Била е председател на Комитета по туризъм. Вицепрезидент е на “Българската асоциация на туристическите агенции” и “Балканската федерация на сдруженията на туристическите агенции”. Председател е на Комисията по международно сътрудничество, европейска интеграция и международни програми при УС на БАТА. Председател е на управителния съвет и изпълнителен директор на “Балкантурист” АД.
- Госпожо Сандалска, данните на НСИ за юни показаха, че има с 14% по-малко нощувки спрямо миналия юни. Очаквате ли тази негативна статистика да продължи и за следващите месеци?
- Няма начин да не продължи, защото имаме доста голям спад на руския пазар. И ако минем от проценти в абсолютни числа, ще видим, че няма как да се компенсира това с увеличение на пазари, за които туристическото министерство говори вече няколко пъти. Проблемът не е в процентите, а в броя туристи. Може унгарците и балтийците да се увеличат с много проценти спрямо миналата година, но те няма никога да направят бройката туристи, които изгубихме от руския пазар. А освен това има спад и на българския пазар, въпреки че юни не е типичен месец за почивки за българите, за да преценяваме по тези данни. Ще видим другия месец.
- Според вас осъществима ли е идеята на министър Николина Ангелкова чадърите и шезлонгите по морето да станат безплатни и ако станат - на каква цена ще е това?
- Въпросът е първо каква ще бъде регламентацията за плажовете. Дали отдаването на концесия ще става от регионалното министерство или от туристическото, няма никакво значение, ако законът и наредбите останат същите. Статутът - ясно, той няма как да се промени, защото плажовете са си изключителна държавна собственост. Но въпросът е как да се стопанисват. Отдаването на концесията доведе до това, че към много плажове няма интерес и много от тях останаха без стопани.
Отдаването на концесия е доста тежка процедура с много задължения към концесионера. Не можем да продължаваме да изискваме високи концесионни възнаграждения за държавата, защото така концесионерите започват да търсят как да получат средствата, за да ги платят.
- Някои направиха предложение или да се опрости, или драстично да се намали концесионното възнаграждение.
- А какво значи да се намали драстично? Не е само въпросът в самото концесионно възнаграждение. А ако остане задължението за инвестиционна програма, за поддръжка на плажовете? Всичко това са разходи. Следователно отнякъде трябва да има приходи. Непрекъснато говорим и за чистотата на плажовете - заради проблемите с нея много хора се въздържат на ходят на нашето море. Така че това е комплекс от мерки, които трябва да се обсъдят предварително.
- Напоследък браншът се вълнува от новата наредба за категоризация. Смятате ли, че са прави онези, които твърдят, че не само широчината на стаите трябва да определя колко звезди да е хотелът, а и културата на обслужването и допълнителните услуги?
- Моето лично мнение е, че за да получим по-високо качество на обслужването, трябва да обвържем категоризацията с ценообразуването, а оттук - и със заплащането на труда. Колкото е по-висока категорията на едно място за настаняване, толкова са по-големи и квалификационните изисквания към персонала.
- Сега не е ли така?
- Общо взето не е. Сега у нас можете да намерите петзвездни хотели на доста ниска цена, равна например на цените в тризвездни хотели. Разбира се, аз не мога да разследвам защо е така, вероятно се дължи на много фактори. Но в един петзвезден хотел себестойността на услугата е доста висока, следователно и цената би трябвало да е висока. Под себестойност никой не може да продава - това е наказуемо. Така че нещата не са толкова лесни. Най-малкото нещо са изискванията за физическите параметри на хотела. Да, съвременните изисквания са за просторни помещения, за качествени материали и т.н. Но това е само основата. Изключително високи трябва да са изискванията към персонала и към обслужването.
- Изгуби ли като цяло пазарът ни от това, че международна верига като “Кемпински” напусна столицата и сега в нея няма хотел от тази верига?
- Разбира се, че изгуби. И не е само “Кемпински” - “Шератон” напусна, а преди години и “Интерконтинентал”. Ако ние не само на думи сме за платежоспособна клиентела, това са недопустими неща. Един бизнесмен, като тръгне да пътува, няма да седне да се рови в пътеводители, за да си избира хотел. Той казва на секретарката си, че иска да спи в хотел от определена верига. Другият плюс на голямата верига е резервационната система, която е и гаранция за ниво и за качество.
Оттеглянето на тези вериги говори много лошо за нас. Държавната администрация трябва да извърши сериозна работа в това отношение. За да си тръгнат тези вериги, значи ние не сме направили инвестициите, които е трябвало да бъдат направени, за да се поддържа стандартът и нивото на веригата. И нейното ръководство е предпочело да се оттегли, отколкото да стои тук и да има проблеми.
- Като цяло как оценявате легловата база у нас - достатъчна, недостатъчна или пренаситена?
- Ако говорим за градската база - това са големите градове, където трябва да се развива бизнес, конферентен туризъм, за мен базата е недостатъчна. Говоря за висококатегорийни хотели със съответната инфраструктура. По морето не е така - там има пренасищане, което води до дъмпингова политика. Което също е зле за пазара.
- А защо според вас все не успяваме да развиваме значим културен туризъм при много добрите условия, които имаме?
- Според мен малко са държавите или дестинациите с толкова много и богато културно-историческо наследство. Изключително богати сме на минерални извори, имаме условия за развиване на поклоннически туризъм. Проблемът ни е, че нямаме правилна политика за развиване на никакъв турлизъм. Нямаме съответната рекламна и маркетингова политика. За съжаление, това изисква много държавна намеса. Казвам за съжаление, защото досега туризмът се е развивал въпреки държавното управление.
Нямаме например представителствата по туризма. Имахме, но ги затворихме и ако сега решим пак да имаме, ще ни струва много по-скъпо. Трябва обаче нещо да предприемем, защото сега с тази функция натоварват търговските представители, а това не е възможно. Тази администрация е бариера за всеки потенциален турист, защото нито разбира, нито има желание да работи в тази насока. Дори на пазари, на които ни знаеха, вече са ни забравили.
- Като изготвят рекламна стратегия и се правят обществени поръчки за рекламни клипове, не търсят ли мнението на бранша?
- Не, те не ни търсят мнението дори за такова елементарно нещо като избора на фирми, които да правят щандовете ни по големите чужди туристически изложения. Казвам го с голяма болка, защото това не са хубави неща. А и нищо не се променя в това отношение.
- Как вървят записванията за предстоящия зимен сезон?
- В момента всички все още мислят за лятната отпуска. Но имаме сравнително нелоши записвания от английския пазар. Другите държави по принцип правят късни записвания, така че едва в края на септември или в началото на октомври ще можем да имаме някакви по-надеждни данни за предстоящия зимен сезон.