Борис Андонов е роден на 19.09.1988г. в гр. Сандански. Завършва с отличие езикова гимназия с професионално направление „Информатика“ в родния си град. Кандидатства и е приет във всички медицински университети в България, но избира да учи медицина именно във Варна. Има повече от 14 научни разработки в областта на коремната хирургията, изнесени на регионални, национални и международни медицински форуми. През 2012г. получава признанието на кмета на Варна, който му връчва грамота за „Цялостен принос в развитие на научно – изследователската дейност в МУ – Варна“. В момента е стажант в УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. Вижда бъдещето си като коремен хирург във Варна.
Националният приз „Студент на годината" се учредява в началото на 2006 година по инициатива на делегатите в Общото събрание на Националното представителство на студентските съвети в Република България и традиционно се провежда под патронажа на Министъра на образованието и науката.
Конкурсът има мисията да популяризира постиженията на българските студенти пред българската общественост, удостоявайки студенти от всички области на висшето образование. Награждаването се провежда в навечерието на 8 декември - студентския празник в България.
Ето какво сподели Борис в интервю по телефона, минути след награждаването:
- Боби, честито за наградата, която току-що получи! Как ще коментираш високото признание?
- Благодаря! Оценявам високо присъденото ми отличие и бих казал, че това е крайната оценка и награда за направеното от мен през тези 5 години като активен студент в университета. Нека това бъде пример и доказателство за това, че няма невъзнаграден и неоценен труд. Благодаря на ръководството на НПСС, че избра именно мен за носител на отличието „Студент на годината“ тази година.
- Какъв е пътят, който извървя, за да достигнеш до този успех?
- Още при влизането ми в МУ – Варна като студент първи курс по медицина винаги съм се интересувал от извънучебната дейност. В случая имаше добре изразена и активна студентска дейност в МУ – Варна. Хареса ми начина на работа на Студентски съвет и още в първи курс се кандидатирах на изборите, които спечелих с пълно мнозинство. Така започна моят път в Студентски съвет. Минал съм през всички етапи на йерархичната структура – член – 1 мандат, зам. председател – 1 мандат и председател в периода 2012 – 2014г. През пътя си съм имал и добри и лоши учители, на които благодаря. Един студент има твърде малко време, за да се утвърди в това, което прави, а когато нещо се прави за първи път е възможно да се допуснат грешки, но както се казва: лошият опит също е опит. Именно на базата на една активно работеща структура през годините аз се научих как се правят и как не се правят нещата и с моя мандат дадох новото лице, примера и посоката.
- Ти 2 години беше председател на Студентски съвет към Медицински университет – Варна. Как оценяваш своя принос в студентското самоуправление на МУ – Варна?
- Когато аз започнах да уча, Студентски съвет беше доста по-затворена структура, отколкото трябва да бъде. Отворих структурата и я направих ясно разпознаваема за всеки един студент в университета. Всеки студент, който изяви желание спокойно може да присъства на общо събрание, да изяви мнение, да даде предложения за събития и да се чувства „на място“, а не като „на гости“ или като „за малко“ в тази структура. Гордея се и благодаря на ръководството на МУ – Варна в лицето на ректора проф. Красимир Иванов, затова че от началото на моя мандат като председател, Студентски съвет получи офис на територията на сградата на Ректората. Така всеки един студент, когато има нужда и въпроси знае къде да намери човек, от когото да получи необходимите отговори, а не да пише мейли и писма и да чака отговори след 5 дни. Именно затова държах всеки представител на курс, който е в общото събрание на студентски съвет, да има поне двучасово приемно време в рамките на седмицата, така че той да бъде лесно откриваем и разпознаваем от колегите в курса. Също така правихме проверки и запитвания в отделните курсове как дадения представител, който е избран от тях, върши своята работата и следихме за присъственост на събранията. За първи път направихме събранията общи събрания, които по устав на повечето други структури не надхвърлят две на семестър - за начало и край. По време на моя мандат ние имаме 51 общи събрания, което е своеобразен рекорд за тези 2 години и ако може да бъде подобрен, това ще бъде от новото ръководство на студентски съвет при МУ – Варна. Повечето правят т.н структура с изпълнителен съвет, която аз никога не съм харесвал, защото при нея 7 човека решават вместо 50 или 100, а при нас това го няма. Проблемите на студентите нямат почивен ден и почивни седмици, именно затова вратата на студентски съвет винаги е отворена.
- Да разбирам ли, че според вас мнението на всеки студент е важно в МУ – Варна?
Именно мнението, както и отзивите и коментарите в интернет са коректив и оценка за нашата работа. Винаги сме държали от една страна да отговаряме своевременно в рамките на няколко часа, а не на дни или седмици. Също така винаги сме се стремили всичко, което се случва в този университет да бъде отразявано навреме в сайта или съответно във фейсбук пространството. Ние създадохме сайт, който вече има над 1 млн. хита, за което мога да благодаря на Тургай Калинов, като негов администратор, а фейсбук страницата ни има повече последователи, отколкото са студентите в университета.
- Каква е ролята на студентското самоуправление за развитието на университетите в България?
Един добре работещ студентски съвет трябва да бъде мост между студентите от една страна и ръководството от другата, като осигурява качествена, навременна, адекватна обратна връзка между колеги, представители на студентски съвет и ръководството и обратно.
- Какво ще пожелаеш на настоящия екип на Студентски съвет към МУ – Варна?
Бих пожелал да гледат на мен като пример не само с това, какво съм постигнал, а също така какво не съм и какво може да бъде направено. Ние бяхме дейни, направихме доста неща за тези 2 години, надградихме ги. Този пример трябва да бъде видян, да бъде разбран и да бъде предаван като факла на следващите поколения студенти. Нека всички млади хора в България видят, че това да си студент по медицина не означава само да присъстваш на лекции, но човек може да да съчетава всичко - да бъде добър студент, добър студентски лидер и от това да не страда бъдещата професионална реализация и личното време. Няма недостиг на време, има лоша организация на личното свободно време.