„Сондажите за нефт и газ в българската част на Черно море започват през февруари, съобщи във Варна премиерът Бойко Борисов по време на посещението си в ВВМУ „Н.Й.Вапцаров". Предното правителство спря концесиите по проектите „Хан Аспарух" и „Силистар".
Концесионерите отдавна щяха да започнат проучванията, каза Борисов. Според него плащаме 6.7 млрд долара годишно за нефт и газ, а нашите находища стоят неизползвани. Според официалната статистика Румъния ползва само 10% вносен газ, а ние имахме година, година и половина пауза , държавата я нямаше, посочи още той.
„Никой не му е приятно България да е независима, защото сме клиент. Моят проблем с руснаците започна след като пуснахме концесията и дойде този голям консорциум от ОMV, френската „Тотал" и испанската „Репсол", каза примиерът..." - в. „Стандарт".
„През февруари 2016 година започват проучванията за нефт и газ в шелфа на Черно море, обяви премиерът Бойко Борисов...
"Ако правителството на ГЕРБ не беше свалено от власт "Хан Аспарух" отдавна вече щеше да се проучва. Първите неща, които направи правителството на Орешарски, бяха да се спрат концесиите на "Терес" и на "Силистар", заяви Борисов...
Той допълни, че например Румъния вече е разработила Черноморския си шелф и внася само 10% от горивата си.
"Ние имахме близо две години пауза, държавата я нямаше и всичко спря", подчерта Борисов и благодари на главния прокурор, под чието ръководство върви операцията по противодействие на контрабандата с горива..." - в. „Дневник".
Всекидневниците цитират и лидера на КНСБ Пламен Димитров, който прогнозира възможност за стачки през есента.
„Лидерът на КНСБ Пламен Димитров предвижда напрежение в много от секторите на икономиката през есента, като не изключи да се стигне и до протести и стачки.
Според Димитров особено конфликтен е енергийният сектор. Причината е че освен повишаването цената на тока за бизнеса, проблем е затъването на много от по-малките фирми в сектора, включително и на АЕЦ-а..." - в. „Дневник".
„Напрежение и протести през есента прогнозира лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Най-конфликтната точка според него е енергийният сектор...
Според него конфликти ще има и в системата на културата, тъй като много музеи, читалища и библиотеки са недофинансирани. Вероятно през октомври и ноември те ще останат без пари...
Според него социалният диалог с работодателите и правителството също не е на ниво. "Единствено за пенсионната реформа успяхме да покажем работещ диалог с всички компромиси, които бяха направени от различните партньори", обясни той..." - в. „Стандарт".
„Сериозно напрежение назрява през есента в много сектори на икономиката. Това, съобщи във Варна лидерът на КСНБ Пламен Димитров...
"Започнаха още преди отпуските, ако си спомняте, напрежение в Агенцията за борба с градушките. В момента земеделският бизнес започна да обяснява как му трябват противоградни ракети и как няма решение. Това го приказваме може би вече пета година. В "Напоителни системи" е същата картината. Мога да продължа в много други земеделски структури", каза Димитров...
Според него проблеми се очакват и в здравеопазването. Като причина той посочи, че лекарската гилдия не приема много от идеите на здравния министър. Спорни въпроси има и по повод образователната реформа, каза още Пламен Димитров..." - в. „Труд".
„Като проблемни сектори той отбелязва земеделието, културата, образованието, здравеопазването, енергетиката и други.
„В сферата на културата има напрежение - музеи, читалища, библиотеки не са дофинансирани техните бюджети и през октомври-ноември вероятно ще останат без пари", продължи той.
По думите му в много други области, най-вече в различни институции и ведомства, заплатите не са увеличавани пет-шест години.
"В Агенцията за професионално подпомагане, в която знаете какво е състоянието, напрежението също за момент утихна, но там сме пред стачка също", уточни синдикатът.
Енергийният сектор, поясни Димитров, остава сфера на напрежение заради повишаването на цените на тока за бизнеса..." - в. „Сега".
Вестни;ите информират също за бактериите, открити във водата от Плиска, която беше обявена за чудодейна.
