284 г. — Диоклециан става римски император.
1541 г. — Жан Калвин представя теорията си за реформиране на църквата.
1818 г. — Симон Боливар обявява Венецуела за независима държава.
1872 г. — В Солун Неделя Петкова основава женското дружество Възрождение, което дава начало на девическото образование в България.
1910 г. — В Мексико избухва буржоазна революция.
1914 г. — България обявява неутралитет в Първата световна война.
1917 г. — Първата световна война: Великобритания за първи път използва танкове в бойните действия.
1926 г. — Великобритания предоставя на Канада, Австралия, Нова Зеландия и ЮАР правото на самоопределение.
1940 г. — Втората световна война: Унгария се присъединява към Тристранния пакт.
1945 г. — Започват Нюрнбергските процеси, които са съдебни дела срещу 24 видни нацистки военнопрестъпници от Втората световна война, 12 от които са осъдени на смърт.
1959 г. — Общата асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето.
1962 г. — Карибската криза: След като СССР приключва с демонтажа на ядрените си установки в Куба, САЩ вдига блокадата на Карибските острови.
1979 г. — Около 200 сунитски мюсюлмани превземат мюсюлманския храм Кааба в Мека, Саудитска Арабия, по време на поклонението и вземат около 6 000 заложника. Правителството на Саудитска Арабия получава помощ от френските специални сили за потушаване на въстанието.
1985 г. — Пуснат е Microsoft Windows 1.0.
1989 г. — Нежната революция: Броят на протестиращите в Прага, Чехословакия, нараства от 200 000 предния ден, до половин милион.
1990 г. — Арестуван е украинския сериен убиец Андрей Чикатило (виж гладомор).
1998 г. — Изстрелян е първият модул на Международната космическа станция — Заря.
2003 г. — В Истанбул избухват няколко бомби като антентат срещу британски институции, при което загиват 27 души.
2003 г. — В Москва е учредено международно евразийско движение.
Родени
270 г. — Максимин Дая, римски император († 313 г.)
1602 г. — Ото фон Гьорике, немски физик († 1686 г.)
1621 г. — Авакум Петрович, руски писател († 1682 г.)
1761 г. — Пий VIII, римски папа († 1830 г.)
1813 г. — Франц Миклошич, словенски славист († 1891 г.)
1858 г. — Селма Лагерльоф, шведска писателка, Нобелова лауреатка през 1909 г. († 1940 г.)
1859 г. — Рачо Хаджиев, български полковник († 1925 г.)
1874 г. — Николае Бацария, румънски писател († 1952 г.)
1875 г. — Йосиф Хербст, български журналист († 1925 г.)
1885 г. — Боян Смилов, български политик († 1947 г.)
1889 г. — Едуин Хъбъл, американски астроном († 1953 г.)
1895 г. — Трифон Трифонов, български военен деец († 1945 г.)
1900 г. — Янко Янев, български философ († 1945 г.)
1904 г. — Орлин Василев, български писател († 1977 г.)
1907 г. — Михай Бенюк, румънски поет († 1988 г.)
1912 г. — Ото фон Хабсбург, германски политик († 2011 г.)
1920 г. — Михаил Лъкатник, български поет († 1974 г.)
1921 г. — Никола Дадов, български актьор († 2005 г.)
1923 г. — Надин Гордимър, южноафриканска писателка, Нобелов лауреат († 2014 г.)
1924 г. — Беноа Манделброт, френски математик († 2010 г.)
1924 г. — Йордан Миланов, български генерал
1925 г. — Мая Плисецкая, руска балерина
1925 г. — Робърт Кенеди, американски политик († 1968 г.)
1928 г. — Алексей Баталов, руски актьор
1934 г. — Лев Полугаевски, руски шахматист († 1995 г.)
1942 г. — Джо Байдън, американски политик
1944 г. — Кирил Райков, български футболист
1947 г. — Джо Уолш, американски музикант (Игълс)
1948 г. — Барбара Хендрикс, оперна певица
1948 г. — Джон Болтън, американски политик
1954 г. — Тодор Марев, български футболист
1954 г. — Петър Аврамов (застраховател), български икономист и застраховател
1956 г. — Бо Дерек, американска актриса
1959 г. — Шон Йънг, американска актриса
1964 г. — Джим Брикман, американски композитор
1976 г. — Николай Чалъков, български футболист
2000 г. — Кони Талбот, британска певица