Събития:

1658 г. — По идея на френския министър - кардинал Мазарини във Франкфурт на Майн е създадена Рейнската лига (1658-1667 г.).

1861 г. — По време на Гражданската война между Севера и Юга в САЩ (1861-1865 г.), президентът на САЩ Линкълн забранява търговията с щатите на Конфедерацията.

1865 г. — Доминиканската република става независима от Испания държава след 5-годишно въстание.

1868 г. — Мощно земетресение, последвано от цунами, става причина за смъртта на около 70 000 души в Перу и Чили, от които 25 000 в град Арика.

1896 г. — В един от притоците на река Клондайк в Канада е открито злато, което поставя начало на златна треска.

1936 г. — Закрити са Летните олимпийски игри в Берлин (Германия).

1947 г. — Лидерът на опозиционния блок и БЗНС Никола Петков е осъден на смърт чрез обесване.

1960 г. — Кипър придобива независимост от Великобритания.

1960 г. — Американецът Джоузеф Китингър скача с парашут от балон, намиращ се на височина 31 330 м, установявайки три рекорда — за най-голяма височина на парашутен скок, за най-продължително свободно падане и за най-висока скорост на свободно падане.

1979 г. — В София е открита първата международна детска асамблея Знаме на мира (16-25 август), заедно с това е открит комплекса Камбаните в едноименната местност край София.

1987 г. — Самолет Макдонал Дъглас катастрофира след излитанене от летището в Детройт, загиват 155 души и като по чудо се спасява 4-годишно момиче.

2006 г. — Самолет на американската авиокомпания "Унайтед Еърлайнс" със 182 души на борда и 12-членен екипаж е приземен принудително на летище "Логан" в Бостън след избухнала по време на полет конфронтация между трима пътници и екипажа на самолета.

Родени:

1557 г. — Агостино Карачи, италиански бароков художник, брат на Анибале Карачи († 1602)

1815 г. — Джовани Боско, италиански свещеник и просветител († 1888 г.)

1832 г. — Вилхелм Вунт, немски психолог († 1920 г.)

1845 г. — Габриел Липман, френски физик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1921 г.)

1858 г. — Атила Зафиров, български военен деец († 1922 г.)

1864 г. — Фердинанд Шилър, британски философ († 1937 г.)

1866 г. — Иван Бацаров, български лекар и военен деец († 1951 г.)

1888 г. — Томас Лорънс, британски военен, участвал в Арабското въстание († 1935 г.)

1902 г. — Павел Попов,български агроном

1903 г. — Георги Дзивгов, български преводач († 1986 г.)

1913 г. — Менахем Бегин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1978 г. († 1992 г.)

1914 г. — Тянко Йорданов, български географ († 2003 г.)

1920 г. — Чарлз Буковски, американски писател († 1994 г.)

1928 г. — Йордан Касабов, български физик († 1992 г.)

1933 г. — Стюард Руса, американски астронавт († 1994 г.)

1934 г. — Пиер Ришар, френски актьор и режисьор

1938 г. — Йорданка Кузманова, българска актриса

1938 г. — Роко Граната, белгийски певец, композитор и акордеонист

1946 г. — Масуд Барзани, президент на Иракски Кюрдистан

1946 г. — Христо Урумов, старши треньор на националния отбор по гребане

1947 г. — Стефан Гърдев, български режисьор

1951 г. — Умару Ярадуа, нигерийски политик († 2010 г.)

1954 г. — Джеймс Камерън, канадски режисьор

1957 г. — Стефан Найденов, български футболист

1958 г. — Мадона, американска певица и актриса

1958 г. — Питър Уайсоф, американски астронавт

1959 г. — Николай Банев, български бизнесмен

1960 г. — Росен Барчовски, български баскетболист и треньор

1962 г. — Стийв Карел, американски актьор

1970 г. — Сейф Али Хан, индийски актьор

1971 г. — Рулон Гарднър, американски борец

1978 г. — Ан-Джи, българска певица

1981 г. — Тейлър Рейн, американска порноактриса

1982 г. — Теодор Салпаров, български волейболист

1986 г. — Одри Битони, американска порнографска актриса

1991 г. — Катрин Велкова, българска спортистка