Проектът по подводна археология в Черно море (Black Sea M.A.P) е първото голямо проучване на Черно море и първият път, когато българската акватория се проучва в толкова голям мащаб с цел да се картира подводното културно наследство на България и да се опише праисторическото и историческото антропологическо въздействие върху околната среда в региона.
Експедицията стартира работа на терен на 12 септември 2015 г, а операциите в морето ще продължат 30 дни. След това данните ще се анализират и интерпретират и ще бъдат представени на българското правителство през пролетта на 2016 г.
Черно море се определя като една от най-добрите подводни лаборатории в света заради своите аноксични води, в които артефактите се запазват по-добре, отколкото в която и да е друга морска среда. Районът като цяло е от основно значение за историята на човешкото развитие и за разселването на праисторическите хора от Ранния палеолит насам.
Целта на проекта е да се проучи подробно българската акватория на Черно море и да се хвърли светлина върху периода от ранната праистория до късното пост-средновековие и/или да се намерят потънали кораби с историческо значение от по-нови времена. Проектът има и потенциал да отговори на едни от най-големите въпроси в археологията: как и кога Черно море се свързва със Средиземно море и световните океани, съответно, и как това е повлияло върху развитието на крайбрежните популации.
Тригодишният проект, който се финансира от Фондация „Експедиции и образование" (Expedition and Education Foundation), която заедно с Центъра за морска археология към Университета на Саутхамптън (Великобритания) и Центъра за подводна археология и Националния археологически институт с музей при БАН (България), Университета на Кънектикът, (САЩ) и др.
Професор Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН и директор на изследването, коментира: „Ние сме развълнувани не само от перспективата какви данни могат да бъдат събрани в този задълбочен, тригодишен проект, но също така очакваме с голямо нетърпение да работим заедно с нашите научни партньори от Университета на Саутхамптън и от другите международни институти. Работата в сътрудничество предоставя безпрецедентна възможност да се приложат иновативни археологически изследователски технологии, които ще бъдат много полезни за българската подводна археология. Проектът ще обогати познанията ни за историята на региона на Черно море и ще ни помогне да разберем как е реагирала човешката цивилизация на измененията на климата."
Съвместният проект ще събере на борда на изследователския кораб учени от всички авторитетни научни организации, които ще работят заедно за провеждане на проучването.
Водещият български морски археолог на експедицията, Христина Ангелова, Център за подводна археология в Созопол, коментира: „Тази експедиция предоставя перфектната възможност за обединяване на съществуващите изследвания от предишни проекти, провеждани в Черно море, както и да се използват и други проекти от цяла Европа, включително SPLASHCOS („Подводна праисторическа археология и ландшафти в континенталния шелф") – четиригодишна изследователска мрежа (2009 г. до 2013 г.), финансирана от Европейската комисия в рамките на програмата COST (Сътрудничество в областта на науката и технологиите), като COST Action TD0902, за да се изгради възможно най-обширната картина на нашите подводни ландшафти, която ще ни помогне да изучим напълно нашето богато културно наследство."
Международният научен екип, ръководен от професор Джон Адамс от Центъра за морска археология към Университета в Саутхамптън, е избрал оптимална площ от над 1000 кв.км от българското морско дъно за научни изследвания, които ще се осъществяват от борда на два плавателни съда – един за плитки и един – за дълбоки води. През първата година на проекта основният акцент ще бъде върху геофизиката, за да се картира районът. През втората година се предвижда разширяване на дейността – взимане на проби от дъното и по-детайлно анализиране на данните, получени през първата година. През третата година екипът ще се задълбочи още повече и ще проведе още по-детайлно проучване на избрани места, използвайки най-модерна техника, включително ROV, AUV и пилотирани подводници. Проектът ще се осъществява в пълно съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство (2001 г.) и в съответствие със статута на България като един от първите поддръжници, подписали конвенцията. Проектът има за цел да илюстрира най-добрите международни практики в отговор на различните заплахи за Подводното културно наследство, които са преобладаващи в други части на света. От името на българското правителство проектът е одобрен от Министерството на културата, като са издадени разрешителни за всички дейности.
Професор Джон Адамс, Университет на Саутхамптън, коментира: „За разлика от изследванията, при които се прилагат изкопни работи, нашето изследване картира морското дъно, използвайки най-модерна техника. Това е ключов проект за морската археология – най-голямото изследване, което някога е провеждано в региона. Най-важните места в този регион ще бъдат изследвани в по-големи подробности по време на втората и третата година на проекта."
За новаторския научен проект на професор Джон Адамс и неговия екип ще бъде направен голям документален филм. Екип от водещи документалисти ще следи неотлъчно развитието на проекта през трите години на експедицията.
Дейвид Белтън и Анди Байът, изпълнителни продуценти на Black Sea Films, сформират екип от водещи творци, създатели на печелилите многобройни награди филми „Синята планета" и „Планета Земя" на Би Би Си, „Бог в Америка" на PBS, „Експедиции" на Channel Four; „Застреляй кучетата", „Дълбокото синьо", „10 милиарда" на Theatrical Features и 3D филма „Ураган".
Имайки сериозен опит в подводната документалистика, кино екипът заедно с научния екип на Адамс, ще разработят по поръчка дълбоководна техника, която ще пренесе научните тайни от дълбините на Черно море до екрана на зрителите по цял свят. Екипът ще се погрижи документирането на това изключително научно международно сътрудничество да вдъхнови зрителите от всички възрасти и националности и да остане като наследство от експедицията много години напред.