48 пр.н.е. г. — Помпей Велики е убит по заповед на египетския цар Птолемей XII, след като акостира в Египет.
1066 г. — Уилям Завоевателя напада Англия: започва Норманското нашествие.
1781 г. — Американската война за независимост: Американските войски подкрепени от френската флота започват Обсадата на Йорктаун във Вирджиния.
1823 г. — Папа Лъв XII е избран за папа.
1864 г. — Основана е Международната организация Първи интернационал в Лондон.
1867 г. — Торонто става столица на Онтарио.
1887 г. — В Княжество България се провеждат избори за 5 Обикновено народно събрание, спечелени от поддръжници на Стефан Стамболов. Гласуват 22% от избирателите.
1928 г. — Шотландският биолог и фармаколог сър Александър Флеминг забелязва бактерициден мухъл, развиващ се в лабораторията му в Лондон и открива субстанцията, която по-късно е наречена пеницилин.
1939 г. — Втората световна война: Нацистка Германия и СССР се споразумяват за разделянето на Полша съгласно Пакта Рибентроп-Молотов, след като нахлуват в нея.
1950 г. — Индонезия се присъединява отново към ООН.
1961 г. — Военен преврат в Дамаск окончателно слага край на Обединената арабска република — съюз между Сирия и Египет от 1958 до 1961.
1987 г. — На площад "Свобода" в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Най-смелите от тях носят лозунги: "Мирна демонстрация за въздух", "Стига празни обещания", "Искаме здраво поколение". Това е първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България.
1994 г. — Фериботът Естония потъва в Балтийско море, загиват 852 души.
2000 г. — Втората интифада: Ариел Шарон посещава джамията Ал-Акса, известна сред евреите като Храмовият хълм в Йерусалим.
2008 г. — Американската компания SpaceX успешно изстрелва първата частна космическа ракета в орбита - Фалкън-1.
Родени:
551 пр.н.е. — Конфуций, китайски философ († 479 г.)
1565 г. — Алесандро Тасони, италиански поет († 1635 г.)
1573 г. — Микеланджело да Караваджо, италиански художник († 1610 г.)
1803 г. — Проспер Мериме, френски писател и драматург († 1870 г.)
1841 г. — Жорж Клемансо, министър-председател на Франция († 1929 г.)
1863 г. — Никола Бобчев, български филолог († 1938 г.)
1867 г. — Никола Писаров, български военен деец († ? г.)
1885 г. — Тодор Сопотски, български революционер († 1944 г.)
1887 г. — Ейвъри Бръндидж, американски спортен функционер († 1975 г.)
1888 г. — Йоахим Лемелсен, немски генерал († 1954 г.)
1897 г. — Мухтар Ауезов, казахски писател († 1961 г.)
1901 г. — Ед Съливан, американски шоумен († 1974 г.)
1905 г. — Макс Шмелинг, немски боксьор († 2005 г.)
1908 г. — Марин Големинов, български композитор († 2000 г.)
1916 г. — Питър Финч, английски актьор († 1977 г.)
1924 г. — Марчело Мастрояни, италиански актьор († 1996 г.)
1934 г. — Брижит Бардо, френска актриса и модел
1934 г. — Тодор Диев, български футболист († 1995 г.)
1935 г. — Веселин Георгиев, български писател, драматург и преводач († 2013 г.)
1941 г. — Едмунд Щойбер, германски политик
1942 г. — Добромир Манев, български актьор
1954 г. — Максим Генчев, български актьор и режисьор
1958 г. — Бесник Мустафай, албански писател и политик
1961 г. — Йорданка Донкова, българска лекоатлетка
1964 г. — Клаудио Борхи, аржентински футболист
1966 г. — Димитър Цанчев, български дипломат
1966 г. — Мария Каналс Барера, американска актриса
1966 г. — Стефан Командарев, български режисьор
1967 г. — Мира Сорвино, американска актриса
1968 г. — Мика Хакинен, финландски пилот от Формула 1
1968 г. — Наоми Уотс, английска актриса
1970 г. — Кимико Дате-Крум, японска тенисистка
1976 г. — Фьодор Емеляненко, руски състезател по ММА
1979 г. — Нихат Алпту Алтънкая, турски актьор
1982 г. — Александър Анюков, руски футболист
1987 г. — Хилари Дъф, американска актриса
1988 г. — Атанас Курдов, български футболист