„Водата от аязмото в старопрестолна Плиска не става за пиене. Това съобщиха от Регионалната здравна инспекция в Шумен. Излезли са резултатите от всички проби, взети на 11 и 12 август. Физикохимичният и микробиологичният анализ показват, че водата е с повишена мътност, в трите проби са открити ентерококи, предаде Медиапул.
В средата на тази седмица излязоха първите проби от водата в кладенеца. Тогава стана ясно, че във водата от аязмото в Плиска нитратите са три пъти над нормата." - в. „Сега".
„Водата от кладенеца при Базиликата в Плиска е мътна и съдържа два вида бактерии. Това показват резултатите от микробиологичния и физикохимичния анализ, извършен от РЗИ-Шумен по нареждане на зам.-министъра на здравеопазването Адам Персенски, предаде БГНЕС...
Трите проби на водата - взети на 11-и и на 12-и август, не показват отклонение от нормите по показатели хлориди, калций, магнезий, манган, цианиди, флуор, бор, цинк, мед, хром и алуминий.
Има обаче недопустимо за питейна вода присъствие на анаеробни бактерии - Ентерококи и Клостридиум перфрингенс.
Ентерококите са широко разпространени в дебелото черво на човека и животните, присъствието им показва фекално замърсяване. Те са с ниска патогенност. Вторият вид бактерия Клостридиум перфрингенс е била открита само в една от трите взети проби и в количество от 7 колонообразуващи единици на 100 мл.
Както бе обявено по-рано във водата от аязмото има и почти три пъти над допустимото съдържание на нитрати.
От РЗИ предупреждават, че тя не трябва да се използва за питейно - битови цели." - предупреждава електронното издание на в. „24 часа".
Всекидневниците допълват и темата за щастливата развръзка с цистерната, която увисна над пропаст на магистрала „Хемус".
„Ако цистерната беше паднала или се беше взривила, всички, които бяхме там, нямаше да ни има и по конструкцията на магистралата щеше да има сериозни щети. Това разказа шефът на Националния операционен център към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" комисар Тошко Бързилов пред Нова тв за операцията по спасяването на шофьора и цистерната, които висяха с часове на магистрала "Хемус".
В акцията са участвали 62-ма служители на МВР.
"Като го изтеглихме и стъпи на вишката, шофьорът първо се прекръсти и каза: "Боже, жив съм", разказа комисар Бързилов.
Мъжът се държал само на мускули, докато висял около два часа над магистралата.
"Постоянно говорихме с него, за да го държим в кондиция. Едно отпускане можеше да го прати в пропастта", каза комисар Бързилов.
Пожарникарите Кирил Дикански и Йордан Михайлов, които спасиха мъжа, разказаха, че той вероятно е щял да издържи още максимум 30 минути и е щял да се предаде." - в. „24 часа".
„Спасеният шофьор на цистерна: Помогнаха ми вярата и волята...
Чувствам се по-добре, живея втори живот. Това каза 28-годишният шофьор Станимир Стоянов, който вися два часа над виадукта на магистрала „Хемус" пред bTV.
„Не мога да опиша как се закрепих, нещо уникално. През тези два часа се молих на Господ и на Богородица да ме запазят жив, нищо повече", спомня си Станимир.
„Бях на ръба на изтощението, но не съм губил дух. Държах се до последно. Помогнаха ми вярата и волята", казва още младият мъж, който благодари на спасителите си...
„Травмите след преживяното са ми повърхностни и леко психически, но това е въпрос на време", казва той.
По думите му инцидентът станал след като в движение се спукала една от гумите на цистерната. „Има доста начини за пукане на гума. По нашите шосета има доста препятствия, където може да се спука гума. Не мога точната скорост да кажа, има тахограф, който ще покаже", отбелязва той.
Цистерната с газ пропан-бутан катастрофира около 17.45 ч. на 13 август на магистрала „Хемус". Превозното средство се е движело към София. На един от виадуктите, на 37 км между първия и втория тунел, близо до Витиня камионът разби мантинелите, мина през насрещното платно и кабината му увисна над пропастта..." - в. „Труд".