Спирането на проекта „Южен поток" е водеща тема за вестниците в сряда.

„Дойде ли краят на газопровода "Южен поток" - последният от българо-руските енергийни проекти от т. нар. Голям шлем на президента Георги Първанов, които бяха рекламирани шумно през 2008 г., но днес са все така неосъществени?

След заявения вчера от руския президент Владимир Путин отказ от строителство по вина на България, днес се разбра, че властите в София не са получили официално уведомление за променената позиция на Москва. Никой не обясни има ли предвидени неустойки по договорите при спиране на проекта и в какъв размер са те, нито евентуални плащания към подизпълнители в България. Фирмите, избрани да строят, също не се ангажираха с коментари.

Българският министър-председател Бойко Борисов запази мълчание по темата, а заместникът му Томислав Дончев увери, че се отнася "сериозно към всяка дума на президента Путин, независимо дали съм я чул по телевизията или радиото" и би било знак на неуважение да я поставя под съмнение. В същото време не се ангажира с конкретна сума на евентуалните загуби за България, които според прогнозата на Путин ще достигнат 400 млн. евро годишно.

Въпреки заявената снощи в Анкара позиция на руския президент, днес продължиха и спекулациите, че проектът не е прекратен окончателно, а става дума за политическа игра.

България се озова в центъра на медийния интерес вчера и днес след като беше посочена от Путин за основна причина за спирането на проекта за газопровод "Южен поток". Путин поясни: "Да се започва проектът сега, когато нямаме одобрението на България - сами разбирате - е нелепо". И допълни: Ако България е лишена от възможност да се държи като суверенна държава, то тогава поне да поискат пари от Еврокомисията за пропуснатите ползи" като пресметна, че те са около 400 млн. евро годишно..." - в. „Дневник".

„Ако станем разменна монета между Брюксел и Русия, ЕС трябва да ни помогне, отсече Томислав Дончев. Няма официален документ за спиране на проекта.

Блъфира ли Путин, или не със спирането на "Южен поток". Губим ли от това като държава и точно с колко. На тези въпроси категоричен отговор не бе даден в София днес.

"Губим от спирането на "Южен поток" - по-малка сигурност на доставките, от инвестицията, от работните места. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев. Той, министрите на икономиката Божидар Лукарски и на енергетиката Теменужка Петкова дадоха извънредна пресконференция след изявлението на Вламир Путин в Турция, че проектът "Южен поток" спира. Няма официален документ, че проектът е спрян, каза министър Петкова.

Очакваме от ЕК да бъдат защитени българските интереси, обяви Дончев. Проектът е заложник на сложната ситуация в Украйна, каза още той и подчерта, че това може да звучи и леко политически некоректно, но така излизало.

Вчера Дончев е провел 3 разговора с еврокомисари.

Тъй като сигурността на доставките е на първо място, те предложили помощ на България, за да изгради тя газовата връзка с Гърция и да финансира други интерконектори. Дончев им благодарил, но заявил, че това не е алтернатива на "Южен поток"...

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че страната ни е за проекта, но спазвайки европейското законодателство..." - в. „24 часа".

„Игра на нерви за "Южен поток". Така експерти коментираха изненадващото изявление на Владимир Путин, че Русия се отказва от най-мащабния си проект. Новината, обявена в Анкара, разтърси бизнеса и политиците от София до Ню Йорк. Премиерът Бойко Борисов запази мълчание. Заместникът му Томислав Дончев обяви, че България не трябва да е разменна монета в отношенията между Москва и Запада. От Брюксел не видяха драма в отказа от "Южен поток" и обявиха, че страната ни няма основания да иска компенсации. Но свикаха тристранна среща за преговори по проекта на 9 декември, която Москва е приела. В същото време стана ясно, че компаниите, които трябваше да строят газопровода, ще изгубят 2,5 млрд. евро, а на борсите акциите им паднаха драстично...

Европейската комисия реагира сдържано на обявения от руския президент Владимир Путин край на проекта "Южен поток", като обяви, че това решение показва необходимостта от диверсификация на енергийните източници за Европа и устойчив европейски енергиен съюз.

"Решението на Русия свидетелства за необходимостта да повишаваме енергийната сигурност на ЕС, като диверсифицираме не само маршрутите за доставки на енергоресурси, но и източниците им за ЕС, както и да повишаваме нашата енергийна ефективност." Това заяви върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини.

