Събития

361 г. — Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя.

1792 г. — Френската революция: Революционният Конвент във Франция изправя на съд бившия вече крал Луи XVI по обвинение в държавна измяна.

1816 г. — Индиана става 19-ят щат на САЩ.

1866 г. — Започва първата трансатлантическа яхтена регата.

1868 г. — Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България.

1881 г. — В Пловдив е създаден първият в страната професионален театър.

1886 г. — Състои се първият мач на английския футболен отбор Арсенал (тогава Диъл Скуеър), завършил с победа 6:0 над Истърн Уондърърс.

1901 г. — Италианският изобретател Гулиелмо Маркони изпраща първия трансатлантически радиосигнал, който е приет в Нюфаундленд.

1930 г. — Националната банка на САЩ обявява фалит и затваря всичките си клонове, в които имат сметки над 400 хиляди клиенти.

1931 г. — Създадена е Британската общност.

1936 г. — Кралят на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Едуард VIII абдикира след по-малко от година на престола като заявява, че не е в състояние да носи отговорностите на властта щом не може да ги сподели с жената, която обича.

1937 г. — Италия е изключена от Обществото на народите за нейната инвазия в Етиопия.

1941 г. — Втората световна война: Нацистка Германия и Италия обявяват война на САЩ.

1946 г. — Общото събрание на ООН учредява фонда УНИЦЕФ.

1948 г. — Нюфаундленд влиза в състава на Канада.

1958 г. — Горна Волта става автономна република в рамките на Френската общност.

1958 г. — Създадена е Република Дахомей, сега Бенин.

1967 г. — В Тулуза, Франция, е показан прототипа на свръхзвуковия пътнически самолет Конкорд.

1970 г. — Джон Ленън издава класическия албум Plastic Ono Band.

1972 г. — Аполо 17 на НАСА става последната пилотирана мисия, която каца на Луната.

1983 г. — За първи път в историята на римокатолическата църква римски папа (Йоан Павел II) посещава протестантска църква.

1994 г. — Първа чеченска война: Руският президент Борис Елцин изпраща военни части в Чечня.

2001 г. — Китайската народна република се присъединява към Световната търговска организация.

2004 г. — Френският алпинист Жан-Кристоф Лафел става първият покорител на хималайския връх Шиша Пангма (8 013 м) през зимния сезон.

2007 г. — Терористи самоубийци атакуват сградите на ООН и Върховния Съд на Алжир. При атентата загиват 41 (включително 17 миротворци на ООН), а ранените са над 170.

Родени

1465 г. — Ашикага Йошихиса, японски шогун († 1489 г.)

1475 г. — Лъв X, римски папа († 1521 г.)

1750 г. — Айзък Шелби, американски военнослужещ и политик († 1826 г.)

1758 г. — Карл Фридрих Целтер, немски композитор († 1832 г.)

1803 г. — Ектор Берлиоз, френски композитор († 1869 г.)

1806 г. — Херман Абих, немски геолог († 1886 г.)

1810 г. — Алфред дьо Мюсе, френски поет и писател († 1857 г.)

1835 г. — Адолф Щьокер, германски политик († 1909 г.)

1843 г. — Робърт Кох, германски лекар, Нобелов лауреат през 1905 г. († 1910 г.)

1856 г. — Георгий Плеханов, руски революционер († 1918 г.)

1858 г. — Владимир Немирович-Данченко, руски театрален режисьор († 1943 г.)

1882 г. — Макс Борн, германски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1954 г. († 1970 г.)

1890 г. — Карлос Гардел, аржентински музикант от френски произход († 1935 г.)

1891 г. — Никола Михов, български висш офицер († 1945 г.)

1892 г. — Хариет Адамс, американска писателка († 1982 г.)

1908 г. — Симеон Маринов, български писател и журналист († 1948 г.)

1910 г. — Димо Тодоровски, скулптор от СР Македония († 1983 г.)

1910 г. — Стефан Христов, български учен († 2002)

1911 г. — Нагиб Махфуз, египетски писател, лауреат за Нобелова награда за литература през 1988 г. († 2006 г.)

1912 г. — Карло Понти, италиански режисьор и кинопродуцент († 2007 г.)

1913 г. — Жан Маре, френски актьор († 1998 г.)

1915 г. — Антон Попов, български журналист († 1942 г.)

1918 г. — Александър Солженицин, руски писател, лауреат за Нобелова награда за литература през 1970 г. († 2008 г.)

1925 г. — Пол Грийнгард, американски невролог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 2000 г.

1930 г. — Жан-Луи Трентинян, френски актьор и режисьор

1931 г. — Ошо, индийски духовен водач и философ († 1990 г.)

1931 г. — Роналд Дуоркин, американски философ († 2013 г.)

1936 г. — Таку Ямасаки, японски политик

1939 г. — Никола Цанев, български футболист († 2004 г.)

1942 г. — Боян Биолчев, български писател и теоретик

1943 г. — Джон Кери, американски политик

1944 г. — Бренда Лий, американска певица

1944 г. — Джани Моранди, италиански естраден певец

1945 г. — Ярно Сааринен, Финландски мотоциклетен състезател

1950 г. — Кристина Онасис, американка, дъщеря и наследница на богатството на Аристотел Онасис († 1988 г.)

1958 г. — Ники Сикс, американски музикант

1962 г. — Бен Браудър, американски актьор

1963 г. — Джон Брион, американски музикант

1967 г. — Михаела Таб, англичанка, снукър и билярд съдия

1968 г. — Фабрицио Раванели, италиански футболист

1969 г. — Вишванатан Ананд, индийски шахматист

1973 г. — Мос Деф, американски рапър и актьор