Събития

695 г. — Свети Вилиброрд е ръкоположен за пръв епископ на фризийците.

1344 г. — Започва строежа на днешната Катедрала Свети Вит, когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ.

1673 г. — Войската на бъдещия полски крал Ян III Собиески разгромява армията на Хюсеин паша при украинската крепост Хотин.

1766 г. — Във Филаделфия е открит първият театър в Северна Америка.

1783 г. — Жан Пилатр и маркиз Франсоа д'Арлан извършват първия свободен полет над Париж с балон.

1789 г. — Северна Каролина става 12-я щат на САЩ.

1806 г. — Наполеон Бонапарт издава указ за икономическа блокада на Англия, в отговор на организираната от Англия морска блокада на Франция.

1916 г. — След попадане на мина в Егейско море, потъва корабът-близнак на Титаник — лайнерът Британик; от 1 300 души екипаж и пасажери загиват 30.

1920 г. — ИРА извършва екзекуция на 14 тайни агенти от британските тайни служби, известно в историята като Кървавата неделя.

1931 г. — Фирмата AT&T започва производството на първия телекс.

1974 г. — При два атентата на групировката ИРА в Бирмингам загиват 19 души и са ранени 180.

1980 г. — При най-големия в историята на Невада (САЩ) пожар на хотел в Лас Вегас загиват 87 души и 650 са ранени.

1995 г. — Подписано е Дейтънското споразумение, което слага край на продължилата три години и половина война в Босна и Херцеговина. Споразумението е тържествено ратифицирано в Париж на 14 декември същата година.

1999 г. — За първи път действащ президент на САЩ (Бил Клинтън) прави официално посещение в България.

2002 г. — НАТО отправя покана към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения за присъединяване към пакта.

2004 г. — При манипулиране на изборите за президент на Украйна Виктор Янукович е обявен за победител, което дава начало на масовите протести, известни като Оранжевата революция.

2004 г. — Страните от Парижкия клуб опрощават 80% (около $100 милиарда) от външния дълг на Ирак.

2006 г. — В резултат на взрив в полската каменовъглена мина Халемба на 1030 м дълбочина загиват 23 миньори.

Родени

1694 г. — Волтер, френски философ († 1778 г.)

1768 г. — Фридрих Шлайермахер, германски теолог и философ († 1834 г.)

1798 г. — Жером-Адолф Бланки, френски икономист († 1854 г.)

1818 г. — Люис Морган, американски антрополог († 1881 г.)

1841 г. — Луиджи Мария Албертис, италиански естественик († 1901 г.)

1848 г. — Ради Иванов, български революционер( † 1899 г.)

1854 г. — Бенедикт XV, римски папа († 1922 г.)

1864 г. — Петър Лолов, български генерал († 1925 г. — загинал при атентат)

1870 г. — Ефрем Чучков, български революционер († 1923 г.)

1870 г. — Зигфрид Едстрьом, шведски предприемач († 1964 г.)

1871 г. — Панайот Пипков, български композитор и капелмайстор († 1942 г.)

1872 г. — Никола Ризов, български дипломат († 1942 г.)

1875 г. — Никола Русински, български революционер († 1942 г.)

1877 г. — Коста Георгиев, български революционер († 1932 г.)

1879 г. — Димитър Табаков, български математик († 1973 г.)

1883 г. — Николай Стоянов, български ботаник († 1968 г.)

1888 г. — Милко Балан, български лекар († 1973 г.)

1898 г. — Димитър Симидов, български писател († 1984 г.)

1898 г. — Рене Магрит, белгийски художник († 1967 г.)

1902 г. — Исаак Башевис Сингер, американски писател от полски произход, Нобелов лауреат († 1991 г.)

1902 г. — Михаил Суслов, съветски идеолог († 1971 г.)

1902 г. — Ференц Хирзер, унгарски футболист и треньор († 1957 г.)

1914 г. — Сотир Костов, български художник († 1992 г.)

1922 г. — Мария Казарес, френска актриса от испански произход († 1996 г.)

1924 г. — Кристофър Толкин, английски писател

1937 г. — Ференц Коша, унгарски режисьор

1938 г. — Петър Бояджиев, български лекар

1940 г. — Ричард Марчинко, американски офицер

1943 г. — Жак-Анри Лафит, френски пилот от Формула 1

1944 г. — Ричард Дърбин, американски политик

1944 г. — Харолд Реймис, американски актьор, режисьор и сценарист († 2014 г.)

1945 г. — Голди Хоун, американска актриса

1945 г. — Димитър Калчев, български политик († 2008 г.)

1948 г. — Мишел Сулейман, президент на Ливан

1950 г. — Мими Виткова, български лекар и политик

1952 г. — Дебора Шелтън, американска актриса

1955 г. — Христо Бисеров, български политик

1959 г. — Сергей Ратников, естонски футболист и треньор

1962 г. — Огнян Радев, български футболист

1963 г. — Атанас Пашев, български футболист

1963 г. — Ник Перумов, руски писател-фантаст

1965 г. — Александър Сидиг, английски актьор

1965 г. — Бьорк, исландска музикантка

1966 г. — Евгений Бареев, руски шахматист

1976 г. — Аделино Лопеш, футболист от Гвинея-Бисау и Португалия

1977 г. — Ани, норвежка поп изпълнителка и диджей

1978 г. — Майкъл Тътъл, американски мотоциклетен дизайнер

1979 г. — Винченцо Якуинта, италиански футболист

1980 г. — Лина Златева, българска актриса

1985 г. — Хесус Навас, испански футболист