Събития

619 г. — Бонифаций V става папа.

800 г. — Карл Велики е коронован за император на Свещената Римска империя.

1672 г. — Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея — вторият по големина след Титан спътник на Сатурн.

1784 г. — Ню Йорк става столица на САЩ (до 1790 г.) по решение на Континенталния конгрес.

1876 г. — В Цариград се свиква Цариградската конференция, в която вземат участие посланиците на Великите сили — Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия — и Турция.

1880 г. — В България е приет първият избирателен закон.

1888 г. — Винсънт Ван Гог отрязва най-долната част на лявото си ухо и го дава на проститутка, наречена Рейчъл.

1909 г. — Алберт I става крал на Белгия.

1913 г. — Създадено е правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов.

1916 г. — Първа световна война: Съюзническите сили превземат турския гарнизон на Синайския полуостров в Египет.

1922 г. — Британската радиостанция БиБиСи започва да излъчва новини.

1933 г. — Приключва Лайпцигския процес (в който един от обвиняемите е Георги Димитров), който признава за виновен и осъжда на смърт за подпалването на Райхстага Маринус ван дер Любе.

1933 г. — Два пътнически влака се сблъскват край Париж, загиват около 230 души.

1947 г. — Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и нарежда незабавното му изпълнение.

1947 г. — Американската лаборатория Бел Лабс представя първия транзистор.

1953 г. — В СССР е екзекутиран Лаврентий Берия — основният проводник на вътрешната репресивна политика.

1972 г. — Земетресение с магнитуд 6,5 по Скалата на Рихтер разрушава Манагуа, столицата на Никарагуа, като загиват 10 000 души, a 80 % от сградите са изравнени със земята.

1972 г. — Спасени са 16 останали живи от карастрофата на уругвайски самолет на 13 октомври в Андите; за да оцелеят в планината останалите живи са прибегнали към канибализъм.

1979 г. — Съветската армия окупира Кабул, столицата на Афганистан.

1986 г. — Руският дисидент Андрей Сахаров се завръща да живее в Москва след 7-годишно заточение.

1987 г. — Американците Ричард Рутан и Джийна Ийгър завършват първият околосветски полет със самолета Вояджър без междинно кацане и презареждане.

1990 г. — История на Словения: 88% населението на Словения гласува за отделянето си от Югославия на референдум.

2005 г. — По искане на правителството на Великобритания в радио БиБиСи престават да съществуват 7 секции, в т.ч. българската.

Родени

1613 г. — Карл Густав Врангел, шведски фердмаршал († 1676 г.)

1634 г. — Мариана Австрийска, кралица на Испания († 1696 г.)

1732 г. — Ричард Аркрайт, английски индустриалец и изобретател († 1792 г.)

1777 г. — Александър I, император на Русия († 1825 г.)

1790 г. — Жан-Франсоа Шамполион, френски египтолог († 1832 г.)

1799 г. — Карл Брюлов, руски художник († 1852 г.)

1805 г. — Джоузеф Смит, основател на църквата на мормоните († 1844 г.)

1858 г. — Владимир Немирович-Данченко, руски режисьор († 1943 г.)

1864 г. — Христо Недялков, български генерал († 1943 г.)

1868 г. — Анастасия Петрович Негошина, велика руска княгиня († 1925 г.)

1869 г. — Иван Гарванов, български революционер († 1907 г.)

1877 г. — Владимир Бочуков, български революционер († ? г.)

1882 г. — Спиридон Казанджиев, български психолог († 1951 г.)

1885 г. — Стоян Омарчевски, български политик († 1941 г.)

1891 г. — Ханс фон Функ, германски офицер († 1979 г.)

1896 г. — Джузепе ди Лампедуза, италиански писател († 1957 г.)

1903 г. — Райко Дамянов, български политик († 1986 г.)

1909 г. — Йоахим Вернер, германски археолог († 1994 г.)

1910 г. — Александър Ловен, американски психотерапевт († 2008 г.)

1910 г. — Курт Майер, германски офицер († 1961 г.)

1918 г. — Хелмут Шмит, канцлер на Германия

1923 г. — Любен Зидаров, български художник

1925 г. — Мохамед Мзали, тунизийски политик († 2010 г.)

1925 г. — Пиер Береговоа, френски политик († 1993 г.)

1928 г. — Хоакин Капия, мексикански скачач във вода († 2010 г.)

1933 г. — Акихито, император на Япония

1933 г. — Марслен Плене, френски поет

1935 г. — Любен Зидаров, български художник

1936 г. — Фредерик Форест, американски актьор

1940 г. — Емил Димитров, български певец († 2005 г.)

1940 г. — Никола Радев, български писател

1944 г. — Уесли Кларк, американски генерал

1946 г. — Пепа Николова, българска актриса († 2006 г.)

1946 г. — Бевърли Бийвър, американска писателка († 2011 г.)

1947 г. — Греъм Бонит, британски музикант - вокалист

1949 г. — Иван Костов, министър-председател на България

1950 г. — Висенте дел Боске, испански футболист и треньор

1954 г. — Владимир Шомов, български режисьор, художник и аниматор

1955 г. — Илко Димитров, български поет

1956 г. — Дейв Мъри, британски музикант (Iron Maiden)

1956 г. — Лидия Шулева, български политик

1956 г. — Микеле Алборето, италиански автомобилен състезател († 2001 г.)

1959 г. — Луис Фернандо Суарес, колумбийски футболен треньор

1962 г. — Бертран Гашо, френски пилот от Формула 1

1964 г. — Еди Ведър, американски музикант

1967 г. — Карла Бруни-Саркози, италиански топмодел

1968 r. — Мануел Ривера-Ортис, американски фотограф

1969 r. — Мари Марта Бърн, американска артистка

1976 г. — Жиба, бразилски волейболист

1976 г. — Сергей Якирович, босненски футболист

1979 г. — Жаклин Бракамонтес, мексиканска актриса