Информацията, която носи материята, не изчезва изцяло при попадането й в черна дупка. Тя може да бъде „намерена" в знаменитото излъчване на Хокинг, ако изследователите успеят да регистрират следите от него. Това твърдят учени в статия, публикувана в списание Физикъл Ривю Летърс.

Тезата на екипа от астрофизици влиза в противоречие с представите на много от съвременните физици и космолози. Черните дупки, възникващи при гравитационния колапс на умиращи масивни звезди, имат толкова силна гравитация, че тя не може да бъде преодоляна без да се надхвърли скоростта на светлината.

Никакви обекти или лъчения не могат да напуснат границата на въздействия на черната дупка, известна в астрофизиката като „хоризонт на събитията".

Знаменитият британски учен Стивън Хокинг предсказа, че съдбата на частиците около хоризонта на събитията, може да бъде много различна. Едната от двойка частици може да попадне отвъд него и да изчезне от нашия свят, а другата да остане „на свобода".

По такъв начин черните дупки би трябвало да пораждат поток от елементарни частици, наречен излъчване на Хокинг - на името на автора на теорията. Заради това излъчване, би трябвало черните дупки постепенно да се „изпаряват". Астрофизикът Деян Стойкович от университета в Бъфало, САЩ, посочва, че учените спорят за природата на това излъчване почти четири десетилетия.

Проблемът е, че ако черните дупки се държат по начина, описан от Хокинг, информацията за състоянието на материята, попадаща в тях, заедно със самата материя, би трябвало да се губи безвъзвратно с тяхното „изпаряване", което противоречи на законите на квантовата механика. Част от учените смятат, че излъчването на Хокинг може да съдържа информация за устройството на черната дупка и за това как материята, която го е породила, е попаднала в черната дупка. Това би могло да разреши „информационния парадокс". Според други, това не се случва и за да се обясни ставащото в подобни обекти е необходима съвсем друга физика.