Събития

1533 г. — Иван Грозни става велик княз на Московското княжество.

1639 г. — Йеремия Хорокс и Уилям Крабтрий за първи път наблюдават пасаж на Венера.

1808 г. — Наполеон Бонапарт забранява папската институция Светата инквизиция на територията на Испания.

1864 г. — В Румъния е забранено на евреите да изучават и практикуват юридидически науки.

1887 г. — Основан е шведски футболен отбор Йоргрюте ИС.

1904 г. — В София с подкрепата на Иван Шишманов (тогава министър) е открито първото музикално училище в България, което през 1913 г. става държавно, а през 1921 г. е преобразувано на музикална академия.

1908 г. — В София е открит първият киносалон в България, втори в Европа.

1941 г. — Втората световна война: Във Великобритания е направена гражданска мобилизация на неомъжените жени от 20 до 30 годишна възраст за служба в полицията и пожарната охрана.

1947 г. — 6 Велико народно събрание приема Конституция на Народна република България, известна като Димитровска конституция.

1948 г. — Китайският пътнически кораб Киянг попада на мина от Втората световна война и потъва — загиват 2750 пътници и членове на екипажа.

1949 г. — Територията на континентален Китай е поставена окончателно под комунистически контрол от верните на Мао Дзедун войски.

1958 г. — Дахомей и Бряг на слоновата кост стават автономни държави в рамките на Френската общност.

1963 г. — Пленумът на ЦК на БКП изпраща писмо до Хрушчов, в което НРБ обещава сближаване със СССР.

1971 г. — Индийската армия навлиза в Източен Бенгал, което по-късно довежда до откъсването му от Пакистан и създаването на държавата Бангладеш.

1976 г. — Жан-Бедел Бокаса обявява републиканско управление в Централната Африканска империя (сега ЦАР), година по-късно възстановява монархията и се обявява за император Бокаса I.

1980 г. — Обявен е разпадът на британската рок-група Led Zeppelin

1991 г. — Египетският политик Бутрос Бутрос-Гали е избран за генерален секретар на ООН.

2002 г. — Състои се първият полет на самолет от новата държавна авиокомпания България Ер, създадена след фалита на националния превозвач БГА Балкан.

Родени

1735 г. — Йозеф Николай Лауренти, австрийски зоолог († 1805 г.)

1795 г. — Томас Карлайл, британски философ и историк († 1881 г.)

1801 г. — Карл Лудвиг Мишле, немски философ († 1893 г.)

1835 г. — Самюъл Бътлър, британски писател († 1902 г.)

1852 г. — Сава Муткуров, първият български генерал († 1891 г.)

1854 г. — Василий Абашидзе, грузински актьор († 1926 г.)

1866 г. — Василий Кандински, художник от руски произход († 1944 г.)

1875 г. — Райнер Мария Рилке, австрийски поет († 1926 г.)

1878 г. — Никола Данчов, български лексикограф († 1956 г.)

1881 г. — Елисавета Консулова-Вазова, българска художничка († 1965 г.)

1882 г. — Стефан Гевгалов, български просветен деец († 1956 г.)

1889 г. — Николай Петрини, деец на БЗНС († 1925 г.)

1892 г. — Франсиско Франко, испански диктатор, генералисимус († 1975 г.)

1908 г. — Алфред Хърши, британски биохимик и микробиолог, Нобелов лауреат през 1969 († 1997 г.)

1920 г. — Надир Афонсо, португалски архитект и художник († 2013 г.)

1922 г. — Жерар Филип, френски актьор († 1959 г.)

1924 г. — Любен Станев, български писател († 2009 г.)

1925 г. — Алберт Бандура, американски психолог

1940 г. — Георги Костов, български писател († 1995 г.)

1945 г. — Любен Станев, български писател-белетрист, кинодраматург

1949 г. — Джеф Бриджис, американски актьор

1952 г. — Роналд Сега, американски астронавт

1962 г. — Александър Литвиненко, руски офицер и писател († 2006 г.)

1963 г. — Сергей Бубка, украински лекоатлет

1964 г. — Сертаб Еренер, турска поп изпълнителка

1964 г. — Мариса Томей, американска актриса

1966 г. — Владимир Алекно, руски волейболист

1969 г. — Джей Зи, американски рапър

1971 г. — Адам Хороуиц, американски телевизионен сценарист

1975 г. — Васил Камбуров, български футболист

1978 г. — Десислава Бакърджиева, българска актриса

1979 г. — Любомир Виденов, български футболист