комисията да разгледа и предложи решение. Проблемът трябва да бъде решен веднъж завинаги, защото иначе се затлачва и задълбочава още повече.
- Какво представлява комисията, която оглавявате, и каква работа сте свършили досега?
- Това е междуведомствена работна група от 28 експерти и юристи на всички заинтересовани министерства, на НСО, на областната управа и община Варна. Трябва да извършим цялостен анализ на правния и градоустройствен статут на сградите и земите на „Евксиноград”, към които има съдебно решение за връщане на старите им собственици. Досега комисията се е събирала два пъти за по два дни, като сме разглеждани казус по казус, парцел по парцел, собственици и наследници - всичко. По някои от делата има възражения от областната управа, от НСО, от Министерството на културата, от земеделското министерство, като са взети предвид бъдещите ни решения. Това, което направихме още, бе да изясним дали е необходима охранителната зона, на кого и ако е необходима, какво да направим по-нататък за решаване на имотния спор. С мнението, че е необходима, има варианти за обезщетение, за еквивалентни парцели за замяна. Държавата не е толкова бедна и има какво да предложи. Важното е да се постигне съгласие.
- Всъщност на територията на „Евксиноград” има претенции за връщането на терени в две различни зони?
- Комисията разгледа два казуса - за две зони на територията на „Евксиноград”, като едната е в „Разсадника“ , където наследниците на рода Скутунови имат 8,5 декара. Този имот е в т.нар. стопанска зона на резиденцията и ако се отцепи от нея, „Евксиноград” се лишава от част от стопанството си, а то е нужно.
- Какво ще правите в такъв случай?
- Тъй като това дело е приключило и има влязло в сила съдебно решение, а парцелът е в историческото ядро на резиденцията и е необходим за нейното функциониране, взехме решение да се предприемат стъпки за запазването му към „Евксиноград”. Решението се търси в случая в два варианта – остойностяване на парцела и парично обезщетение или замяна с друг равностоен имот. Той трябва да е също в зона край морето и със същите възможности, които предлага реалният имот в резиденцията. Всичко вече е въпрос на преговори и договаряне между страните.
- Как стои въпросът с имотите на другите собственици?
- Те са в другата зона, където има 11 парцела на собственици, 7 от които само са удостоверили, че навремето земята им е отнета, а други 4-ма са водили и са спечелили делата си за собственост. Това е теренът по протежение на пътя Варна - Златни пясъци, от началото на резиденцията, откъм града, до централния вход. Това се води като охраняемата зона на „Евксиноград”. Тя е от общо около 26-27 дка, като собствениците имат парцели от по 2-3 дка и решението на съда е за връщането им в реални граници. На единия от тези парцели има 3 постройки на НСО и от там настояват за запазването на зоната. Затова и там собствениците, които са на етап за въвод във владение и искат да влязат, не се допускат.
- И какво ще стане там? Разбрах, че се изчаква решението за някакъв ПУП?
- Имаме и варианти за предложения, но МС обжалва влязъл в сила ПУП. Има и един правен парадокс - че това е публична частна собственост, при която не може да има реституция. Навремето, през 2007 година, ПУП-ът е обявен на НСО, но не и на МС. По тази причина сега се обжалва, тъй като по-късно се разбира за него. А планът е обявен само в кметството на район „Приморски“ във Варна. Обжалването му от МС забавя работата на комисията до излизане на решението на Административния съд. Той трябва да се произнесе дали ПУП-а е в сила, или трябва да се отмени. Едва тогава ще можем да пристъпим към следващите действия. Дейността на комисията засега е стопирана до произнасянето на съда. И докато казусът не бъде решен там, засега нищо не може да се пипа.
- Какви са вариантите при едното и при другото съдебно решение?
- Ако решението е да се признае ПУП-ът, като се приеме, че правилно е обнародван и оповестен, той остава в сила и единият от имотите става собственост на община Варна за осигуряване на достъп до другите парцели. И тогава трябва да се отвори цялата зона за тези собственици, които са спечелили делата си в съда. Другата хипотеза е, ако съдът отмени ПУП-а. Тогава се изправяме пред същата дилема, както при Скутунови - дали зоната е жизнено необходима за съществуването на резиденцията или не. Ако да - пак трябва да търсим варианти за изкупуване или замяна с равностойни парцели. Ако ли пък не – трябва да намерим най-подходящия начин да ги допуснем във владение.
- И ще започнат да се вдигат едни дворци и палати, а може и свинеферма... Нали си е тяхно вече, ще се разпореждат самостоятелно?
- Едва ли, защото това зависи от разпореждането на ПУП-а и какво разрешава да се строи там. Но едва ли ще са хотели и частни резиденции. Още по-малко пък свинеферми. Например ако върнем „Разсадника“, където знам, че устройственият план не разрешава строителство, какво ще правят? Земеделска земя от 8,5 дка, от която едва ли ще спечелят толкова, колкото се надяват. Там освен да засеят лозе или да отглеждат зеленчуци друго нищо няма да може да се направи. Но там има и около 4000 защитени редки растителни видове. Тогава какво правим? Държавата има какво да предложи и замяната е един от добрите варианти за тях. Затова ние сме взели решение да не отстъпваме зоната. Такова беше и моето мнение, че там не трябва да се допуска никой, защото е част от стопанството на „Евксиноград”.
- Докога смятате, че може да приключите и да сложите точка на тази сага, която за някои продължава над 20 години?
- До края на лятото трябва да приключим с това, но не ми се вярва за толкова кратко време да има решение на съда. В същото време собствениците са нетърпеливи, всеки има свои идеи в главата и не изключвам, ако им се провалят нещо сроковете и плановете, да заведат и дела срещу държавата в Страсбург.
- Нещо друго притеснява ли ви?
- Лошото е, че собствениците са на 80 и плюс години и започват вече да измират. А наследниците са много и всеки има свое виждане за имотите, има си свои планове. Колкото са повече обаче хората, толкова и мнения и по-трудно се постига съгласие. А такова е необходимо, защото и един да не е съгласен, нещата не могат да се решат. Друга трудност е, че 90% от наследниците са в чужбина и са трудно откриваеми, като има хора чак в Австралия. Не може при 5-има наследници да се разберем с 4-ма, а 5-ия да го няма, защото е нужно съгласието на всички. И това ще ни отнеме много време.