Събития

37 г. – Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с титлата Принцепс.

193 г. – Римският император Пертинакс е убит от Преторианската гвардия, която после продава властта му на търг на Дидий Юлиан.

845 г. – Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани вероятно от Рагнар Лодброк, който събира голям налог, за да напусне града.

1776 г. – В Москва е създаден Болшой театър.

1802 г. – Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада – втория известен астероид след 1 Церера.

1844 г. – В Испания е създадена жандармерията – военизирана полиция за борба с повсеместния бандитизъм в страната.

1854 г. – Кримска война: Франция обявява война на Русия.

1857 г. – В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия.

1859 г. – В Цариград започва да излиза в. „България“ под редакцията на Драган Цанков.

1871 г. – Учредена е Парижката комуна.

1885 г. – В САЩ официално е създадена Армията на спасението.

1891 г. – В Лондон се провежда първото световно първенство по вдигане на тежести.

1910 г. – Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излита край Марсилия.

1920 г. – При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в района на Големите езера (САЩ) загиват над 380 души, други 1700 са ранени.

1921 г. – Китайският параход Хонг Конг потъва след сблъсък в подводна скала, загиват 1094 души.

1930 г. – Турция променя името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора – на Анкара.

1939 г. – Гражданска война в Испания: Войната завършва с превземането на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко.

1940 г. – В Солун започва изграждането на сградата на Международния мострен панаир.

1940 г. – В САЩ е открит нов изотоп на урана – плутоний 239.

1973 г. – Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да приеме неговата награда „Оскар“, за да може тя да протестира срещу дискриминацията на коренното население в САЩ.

1973 г. – Възродителен процес: 500 служители на МВР влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена смяна на мюсюлманските имена, при оказаната съпротива са убити трима селяни.

1974 г. – Николае Чаушеску е избран за президент на Румъния.

1979 г. – След 30-дневна експлоатация вторият реактор на АЕЦ, разположена на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата ядрена авария в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a.

1983 г. – Среща в София на учени от балканските страни на тема „Балканите – безядрена зона“.

1994 г. – В България започват протести на частните издатели и радиоразпространители против Закона за добавена стойност – до 31 март с.г. големите всекидневници не излизат.

1994 г. – При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) между привърженици на Зулу и на Африкански национален конгрес загиват 18 души, а стотици са ранени.

2005 г. – При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, загиват около 2000 души в Индонезия и Сингапур.

2009 г. – От 20:30 до 21:30 (българско време) е проведен Часът на земята.

Родени

1472 г. – Фра Бартоломео, италиански художник († 1517 г.)

1515 г. – Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка († 1582 г.)

1592 г. – Ян Амос Коменски, чешки мислител († 1670 г.)

1609 г. – Фредерик III, крал на Дания († 1670 г.)

1663 г. – Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1713 г.)

1750 г. – Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер († 1816 г.)

1800 г. – Йохан Георг Ваглер, германски зоолог († 1832 г.)

1833 г. – Нил Попов, руски историк († 1891 г.)

1840 г. – Емин паша, судански изследовател († 1892 г.)

1862 г. – Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 († 1932 г.)

1866 г. – Джими Рос, шотландски футболист († 1902 г.)

1868 г. – Максим Горки, руски писател († 1936 г.)

1871 г. – Аврам Гачев, български политик († 1941 г.)

1874 г. – Стефан Минчев, български литератор († 1912)

1882 г. – Георги Скрижовски, български революционер († 1925 г.)

1887 г. – Димчо Дебелянов, български поет († 1916 г.)

1890 г. – Пол Уитман, американски музикант († 1967 г.)

1892 г. – Корней Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 г. († 1968 г.)

1897 г. – Сеп Хербергер, немски футболист и треньор († 1977 г.)

1910 г. – Ингрид, кралица на Дания († 2000 г.)

1914 г. – Бохумил Храбал, чешки писател († 1997 г.)

1915 г. – Джей Ливингстън, американски композитор († 2001 г.)

1921 г. – Дърк Богард, британски актьор († 1999 г.)

1923 г. – Владислав Молеров, български актьор († 1996 г.)

1925 г. – Владимир Гоев, български художник († 2013 г.)

1928 г. – Збигнев Бжежински, американски политолог

1929 г. – Вера Мутафчиева, българска писателка († 2009 г.)

1930 г. – Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат

1936 г. – Божидар Абрашев, български политик († 2006 г.)

1936 г. – Марио Варгас Льоса, перуански писател, Нобелов лауреат

1939 г. – Продан Нончев, български актьор

1946 г. – Алехандро Толедо, президент на Перу

1948 г. – Даян Уийст, американска актриса

1951 г. – Панайот Панайотов, български певец

1952 г. – Андрей Даниел, български художник

1953 г. – Тома Томов, български политик

1955 г. – Ивайло Дичев, български писател

1959 г. – Ангел Грънчаров, български философ

1968 г. – Джон Ли, британски барабанист († 2002 г.)

1970 г. – Винс Вон, американски актьор

1973 г. – Танер Али, български политик

1975 г. – Иван Елгера, испански футболист

1981 г. – Джулия Стайлс, американска актриса

1985 г. – Станислас Вавринка, швейцарски тенисист

1986 г. – Лейди Гага, певица