Hа 7 декември тази година българите ще могат да се разплащат и с монети от два лева. Хартиената двулевка постепенно ще се изтегля от обращение, докато бъде заменена от металната пара. И след прощапулника на новата монета хората ще могат да плащат и с хартиената, докато постепенно тя излезе от портфейлите и се озове в банковите складове.
Ще бъдат изсечени 12 милиона нови метални двулевки, а “производството” им ще продължи до 2018 г.
Това ще струва на централната ни банка близо 9 млн. лв. без ДДС.
Централните банкери аргументират смяната на монетите от два лева с метални с търсенето на по-голяма рентабилност - металът се изхабявал много по-бавно от хартията и не се налага честа подмяна. Според банкови експерти средният живот на една монета се мери в десетилетия, а на банкнота в зависимост от степента на използване е от една до няколко години.
От последните справки на БНБ става ясно, че само за първите 6 месеца на тази година, като негодни за употреба, са изтеглени 8,5 милиона броя банкноти от 42,5 броя банкноти от 2 лева
Външният вид на металната пара бе одобрен от Управителния съвет на БНБ през миналата година. Решено е тя да бъде с лика на Паисий Хилендарски, а причината за избора е, че той е отпечатан и на хартиените двулевки.
Вътрешната част на новата монета ще бъде от жълта сплав, а външният кръг - от бяла. Паричката ще е малко по-голяма от тази от 1 лев.
Заедно с търговските банки БНБ готви официалното представяне на монетата и информационна кампания за въвеждането ѝ.
Експерти предупреждават, че преминаването към металните пари може да създаде временни неудобства - монетите са по-тежки от хартиените пари и ще изискват инвестиции за съхранение и превоз от страна на банки, търговски вериги и частни компании от сферата на услугите. Монетите са неудобни и за потребители, които предпочитат електронни разплащания.
Изработването на монетите, както от нова емисия, така и за подмяна на действащи, минава през няколко етапа. Прави се художествен проект за лицевата и обратната и страна. УС на централната банка определя тиража, размер, вид на метала и всички останали атрибути на новата монета.
Обявява се конкурс за избор на изпълнител. Конкурсът за избор на доставчик за заготовките, по които ще се отливат металните двулевки, бе обявен в началото на тази година.
Отсичането на разменните монети от 2 лева е възложено на “Монетен двор” ЕАД.
В момента централната банка има още два договора за изсичане на монети до 2017 г. - един за купюрите от 10, 20 и 50 стотинки с турската компания “Каялар Бакър Алашъмларъ Санайи Ве Тидж” и един за купюрите от 1, 2 и 5 стотинки с “Монетен двор на Финландия”.
Тази година изтича и договорът за изработване на металните еднолевки, който бе сключен през 2012 г. с немската SAXONIA Eurocoin.
При избора на изпълнител за железни пари централните банки обичайно допускат компании, които разполагат със собствен финансов ресурс от поне 1 млн. евро и които имат три изпълнени сходни доставки за последните три години. Намерението за смяната на хартиените двулевки беше обявено още през 2013 г.
Първата монета сечена в Русия през 1882 г., после има над 48 емисии. Mеталните 2 лева имат общо 48 тиража, но повечето от тях са за възпоменателни монети. Първата двулевка е отсечена през 1882 г. в Санкт Петербург. Тя е сребърна - проба 835/1000 и тежи 10 грама. На гърба е с българският герб, диаметърът ѝ е 27 мм.
Втората емисия е от 1891 г., на гърба вече е княз Фердинанд и е сечена в Австро-Унгария. Третата двулевка е от 1910 г. - портретът е актуализиран и надписът е променен на “Фердинанд I, цар на българите”. Следващата емисия е през 1912 г., като и профилът на Фердинанд е увеличен. Същата монета има още две емисии - от 1913 и 1916 г. Нова метална двулевка влиза в обращение през 1923 г., като на гърба се връща българският герб, а среброто е заменено със сплав от алуминий, цинк и никел.
През 1925 г. следват нови две емисии - едната отсечена във Франция, другата в Австрия. Следващата е през 1941 г., като монетата намалява диаметъра си и вече е от желязо с никелово покритие. Същата пара е емитирана и през 1943 г.
От 1944 до 1989 г. има 33 различни емисии възпоменателни двулевки.
През 80-те години на миналия век има десетки серии монети от 2 лв., отсечени по повод на най-различни събития - световното по футбол през 1982 г., 100 години от рождението на Йордан Йовков, Световното ловно изложение в Пловдив. 1300 години България, “Мадарският конник”, “Славянска писменост” и много други.
След промените първата двулевка е сечена през 1992 г., тя вече е златиста, от медно-никелова сплав и с по-малък диаметър - 25,2 милиметра. Следва прекъсване. До тази година.
11,9 млрд. лв. са парите в обращение
11,9 млрд. лв са парите в обращение към края на октомври, става ясно от данните на БНБ.
В последния си доклад за първото полугодие от централната банка отчетоха, че парите в обращение към края на юни са 11,2 млрд. лв. За една година - от края на юни 2014 г. досега, те са с 696 млн. лв. повече, което е ръст от 6,6%.
От тях 97%, или общо 375,5 млн. броя са книжните пари. Те са с 11,3 млн. бройки, или 3,09% повече, а стойността им расте с 676,1 млн. лв.
Средната по стойност условна банкнота е 29,27 лв., което е с 0,09 лв. по-малко от първото тримесечие на тази година. За едногодишен период нейната стойност нараства с 0,95 лв.
Ръстът идва от увеличения брой на банкнотите с по-високите купюри - тези от 50 и от 100 лв. Общо банкнотите от 50 лв. са почти 4 млрд. Те заемат и най-големия дял - 36% в структурата по стойност.
По брой на банкнотите най-голяма част заемат тези от 20 лв. В края на юни в обращение от тях са 118,3 млн. броя, или 31,51% от всички книжни пари.
За едногодишен период увеличение има при купюрите от 2,50 и 100 лв, със съответно 0,12, 144 и 0,47%.
Общата стойност на монетите в обращение е 232,5 млн. лв. или 1,837 млрд. броя. Към края на юни спрямо година по-рано те се увеличават с 9%, а стойността им с 20,5 млн. лв.
Средната стойност на една разменна монета е 0,13 лв. и е непроменена от края на 2014 г.
Заловиха и “качествени” ментета
Нов тип неистински банкноти от 2 лева, емисия 2005 г., установи наскоро БНБ. При тях бе подправена холограмната лента, а имитацията бе много точно копие на тази при истинската.
При пипане с пръсти обаче лесно се установява гладка хартия, която е по-тънка от оригиналната, както и липса на релеф в печатните изображения на лицевата страна на банкнотата, обясниха експерти. При поставяне на банкнотата срещу светлина има неясно, остатъчно изображение на водния знак - изправен лъв.
БНБ напомня, че при съмнение за истинността на която и да е банкнота проверка може да се направи в салона на централната банка. Ако се потвърди, че става дума за фалшификат, той трябва да бъде предаден в МВР, където ще издадат документ.