Почти всички месни продукти са удостоени с честта да имат своя запазена марка в Патентното ведомство. Сланината е една от малкото, към която обаче производители и търговци са проявили пренебрежение. Не така обаче стоят нещата с другите мезета, подходящи за сезона. При тях изобилства от запазени в момента марки, такива, които са с изтекъл срок или пък в процес на регистрация. Те са близо 40, като всяка от тях съдържа в наименованието си думата “мезе”. Все пак трябва да се знае, че марката може да е само дума, лого, емблема, графичен знак, изображение, слоган или пък комбинация от думи и знаци.
Тя може да се ползва за някакъв продукт или предлагана услуга, но може и да не влезе в употреба, а просто да си стои в Държавния регистър на марките, докато ѝ изтече срокът, така че друг да не може да я употребява за рекламни или търговски цели.
В групата на мезетата изобилства от оригинални и атрактивни идеи. Част от тях са свързани със спомени от детството и вкуснотиите, които са приготвяни в домашна обстановка на село - “Мезето на дядо”, “Мезето на баба”, “Дядо-Марково мезе”.
Има пастърма, която пък ни връща още по-назад във времето към прабългарските ни корени. Спомени навява и “Сиромашко мезе”, а на другия полюс са “Чорбаджийско мезе” и “Царско мезе”.
Няколко са хищническите марки като “Кумчо-Вълчово мезе”, “Вълче мезе” и “Бай Вълкан”, а едно от тях се е “скрило” в групата на салатите. Естествено, това е “Вълча салата”, в която освен нарязани на едро луканки, филета и други меса отстрани се слага един по-малък лист от маруля, накъсан на ситно, като декор за вълчата поляна.
Има изобилие от марки, съдържащи думата луканка - те са около 25. Следват ги тези, свързани със суджука - 20 броя. По около 15-ина са марките за филета, наденици, шунки и пастърми. Бабеците са наполовина по-малко, а едва по две са тези, съдържащи думата мръвка и кървавица.
При тях обаче няма кой знае колко непознати и нестандартни хрумки. Освен че интересът към патентоване на сланината остава нулев, такъв е и към бахура, който още си няма запазена мярка.
В разложкото с. Горно Драглище Надка Кротева е една от малкото, които пазят традициите и приготвят деликатеса нафпавок - от най-вкусното месо на прасето.
Надка или както я познават всички - Дешка, няма намерение да патентова мезето, а да продължи да го прави, за да не се загуби многолетната традиция в района. Заради това тя бе удостоена с приз “Пазител на традициите”.
Истински бум в регистрацията през годините обаче отчита виното. Около 180 са позициите, в които фигурира думата вино. Част от тях са марки на питието на боговете, други са слогани на рекламни кампании, трети са имена на търговски и туристически обекти, изби и др.
Два от най-култовите слогана са “Сняг се сипе на парцали, вино има, нека вали” и “Истината за дома - виното и любовта”. И двете марки са притежание на частно лице и освен на български са патентовани и на латиница. Към тях няма илюстрация. Първата е регистрирана на 14 декември 2007 г., като срокът на действие изтича през март догодина. Втората е регистрирана на 9 януари 2009 г. и е запазена до февруари 2017 г.
Винпром е регистрирал няколко мераклийски вина с добавки “пей сърце”, “отпусни му края” и др.
“Виното на дядо” и “Дядовото вино” също са почетени, но тяхната регистрация е изтекла наскоро. Бизнесмен от Горна Оряховица си е запазил няколко марки наскоро и ще ги притежава до 2024 г. Те са “Нашето вино”, “Вашето вино”, “Твоето вино”. За “Виното на шефа” пък е подал заявка през август и в момента тече процедурата по вписването . Едно от 7-те тайнства на християнската църква - светото причастие, е свързано с виното. При приемане на причастие в черквите се дава хляб, напоен с вино. Заради тази неразривна връзка между вярата и виното като символ на Христовата кръв само преди дни фирма е подала заявки за няколко тематични марки - “Патриаршеско вино”, “Виното на боговете”, “Богоугодно вино” и “Църковно вино”.
“Изучавам и се вълнувам от виното отдавна. С екипа ми пишем книга за виното и връзката му с туризма. Разработваме нови туристически дестинации като вино и релакс, вино и спа и др. Създател съм на винарна преди повече от 10 г.
Правим одити на винарни, пращаме таен клиент там, даваме препоръки на този вид бизнес как да продават успешно продукта си.”
Така Любен Лалев, който има защитена докторантура по туризъм в СУ “Св. Климент Охридски”, обяснява идеята си да запази интересните марки в Патентното ведомство. Самият той е свързан с църквата, като е правил доста дарения.
Главен инициатор е за възстановяването на скални манастири у нас. Казва, че някои от марките ще използва при съвместни мероприятия, свързани с дарителски кампании за църквата. Създател е на няколко отдавна наложени и известни брандове у нас. Подготвил е документи за регистрация на още 40 марки.
През октомври е пусната пък заявка за марката “Светено вино” от столична фирма.
Само след 3 месеца изтича срокът на действие на марката “Коледно вино”, която освен словесна има запазено и цветно изображение.
Известна винарска изба пък притежава поетичния слоган “Огънят на истинското вино”. Дори и певецът Веселин Маринов не е пропуснат със своята незабравима песен “Горчиво вино” по текст на Евтим Евтимов.
Известен винпром през 1995 г. е запазил “Горчиво вино от Веселин Маринов”, като в края на 2005 г. е изтекъл срокът на действие на регистрацията. Марката е била комбинирана, като освен името на български и латински е имало и запазено изображение. На особена почит сред търговските марки са тези, в чието име има “бай” или “бачо”. По този начин са почетени Илия, Кольо, Михо, Николай, Ганьо, Миле, Панайот, Вълчо, Течо, Вълкан, Гроздан, Драгни, Боран, Генчо, Данчо, Бисер, Еньо и др. Почти всички са свързани с хранителни продукти или напитки, а изображенията са традиционно веселяшки и няма как да не привлекат купувачи.