1558 г. — Франция завладява Кале, последното владение на Англия в континентална Европа.
1566 г. — Започва понтификатът на папа Пий V.
1598 г. — Борис Годунов става цар на Русия.
1610 г. — Италианският математик и астроном Галилео Галилей наблюдава три от естествените спътника на Юпитер — Йо, Европа и Калисто, наречени по-късно Галилееви спътници.
1714 г. — Англичанинът Хенри Мил патентова пишеща машина, от която не е правено масово производство.
1768 г. — Роден е Жозеф Бонапарт, крал на Испания и брат на Наполеон Бонапарт.
1782 г. — Открита е първата търговска банка в САЩ.
1785 г. — Американецът Джон Джефри и французинът Жан-Пиер Бланшар прелитат първи в света Ламанша с балон с горещ въздух.
1797 г. — Италия започва да използва настоящия си национален флаг.
1841 г. — Писателят Виктор Юго е избран за член на Френската академия.
1879 г. — В София е открита Първа мъжка гимназия.
1887 г. — Томас Стивънс от Сан Франциско завършва първото в света околосветско пътешествие с велосипед, изминавайки за 4 години над 13 хиляди мили.
1894 г. — Уилям Диксън патентова кинематографа.
1904 г. — Влиза в употреба международния сигнал за бедствие CQD, изместен 2 години по-късно от SOS.
1909 г. — Във Франция е издаден първият лиценз за пилотиране на самолет.
1914 г. — През Панамския канал преминава първият кораб.
1924 г. — Джордж Гершуин приключва Рапсодия в синьо.
1924 г. — Австрия, Белгия, Испания, Швейцария, Унгария, Франция и Чехословакия учредяват в Париж Международна федерация по хокей.
1927 г. — Открита е трансатлантическата телефонна линия между Лондон и Ню Йорк.
1945 г. — Във Вардарска Македония са избити 1200 граждани, които проявяват българско самосъзнание — актът е известен като Кървавата Коледа.
1950 г. — При пожар в болницата на Дейвънпорт (Айова) загиват 41 души.
1953 г. — Президентът Хари Труман обявява, че САЩ са разработили водородна бомба.
1959 г. — САЩ признават временното правителство на Куба, начело с Фидел Кастро.
1979 г. — Виетнамската армия превзема столицата на Кампучия (дн. Камбоджа) Пном Пен и сваля от власт режима на Пол Пот и Червените кхмери.
1984 г. — Бруней става шестия член на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.
1990 г. — От съображения за сигурност е забранен достъпа на посетители във вътрешността на Наклонената кула в Пиза.
1999 г. — Започва процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Бил Клинтън.
Родени
1502 г. — Григорий XIII, римски папа († 1585 г.)
1800 г. — Милърд Филмор, 13-ти президент на САЩ († 1874 г.)
1845 г. — Димитър Моллов, български лекар-хирург и политик,акад. († 1914 г.)
1846 г. — Теодосий Скопски, български духовник († 1926 г.)
1856 г. — Стоян Михайловски, български писател († 1927 г.)
1857 г. — Сава Дацов, български икономист († 1940 г.)
1858 г. — Елиезер Бен Йехуда, еврейски лингвист († 1922 г.)
1860 г. — Емануил Манолов, български композитор († 1902 г.)
1862 г. — Иван Георгов, български философ († 1936 г.)
1871 г. — Матей Икономов, български артист († 1960 г.)
1892 г. — Иван Вазов, български политик († 1945 г.)
1895 г. — Георги Костов, български режисьор († 1961 г.)
1897 г. — Георги Наджаков, български физик († 1981 г.)
1899 г. — Степан Шчипачов, руски поет († 1980 г.)
1899 г. — Франсис Пуленк, френски композитор († 1963 г.)
1906 г. — Иван Дочев, български политик († 2005 г.)
1912 г. — Иван Якубовски, съветски маршал († 1976 г.)
1916 г. — Орце Николов, македонски партизанин († 1942 г.)
1916 г. — Паул Керес, естонски шахматист († 1975 г.)
1924 г. — Захари Медникаров, български диригент († 2007 г.)
1925 г. — Джералд Даръл, английски писател († 1995 г.)
1928 г. — Христо Минчев, български артист († 2012 г.)
1935 г. — Валерий Кубасов, съветски космонавт († 2014 г.)
1937 г. — Али Соили, коморски политик († 1978 г.)
1938 г. — Теодор Мусев, български пианист
1939 г. — Иван Радулов, български шахматист
1941 г. — Джон Уолкър, британски химик, Нобелов лауреат през 1997 г.
1945 г. — Раила Одинга, министър-председател на Кения
1948 г. — Ичиро Мидзуки, японски певец
1949 г. — Ан Шедийн, американска актриса
1952 г. — Цоньо Василев, български футболист
1953 г. — Велизар Енчев, български журналист
1956 г. — Дейвид Карузо, американски актьор
1962 г. — Александър Дугин, руски философ
1962 г. — Радосвета Пиронкова, българска плувкиня
1963 г. — Клинт Мансел, английски композитор
1964 г. — Никълъс Кейдж, американски актьор
1968 г. — Георги Господинов, български поет
1970 г. — Сарухан Хюнел, турски актьор
1985 г. — Луис Хамилтън, английски състезател от Формула 1