Събития

312 г. — Битката на Милвийския мост: Константин I побеждава Максенций и става едноличен управител на Римската империя.

1492 г. — Христофор Колумб открива остров Куба.

1740 г. — Иван VI става император на Русия.

1776 г. — Състои се Битката при Уайт Плейнс.

1798 г. — Състои се Превземането на Рим от Неаполитанското кралство.

1848 г. — В Испания е открита първата железопътна линия (между Барселона и Матаро).

1886 г. — В Ню Йорк президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата, която е подарък от Франция по случай стогодишнината от независимостта на САЩ.

1898 г. — Основано е Софийско унгарско дружество.

1900 г. — Състои се церемонията по закриването на Вторите летни олимпийски игри в Париж.

1905 г. — Състои се Неволянското клане.

1912 г. — Балканската война: Начало на Люлебургазко-Бунархисарската операция.

1918 г. — Чехословакия обявява независимост от Австро-Унгария.

1919 г. — Конгресът на САЩ приема закона за въвеждане на сух режим в страната от следващия януари, независимо от ветото, наложено от президента Удроу Уилсън.

1922 г. — Поход към Рим: Италианските фашисти, водени от Бенито Мусолини, маршируват до Рим, където свалят италианското правителство.

1923 г. — Създава се Офицерски Спортен Клуб Атлетик-Слава 1923.

1929 г. — Основан е футболен клуб Локомотив в София.

1940 г. — Втора световна война: Кралство Гърция отхвърля нотата на Бенито Мусолини за доброволното предаване на страната (ΟΧΙ). Италия нахлува в Гърция през Албания и така Гърция влиза във Втората световна война.

1941 г. — Холокост: Германски SS-части ликвидират над 9 000 евреи в гетото на Каунас (Литва).

1942 г. — Холокост: 2 000 еврейски деца и 6 000 възрастни от Краков са депортирани от германците в концентрационния лагер Белзец.

1944 г. — България във Втората световна война: Сключено е примирие между Царство България и Антихитлеристката коалиция.

1948 г. — Швейцарският химик Паул Мюлер получава Нобелова награда за инсектицида ДДТ, забранен през 70-те години в цивилизования свят като силно токсичен и бавно разпадащ се.

1958 г. — Започва понтификата на папа Йоан XXIII.

1962 г. — Студената война: Никита Хрушчов обявява, че е наредил да бъдат изтеглени разположените в Куба съветски ядрени ракети, с което Карибската криза приключва.

1971 г. — Великобритания изстрелва своя първи (и до 2007 единствен) сателит Prospero в ниска околоземна орбита и става шестата космическа сила.

1981 г. — В Сан Франциско е създадена метъл-групата „Металика“.

1992 г. — Министър-председателят на България Филип Димитров не получава вот на доверие от Народното събрание и подава оставката на правителството.

2000 г. — Стартира излъчването на предаването Здравей, България.

2005 г. — Състои се премиерата на американския филм Убийствен пъзел 2.

2006 г. — Създадена е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия Справедлива Русия.

2009 г. — Състои се премиерата на американския документален филм Майкъл Джаксън: This is it.

Родени

1466 г. — Еразъм Ротердамски, холандски философ († 1536 г.)

1585 г. — Корнелий Янсен, нидерландски теолог († 1638 г.)

1623 г. — Йохан Грубер, австрийски йезуит († 1680 г.)

1761 г. — Аугуст Бач, германски миколог († 1802 г.)

1786 г. — Луи Исидор Дюпере, френски мореплавател († 1865 г.)

1811 г. — Орацио Антинори, италиански зоолог († 1882 г.)

1828 г. — Драган Цанков, министър-председател на България († 1911 г.)

1851 г. — Александър Александрович Бунге, руски зоолог († 1930 г.)

1860 г. — Кано Джигоро, създател на джудото († 1938 г.)

1869 г. — Цанко Церковски, български политик († 1926 г.)

1880 г. — Димитър Кондов, деец на БКП († 1923 г.)

1891 г. — Сотир Янев, български политик († 1943 г.)

1898 г. — Димитър Ганев, деец на БКП († 1964 г.)

1903 г. — Аба Лернер, американски икономист († 1982 г.)

1903 г. — Ивлин Уо, английски писател († 1966 г.)

1909 г. — Френсис Бейкън, ирландски художник († 1992 г.)

1911 г. — Мирза Ибрахимов, азербайджански писател († 1993 г.)

1914 г. — Джонас Солк, американски имунолог († 1995 г.)

1914 г. — Ричард Лорънс Милингтън Синг, британски биохимик, Нобелов лауреат († 1994 г.)

1915 г. — Иван Араклиев, деец на БРП (к) и партизанин († ? г.)

1919 г. — Атанас Стойков, български изкуствовед († 1988 г.)

1919 г. — Генчо Узунов, български белетрист, сатирик, публицист

1930 г. — Сватоплук Плускал, чехословашки футболист († 2005 г.)

1933 г. — Гаринча, бразилски футболист († 1983 г.)

1933 г. — Евтим Евтимов, български поет

1940 г. — Генадий Стрекалов, руски космонавт († 2004 г.)

1940 г. — Михаил Карушков, български футболист

1943 г. — Жуау Агиар, португалски писател († 2010 г.)

1944 г. — Колюш, френски киноартист († 1986 г.)

1949 г. — Джон Макгавърн, британски футболист

1954 г. — Кирил Варийски, български актьор († 1996 г.)

1954 г. — Сергей Цочев, български химик

1955 г. — Бил Гейтс, американски програмист и предприемач

1956 г. — Махмуд Ахмадинеджад, президент на Иран

1957 г. — Дезмънд Чайлд, американски продуцент

1963 г. — Ерос Рамацоти, италиански певец

1963 г. — Николай Рачев, български офицер

1967 г. — Джон Ромеро, американски дизайнер на видеоигри

1967 г. — Джулия Робъртс, американска актриса

1973 г. — Ем Ви Пи, американски професионален кечист

1974 г. — Хоакин Финикс, американски актьор

1977 г. — Светозар Иванов, български волейболист

1980 г. — Алан Смит, английски футболист

1981 г. — Милан Барош, чешки футболист

1983 г. — Александру Пицурка, румънски футболист