Споразумението беше приветствано както от нас, така и от много други държави. Ние очаквахме този пробив, така че да може все пак да се гарантира, че с Иран, по отношение на неговата ядрена програма, ще се върви към създаване на механизъм, който да може ясно и категорично да контролира програмата и да дава сигурност и увереност, че тя ще бъде използвана за мирни цели. Практически споразумението изчисти някои основни параметри и спорни въпроси, по които до момента съществуваха различия по отношение на това доколко и къде може да се обогатява уран, доколко и докъде може да се съхранява плутоний, тежка вода. В момента очакваме, разбира се, продължението на целия процес, който ще е съставянето на съвместен план за действие, който да гарантира механизъм за проверка на изпълнението на тези договорености. Процесът не е приключил. Това е ясно. Тепърва предстои да се състави този съвместен план. Надеждата ни е, че през него ще има ясен механизъм, който да може да гарантира, че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие.
Ако се стигне до ясно разрешаване на въпроса дали иранската ядрена програма ще бъде използвана само за мирни цели, това ще увеличи и сигурността на България, ще увеличи увереността, че можем да продължим партньорство с Иран по съвсем различен начин от този до момента. Затова сме приветствали въпросното споразумение, защото то дава шанс да се стигне до решаване на този въпрос и съответно до намаляване на рисковете както за цяла Европа, така и в частност за България.
За подобряването на отношенията с Иран свидетелства и това, че България е изпратила посланик в Техеран, коментира Министърът. Доскоро посолството имаше временно управляващ. България има интерес да се започне"много бързо" интензивен политически и икономически обмен, ако отпаднат икономическите санкции, международно наложени на Иран, заяви министърът. Той коментира, че не е притеснен, че пречка м отношенията между двете страни може да се окаже проиранската позиция на "Хизбула", която попадна в списъка на ЕС на терористичните организации след атентата на летище "Сарафово".
Тя е шиитската, проиранска е. Така е безспорно, но това е недоказва нищо повече. Ние знаем, че “Хизбула“ стои зад организацията на атентата. “Хизбула“ попадна в списъка с терористични организации на ЕС. Това е нещото, което до момента знаем и е категорично установено. Оттам насетне, знаете колко е динамична обстановката в Близкия изток. Знам, разбира се, че нашите израелски приятели са много притеснени. Те имат своите основания и скептицизъм. В диалог с тях трябва да се постигнат и всички останали договорености и да бъдат убедени, че естествено и тяхната сигурност е взета под внимание, когато става въпрос за преговори с Иран. Само че, за да може обстановката в Близкия изток да придобие съвсем други измерения, Иран трябва да бъде част от разговора, който се провежда в момента по отношение на стабилизация на района в Близкия изток. Тук трябва да сложим ситуацията в Сирия, трябва да сложим ситуацията в Йемен.
В ЕС има нагласа на България и Румъния да се даде хоризонт за влизане в Шенгенското пространство, заяви Митов.
Разговорите по темата „Шенген” продължават. Те са до голяма степен въпрос на дипломация. Има нагласа да се върви към това на България и Румъния да им се даде хоризонт за влизане в Шенген. Тук има няколко аспекта – първо, фактът че ние сме външни граници на ЕС и при тази опасност, която съществува от влизането обратно на влизането на европейска територия на така наречените „чуждестранни бойци“ България и Румъния трябва да имат пълен достъп до шенгенската информационна система, иначе няма как да се на 100% ефективни в борбата срещу чуждестранните бойци. На второ място, до момента всички доклади, които са излизали отчитат напредък и не само. Практически те са били само положителни, а в същия момент няма някакво реално движение по отношение на нашето членство.
Всички партньори отчитат, че България полага „огромни усилия в борбата срещу чуждестранните бойци“, заяви Митов и припомни, че на българската граница е задържан човек, контактувал с извършителите на атентата в Париж. Българските служби са крайно ангажирани с тази тема, допълни той.
Има положителни сигнали по отношение на това, че трябва да се тръгне към някакво разрешаване, поетапно, на нашето членство в Шенген. Както нашето, така и това на Румъния. Борим се най-малкото, първоначално, да отпаднат въздушните граници”. Мобилизирани са всички дипломатически ресурси. Незабавно не знам до колко е възможно, но на България трябва да й бъде даден хоризонт и да се започне най-малко с въздушните граници.
Ако България получи някакъв хоризонт и пътна карта, първоначално за отваряне на въздушни граници, а след това и за всички останали, това ще е напълно достатъчно, за да знаем в какви рамки се движим и кога можем да станем пълноправен член на Шенгенското пространство, уточни министърът.