Тезата на Могерини застъпена и от зам.-председателите на Европейската комисия Кристалина Георгиева и Марош Шефчович, които акцентираха на необходимостта от свързване на всички страни, членки на ЕС, в единна мрежа.

Не съществува правна рамка за компенсации заради спирането на проекта "Южен поток" за страните участнички в него. Това заяви Ана Итконен, говорител на Европейската комисия по въпросите на енергетиката. Позицията на ЕС не е променена, газопроводите в Общността трябва да бъдат строени и използвани според европейското законодателство. Тези, които са в противоречие с него, застрашават вътрешния пазар, категорична беше Ана Итконен.

В същото време зам.-председателят на ЕК и еврокомисар по енергийните въпроси Марош Шефчович обяви, че на 9 декември ще се състои предварително планираната поредна среща, свързана с проекта "Южен поток". Очевидно това ново развитие ще бъде допълнителен елемент в обсъжданията на предстоящата среща, допълни Шефчович. Постоянно променящата се среда в областта на енергетиката в ЕС е поредната причина Общността да изгради устойчив европейски енергиен съюз. Един от приоритетите на този съюз ще бъде сигурността на енергийните доставки, допълни Марош Шефчович..." - в. „Стандарт".

„Краят на "Южен поток" доведе до разнобой в кабинета

Въпреки отказа на Русия страната ни ще се бори за "Южен поток", но по европравилата, обяви вчера министерското трио Томислав Дончев (в средата), Божидар Лукарски и Теменужка Петкова.

Обявеното от руския президент Владимир Путин прекратяване на проекта за газопровода "Южен поток" доведе до смут сред българските управляващи и до разнобой в изказванията на членове на кабинета...

Новината свари напълно неподготвени българските управляващи, които изказаха противоречиви мнения за очертаващия се провал на проекта. На фона на множеството коментари се оказа, че никой не е потърсил официално за коментар руската страна. Министрите от ГЕРБ бяха разтревожени, а от Реформаторския блок - доволни. Премиерът запази мълчание.

Вицепремиерът Томислав Дончев призна, че е разговарял няколко пъти с представители на Европейската комисия, но не и с партньорите от "Газпром". "Приемам напълно сериозно всички думи, изречени от Владимир Путин. Би било проява на лош вкус, ако се обадя и ги попитам това дали е вярно", лаконичен бе той. Още в понеделник вечерта шефът на "Газпром" Алексей Милер също обяви, че проектът се спира и едва ли ще бъде подновен. Предвижда се евентуално тръбата да бъде продължена до Турция, успоредно на съществуващия вече газопровод "Син поток".

Работата по "Южен поток" от българска страна бе прекратена в средата на лятото след многомесечен натиск от Брюксел, че договорът за газопровода не отговаря на Третия енергиен пакет на ЕС. В края на миналата година тогавашният икономически министър Драгомир Стойнев даде мандат на енергийния еврокомисар да преговаря с руската страна по параметрите на договора.

Вицепремиерът Меглена Кунева и икономическият министър Божидар Лукарски първи отрекоха България да е получавала официално становище от Кремъл или "Газпром". "За нас "Южен поток" все още не е спрян, докато не видим окончателното решение на руската страна", категоричен бе Лукарски. Президентът Росен Плевнелиев също заяви, че съдбата на проекта е изцяло в ръцете на Русия. "Към момента никой не може да прецени дали печелим, или губим от "Южен поток". Предишните правителства на България не са подписали договор за приходи, те са подписали само договор за разходите", заяви държавният глава. По думите му към момента всичко е в зоната на "някакви хипотетични калкулации"...

"Когато можеше да се строи и имаше желание, България беше пасивна, страхуваше се да се ангажира с ясна позиция и правеше процедури за изпълнение, от които лъхаше на корупция. Е, сега заради американския натиск "Набуко" отиде в Турция и Гърция, а заради руското решение - "Южен поток" също. България отново е "на сухо" заради платените и безплатните противници на проекта, заради политическата нерешителност и заради корупционните апетити. Казвам го като човек, който е работил за това България да се възползва от предимствата си и да концентрира потоци на енергийни ресурси", заяви вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин..." - в. „Сега".

