622 г. — Мохамед и негови последователи се преселват от Мека в Медина, което е начало на арабското летоброене.
1378 г. — С избирането за Климент VII за алтернативен папа се слага началото на разкол в католическата църква, известен като Великата схизма (папската схизма), резултат от преместването на папството от Авиньон в Рим.
1444 г. — Армия от Кръстоносци навлиза в българските територии, като преминава река Дунав при Оршова.
1519 г. — Португалецът Фернандо Магелан потегля от Испания на околосветско пътешествие, завършило през 1522 г. и установило кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан.
1854 г. — Кримската война: В Битката при Алма френско-британските сили побеждават руската армия и откриват пътя за завладяване на Севастопол.
1870 г. — Италианският военен корпус Берсалиери влиза в Рим през Порта Пиа и завършва обединението на Италия.
1891 г. — В Спрингфийлд (Масачузетс), САЩ, е представен първият автомобил с бензинов двигател.
1916 г. — Издигната е кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г.
1918 г. — България в Първата световна война: Българското правителство приема австро-унгарското предложение от 14 септември за общо примирие.
1920 г. — По подобие на Френския чуждестранен легион е формиран Испански легион.
1942 г. — Холокост: В рамките на два дни германски части на СС избиват в западното украинско градче Летичев около 3000 евреи.
1949 г. — Съставено е първото правителство на Федерална република Германия.
1956 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Индонезия.
1979 г. — С държавен преврат е свален Жан-Бедел Бокаса — диктатор на Централноафриканската република, обявил се за император.
1984 г. — Посолството на САЩ в Бейрут е атакувано от терорист-самоубиец, при което загиват 22 души, а десетки са ранени.
1990 г. — Южна Осетия се обявява за независима от Грузия държава.
2003 г. — В Латвия е проведен референдум, за да се реши дали страната да се присъедини към Европейския съюз.
2008 г. — Самосвал с експлозиви избухва пред хотел Мариот в Исламабад, Пакистан, като убива 54 души и ранява 266 други.
Родени:
1227 г. — Николай IV, римски папа († 1292 г.)
1778 г. — Фадей Белинсхаузен, руски мореплавател († 1852 г.)
1833 г. — Ернесто Теодоро Монета, италиански журналист и пацифист, Нобелов лауреат през 1907 г. († 1918 г.)
1839 г. — Олга Фьодоровна, велика руска княгиня († 1891 г.)
1842 г. — Джеймс Дюар, британски физик и химик († 1923 г.)
1849 г. — Джордж Бърд Гринел, американски естествоизпитател († 1938 г.)
1853 г. — Рама V, крал на Тайланд († 1910 г.)
1859 г. — Никола Начов, български писател и учен († 1940 г.)
1862 г. — Арнолдо Дзоки, италиански скулптор († 1940 г.)
1865 г. — Любор Нидерле, чешки археолог († 1944 г.)
1875 г. — Матиас Ерцбергер, германски политик († 1921 г.)
1878 г. — Ъптон Синклер, американски писател († 1968 г.)
1879 г. — Виктор Шьострьом, шведски режисьор и актьор († 1960 г.)
1886 г. — Чарлз Уолтър Стансби Уилямс, британски писател († 1945 г.)
1890 г. — Лазар Парашкеванов, български архитект († 1977 г.)
1896 г. — Фридрих Земиш, немски шахматист († 1975 г.)
1907 г. — Ненко Балкански, български художник († 1977 г.)
1908 г. — Александър Мичерлих, немски психолог († 1982 г.)
1908 г. — Иван Гулев, деец на БРП († 1967 г.)
1914 г. — Магда Колчакова, българска драматична и филмова актриса († 1982 г.)
1917 г. — Фернандо Рей, испански актьор († 1994 г.)
1920 г. — Ханс Цибулка, немски поет и белетрист († 2004 г.)
1923 г. — Стефан Божков, български футболист и треньор († 2014 г.)
1930 г. — Адолф Ендлер, немски поет († 2009 г.)
1932 г. — Марин Върбанов, български художник — художествен текстил († 1989 г.)
1934 г. — София Лорен, италианска актриса
1935 г. — Кейт Робъртс, британска писателка († 2000 г.)
1948 г. — Джордж Р. Р. Мартин, американски писател
1949 г. — Сабин Азема, френска киноактриса
1956 г. — Гари Кол, американски актьор
1958 г. — Валентин Райчев, български борец
1965 г. — Робърт Ръслър, американски актьор
1971 г. — Хенрик Ларсон, шведски футболист
1972 г. — Адриана Брънчева, български политик
1975 г. — Деян Максич, сръбски футболист
1975 г. — Хуан Пабло Монтоя, колумбийски пилот от Формула 1
1978 г. — Сарит Хадад, израелска певица
1982 г. — Матия Матко, хърватски футболист
1984 г. — Бриан Жубер, френски състезател по фигурно пързаляне