Събития

1520 г. — Религиозният реформатор Мартин Лутер публично изгаря папската була.

1768 г. — В Англия е основана Кралска академия на науките (Royal Society).

1799 г. — Франция става първата страна в света, която въвежда метричната система, основана на метъра и килограма.

1817 г. — Мисисипи става 20-тия американски щат.

1845 г. — Британският инженер Робърт Томпсън патентова пневматичната гума.

1848 г. — Първите президентски избори във Франция са спечелени от племенника на Наполеон Бонапарт — Луи Наполеон Бонапарт.

1868 г. — В Лондон заработва първият в света уличен светофар.

1869 г. — В щата Уайоминг жените получават право да гласуват.

1877 г. — Руско-турска война (1877–1878):Битка при Плевен: Руските войски превземат Плевен след 3-месечна обсада.

1878 г. — Основана е Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.

1880 г. — Съставено е четвъртото правителство на България, начело с Петко Каравелов.

1898 г. — В резултат на договор между САЩ и Испания, Куба става независима държава.

1900 г. — Съставено е двадесетото правителство на България, начело с Тодор Иванчов.

1901 г. — Раздадени са първите Нобелови награди: за физика — на Вилхелм Рьонтген; за химия — на Якоб Вант-Гоф; за физиология и медицина — на Емил Беринг; за литература — на Рене Сюли Прюдом; за мир — на Фредерик Паси и Жан Анри Дюнан.

1906 г. — Американският президент Теодор Рузвелт спечелва Нобелова награда за мир и става първия американец спечелил Нобелова награда.

1921 г. — В СССР е извършена денационализация на дребните предприятия — до 10 наети работници.

1941 г. — Втората световна война: Японската армия унищожава 2 британски военни кораба, загиват около 800 моряци.

1941 г. — Втората световна война: Японската армия завладява американския остров Гуам.

1943 г. — Втората световна война: Трета бомбардировка на София от британско-американската авиация.

1945 г. — Правителството на САЩ дава съгласие за изграждане на главна резиденция на ООН в Ню Йорк.

1947 г. — Шестото Велико Народно събрание избира за министър-председател Георги Димитров и му възлага да състави правителство на Отечествения фронт.

1948 г. — Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека.

1956 г. — Философът Тодор Павлов е преизбран за председател на БАН.

1964 г. — Френският писател Жан-Пол Сартър отказва да приеме присъдената му Нобелова награда за литература като израз на пацифистките си убеждения и против откритието на Алфред Нобел.

1975 г. — Активистът Андрей Сахаров е награден с Нобелова награда за мир, приета от неговата жена.

1977 г. — В чест на 100-годишнината от освобождението на Плевен от османска власт в града е открита панорамата Плевенска епопея.

1981 г. — Общото събрание на ООН одобрява предложението на Пакистан за създаване на зона свободна от ядрени оръжия в Южна Азия.

1989 г. — В Чехословакия е избрано първото некомунистическо правителство, а президентът Густав Хусак подава оставка.

1999 г. — По време на срещата на ръководителите на държавите от ЕС в Хелзинки е взето решение за преговори с България за присъединяване.

2001 г. — Открит е спътникът Автоноя от екипа от астрономи Скот Шепърд, Дейвид Джуит и Ян Клайн.

2009 г. — Състои се премиерата на филма Аватар.

Родени

1610 г. — Адриан ван Остаде, холандски художник († 1685 г.)

1798 г. — Александър Брюлов, руски архитект и художник († 1877 г.)

1804 г. — Карл Густав Якоб Якоби, немски математик († 1851 г.)

1815 г. — Ада Лъвлейс, британска математичка († 1852 г.)

1822 г. — Цезар Франк, белгийски композитор († 1890 г.)

1830 г. — Емили Дикинсън, американска поетеса († 1886 г.)

1874 г. — Никола Парапанов, български военен деец (+ 1937)

1883 г. — Андрей Вишински, юрист († 1954 г.)

1883 г. — Христо Герчев, български общественик († 1966 г.)

1891 г. — Нели Закс, немска поетеса, Нобелов лауреат († 1970 г.)

1909 г. — Адалберт Антонов, български партизанин († 1942 г.)

1914 г. — Дороти Ламур, американска актриса († 1996 г.)

1920 г. — Станко Тодоров, министър-председател на България († 1996 г.)

1926 г. — Катя Зехирева, българска актриса († 2009 г.)

1930 г. — Асен Хаджиолов, български политик († 1996 г.)

1938 г. — Юрий Темирканов, руски диригент

1945 г. — Петър Гюзелев, български рок музикант, китарист в рок група Щурците († 2013 г.)

1948 г. — Абу Абас, палестински терорист († 2004 г.)

1948 г. — Иван Младенов, български режисьор

1954 г. — Любомир Михайловски, политик

1955 г. — Ивайло Христов, български актьор

1955 г. — Ким Мехмети, писател от Република Македония

1955 г. — Максим Бехар, български журналист

1957 г. — Иван Лебанов, ски-бегач

1958 г. — Веселин Михайлов, български футболист

1962 г. — Гриша Ганчев, български бизнесмен

1964 г. — Таисия Повалий, украинска актриса

1965 г. — Славчо Бинев, български бизнесмен

1972 г. — Брайън Молко, американски вокалист (Placebo)

1973 г. — Габриела Спаник, венецуелска актриса

1974 г. — Стефан А. Щерев, български артист

1976 г. — Методи Вълчев, български актьор

1980 г. — Масари, ливано-канадски изпълнител