"Убеден съм, че ще направите необходимото, за да бъдат взети съответните решения, които да позволят свързването на България с Южния газов коридор, по който от 2019 г. ще се доставя газ от Азербайджан. Надявам се също така, че ще обмислите внимателно проекта „Южен поток"." Това пише британският премиер Дейвид Камерън до Бойко Борисов в поздравително писмо за избора му, което Министерският съвет разпространи. Писмото идва точно след изказването на премиера на Русия Владимир Путин, че „Южен поток" спира заради България. Проектът „Южен газов коридор" предвижда той да бъде четвъртата голяма ос за доставки на газ за Европейския съюз заедно със Северния коридор от Норвегия, Източния от Русия и Средиземноморския от Африка. Целта му е страните от ЕС да не зависят само на доставки на газ от Русия, спирането на които предизвика криза през 2009 г.

Камерън пише, че изключително важна сфера за сътрудничеството межди двете страни ще бъдат въпросите на сигурността..." - в. „Труд".

Скандалът с избирането на Слави Бинев за председател на парламентарната Комисия по култура и медии също е сред актуалните теми на всекидневниците.

„Режисьорът Александър Морфов напуска Народния театър "Иван Вазов". Решението му е в знак на протест срещу управлението на държавата и скандалните събития от последните дни, съобщи БГНЕС.

"Слави Бинев ще управлява културата и министър на културата е Вежди Рашидов - аз съм против това държавно управление, против този парламент, против министър-председателя, против министъра на културата, против председателя на комисията по култура. Не мисля, че трябва да остана въобще в държавно предприятие", обяснява мотивите си Морфов.

Театралните спектакли на Народния театър "Иван Вазов""Хъшове", "Полет над кукувиче гнездо", "Животът е прекрасен", са само част от множеството, на които Морфов е режисьор..." - в. „Стандарт".

„Слави Бинев: Ако има подходящ човек за поста в комисията, това съм аз

"Публичното пространство сложи клише върху мен. Нямам нито едно престъпление в живота си, винаги съм бил жертва. БИАД е бизнес проект, той не е единствения ми проект и затова не е сериозно да ми бъде вменяван като обвинение. Нямам претенцията да бъда Пабло Пикасо или Любомир Пипков. Ако обаче има подходящ човек за тази комисия, това съм аз", заяви новият председател на парламентарната комисия за медии и култура Слави Бинев в предаването „Още от деня" по БНТ.

"Всеки един творец на този пост, би изпаднал в конфликт на интереси". така отговори той на въпрос дали Стефан Данаилов не би бил по-подходящ от него за шеф на комисията.

Той връчи символично гълъб на мира от хартия на водещия Димитър Цонев." - в. „Труд".

„Ранобудните студенти се вдигат на протест срещу назначението на Слави Бинев

Протест „срещу поредните абсурдни назначения в държавата" организират „Ранобудните студенти" в петък от 18:30 часа пред Софийския университет, съобщи bTV.

В своя декларация, адресирана „специално" до председателите на ПГ на Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и ДПС, младежките активисти се обявяват против назначенията на Волен Сидеров, Делян Пеевски и Слави Бинев в парламентарните комисии по външна политика, икономика и култура.

Освен това обаче „Ранобудните студенти" настояват за оставката на министър Вежди Рашидов и оттеглянето на зам.-министъра на отбраната Орхан Исмаилов и областния управител на София Веселин Пенев...

Най-много внимание е отделено на разбунилия духовете избор на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии.

„Освен поредна подигравка с българската култура и родните медии, назначението е и унижение за всеки един себеуважаващ се журналист или културен деец.", смятат „Ранобудните студенти.

Според тях допирните му точки с културата са свързани с „няколко известни чалготеки, възползващи се от духовния упадък на нацията", а с медиите го свързват само опита за нахлуване в БНТ и ксенофобските изказвания.

„Не реагирахме на повторното назначение на министъра на културата Вежди Рашидов, очаквайки да разберем цялостната нагласа на „реформаторската нова власт" към българската култура", пишат „Ранобудните студенти".

Според тях, фактът, че мандатоносителят си е позволил да използва комисията по култура за „разменна монета в решаването на дребни политически сметки" показва, че на културата няма да се гледа като на приоритет.

Заради това „Ранобудните студенти" искат оставката на Рашидов и замяната му с друга личност...

