1737 г. — В София е обесен самоковският владика Симеон Самоковски, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско.
1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Начало на Втората битка при Шипка.
1886 г. — Извършен е неуспешен преврат в България срещу правителството на княз Александър I Батенберг, който довежда до съставяне на временно правителство, начело с Климент Търновски.
1897 г. — Германският химик Феликс Хофман синтезира хероина.
1898 г. — Основан е бразилският футболен клуб Вашко да Гама.
1911 г. — Картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра; намерена е през 1913 г.
1944 г. — Започва Конференцията в Дъмбъртън Оукс, която е прелюдия към създаването на ООН.
1959 г. — Президентът Дуайт Айзенхауер подписва изпълнително нареждане, с което обявява Хаваите за 50-ти щат на САЩ.
1965 г. — Изстрелян е космическият кораб „Джемини 5“ с екипаж Гордън Купър и Чарлс Конрад.
1968 г. — Инвазия на войските на Варшавския договор в Чехословакия, вж. също Пражка пролет.
1983 г. — Филипинският опозиционен лидер Бенигно Акуино е застрелян на международното летище в Манила при завръщане в родината си.
1986 г. — Въглероден диоксид изригва от вулканичното езеро Ниос в Камерун и убива 1 700 души в радиус от 20 km.
1989 г. — Голямата екскурзия: Турция затваря границата си с Народна република България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.
1991 г. — Латвия обявява възстановяване на пълната си независимост от СССР, който я признава на 6 септември.
1991 г. — Михаил Горбачов обявява, че контролира изцяло положението след 60-часовия Августовски пуч в Русия.
1993 г. — В България стартират залозите в играта Еврофутбол.
1994 г. — Тайфунът Фред опустошава китайската провинция Дзежянг — загиват над 700 души, материалните щети са за 1,6 милиарда долара.
1999 г. — С два взрива е направен опит да се разруши Мавзолея на Георги Димитров в София; сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства.
2000 г. — Опитите да бъде достигната потъналата руската атомна подводница Курск са прекратени. Водолазите обявяват, че никой от 118-членния екипаж не е оцелял.
2002 г. — Външният министър на Либия Мохамед Шалкам е на посещение в България и уверява българската общественост, че Процесът срещу българските медици в Либия е деполитизиран.
2004 г. — При серия от взривове в столицата на Бангладеш – Дака загиват 22 души.
2006 г. — Русия изплаща предсрочно целия си дълг към Парижкия клуб на страните кредитори, като последната вноска възлиза на 23,7 милиарда долара.
Родени
63 г. — Клавдия Августа, дъщеря на император Нерон († 63 г.)
1165 г. — Филип II, крал на Франция († 1223 г.)
1643 г. — Алфонсо III, крал на Португалия († 1675 г.)
1754 г. — Уилям Мърдок, шотландски инженер († 1839 г.)
1765 г. — Уилям IV, крал на Великобритания († 1837 г.)
1780 г. — Ерней Копитар, словенски езиковед († 1844 г.)
1789 г. — Огюстен Луи Коши, френски математик († 1857 г.)
1796 г. — Ашър Браун Дюранд, американски художник († 1886 г.)
1813 г. — Йозеф Грол, баварски пивовар († 1856 г.)
1816 г. — Шарл Жерар, френски химик († 1887 г.)
1862 г. — Емилио Салгари, италиански писател († 1911 г.)
1871 г. — Леонид Андреев, руски писател († 1919 г.)
1872 г. — Обри Биърдсли, английски художник и поет († 1898 г.)
1886 г. — Борис Стателов, български морски офицер († 1959 г.)
1889 г. — Ричард О'Конър, английски генерал († 1981 г.)
1891 г. — Иван Орманджиев, български историк († 1963 г.)
1898 г. — Йон Ритмайстер, германски лекар († 1943 г.)
1901 г. — Пенка Касабова, български педагог († 2000 г.)
1902 г. — Ангел Каралийчев, български писател († 1972 г.)
1905 г. — Петко Попганчев, български офицер, летец († 1983 г.)
1906 г. — Фриц Фреленг, американски аниматор († 1995 г.)
1909 г. — Боян Атанасов, български юрист, дипломат и преводач († 1997 г.)
1912 г. — Робърт Пайк, американски писател († 1981 г.)
1913 г. — Фред Агабашиян, американски автомобилен състезател († 1989 г.)
1915 г. — Джошуа Хасан, гибралтарски политик († 1997 г.)
1920 г. — Кристофър Робин Милн, английски писател († 1996 г.)
1923 г. — Шимон Перес, президент на Израел, Нобелов лауреат през 1994
1924 г. — Артур Янов, американски психолог
1925 г. — Тома Караджиу, румънски актьор († 1977 г.)
1933 г. — Чавдар Добрев, български литературен и театрален критик
1934 г. — Джон Хол, американски физик, Нобелов лауреат през 2005
1936 г. — Уилт Чембърлейн, американски баскетболист († 1999 г.)
1938 г. — Кени Роджърс, американски кънтри певец
1939 г. — Йозеф Лауфер, чешки поп певец
1939 г. — Фестус Могае, президент на Ботсвана
1945 г. — Аспарух Никодимов, български футболист и треньор
1945 г. — Лев Албурт, украино-американски шахматист
1947 г. — Емил Табаков, български диригент и композитор
1947 г. — Иглика Василева, българска литературна преводачка
1951 г. — Глен Хюз, английски рок музикант и певец
1952 г. — Иржи Пароубек, чешки политик, премиер на Чехия
1961 г. — Владо Любенов, български поет
1963 г. — Мохамед VI, крал на Мароко
1964 г. — Николай Кънев, български писател
1967 г. — Кери-Ан Мос, канадска филмова актриса
1967 г. — Серж Танкиан, арменски рок музикант (System of a Down)
1973 г. — Сергей Брин, американски предприемач
1979 г. — Келис, американска R&B изпълнителката
1984 г. — Ализе, френска певица
1986 г. — Юсейн Болт, ямайски лекоатлет
1989 г. — Джъд Тръмп, английски професионален играч на снукър
1989 г. — Хейдън Пенетиър, американска актриса