Ранобудните студенти" се обръщат към Меглена Кунева, Радан Кънев и останалите представители на Реформаторския блок с въпроса: „Това ли е реформаторското Ви отношение към културата? По този начин ли извличате България от блатото на невежеството и апатията? За това ли голяма част от младите хора гласуваха за Вас?"... - в. „24 часа".

„Асоциацията на европейските журналисти - България, се обяви против избора на Слави Бинев за председател на парламентарната Комисия по култура и медии.

"Слави Бинев не притежава нито експертизата, нито авторитета, които биха му позволили да се занимава с проблемите на медийната среда, със статута, с гаранциите за независимостта или с професионалните стандарти в обществените медии", се посочва в позиция на асоциацията. Оттам припомнят, че Бинев е в "неприкрит конфликт с държавните медии - БНТ и БНР, както и острите реакции на различни организации срещу кандидатурата му.

"Всичко това поставя под въпрос възможността ръководената от него комисия да работи в конструктивен дух и изобщо да си сътрудничи с важна част от представителите на българските медии", смятат от организацията.

Асоциацията заявява, че медиите се нуждаят от разумен и легитимен партньор в законодателната власт и е недопустимо ресорът "да се предлага като утеха на политици без опит в тази област, на които им е отказано да поемат други комисии, например тази по контрол на еврофондовете".

Журналистите припомнят, че България е на едно от последните места в Европейския съюз по свобода на словото, и казват, че трябва незабавно да се предприемат мерки за подобряване на ситуацията..." - в. „Дневник".

Кризата в КТБ също е сред темите на всекидневния печат.

„Отново се иска отстраняване на шефа на банковия надзор

Софийската градска прокуратура поиска за втори път отстраняването от длъжност на подуправителя на БНБ Цветан Гунев, съобщи бТВ. Като ръководител на "Банков надзор" той е обвиняем за длъжностно престъпление за неупражнен контрол върху дейността на КТБ.

През лятото, когато прокуратурата повдигна обвинението на Гунев, той излезе в отпуск. Въпреки това от прокуратурата поискаха отстраняването му, но две съдебни инстанции отхвърлиха искането заради липса на доказателства, че ако остане на поста си, може да окаже влияние на свидетели по делото. Преди дни изтече информацията, че Гунев отново е на работа. Затова от прокуратурата отново искат Софийският градски съд да го отстрани от длъжност. По новото искане съдът ще вземе решение в сряда.

От Министерството на финансите обявиха, че са набрали половината от средствата, необходими за отпускането на заема на Фонда за гарантиране на влоговете за изплащане на гарантираните депозити от КТБ. Пласирана е емисия едногодишни сконтови държавни ценни книжа (ДЦК) с номинал 400 млн. евро. Падежът им е 3 декември 2015 г. За сряда е насрочен нов аукцион за продажбата на 9-месечни ДЦК за 400 млн. евро. На 4 декември ще започне изплащането на гарантираните влогове до 196 хил. лв." - в. „Сега".

„Половината от парите, нужни за изплащането на гарантираните депозити в КТБ, са осигурени, съобщиха от финансовото министерство.

Това е станало в понеделник, когато са били продадени ДЦК за 400 млн. евро. Книжата са едногодишни, а средната лихва по тях е 0,84%. Обемът на постъпилите поръчки е бил над 1,2 млрд. евро, което е три пъти по-голям от предложения нов дълг.

Разпределението на инвеститорите на аукциона е, както следва: банките придобиват 69,70% от книжата, пенсионните фондове - 21,79%, застрахователните дружества - 4,15%, договорни фондове и фондове за управление на активи - 3,19%, и други инвеститори-1,17%...

С левовата равностойност на двете емисии от близо 1,565 млрд. лв. ще се осигури попълване на недостига във Фонда за гарантиране на влоговете в банките...

Парите ще се плащат през 9 банки. Вложителите имат право на един безплатен превод, ако е до 100 000 лева, а за суми над тази таксата е 12 лв.

Ако вложител реши да изтегли парите си в брой, ще трябва да плати такса. За суми от 3000 лв. нагоре тя е 3 лв. плюс 0,2% за горницата над 3000 лв., ако се подаде заявка 2 дни преди тегленето. Ако е без заявката, се плащат 0,4% върху горницата.

На 8 декември е предвиден още един аукцион за 55 млн. Така през декември правителството ще изтегли нов дълг за 1,6 млрд. лв." - в. „24 часа".