79 г. — Започва едно от големите изригвания на вулкана Везувий.
1478 г. — папска була на Сикст IV за въвеждане на инквизицията в Кастилия. Начало на испанската инквизиция.
1520 г. — Фернандо Магелан открива проток между Атлантическия океан и Тихия океан, който по-късно е наречен Магеланов проток.
1755 г. — Лисабонското земетресение: Лисабон е почти напълно разрушен, загиват между 60 и 100 хил. души
1897 г. — Учреден е ФК Ювентус (Торино).
1900 г. — Започва да функционира първата у нас водноелектрическа централа, ВЕЦ Панчарево, която захранва 600 лампи, осветяващи София.
1909 г. — В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители.
1914 г. — Първата световна война: Край брега на Чили започва една от големите морски битки между германския и британския военни флотове — битката при Коронел.
1922 г. — Последният султан на Османската империя, Мехмед VI, абдикира. В Царство България денят е обявен на 31 октомври с.г. за — празник на народните будители.
1928 г. — Цар Борис III открива 10-километровата жп линия Асеновград — Пловдив.
1928 г. — Турският президент Мустафа Кемал Ататюрк въвежда съвременната 29-буквена турска азбука, която заменя старата османска турска азбука в официалния турски език.
1943 г. — Огласена е Московската декларация от съюзниците в т.нар. антихитлеристка коалиция, по силата на която СССР се присъединява към атлантическата формулировка за "безусловната капитулация" на страните от Оста.
1944 г. — Създадена е Българската хорова капела „Светослав Обретенов“.
1944 г. — Във Великобритания е създадено първото дружество на привържениците на веганството.
1946 г. — Провежда се първият мач в историята на NBA.
1954 г. — В Алжир избухва въстание за независимост от Франция.
1962 г. — Монголия става член на ЮНЕСКО.
1964 г. — Отворени са временни проходи през Берлинската стена.
1974 г. — Открита е водноелектрическата каскада Белмекен - Сестримо.
1981 г. — Антигуа и Барбуда придобива независимост от Великобритания.
1989 г. — В Одеса, Украйна, е основан българският вестник Роден край.
1993 г. — Влиза в сила Маастрихтският договор, с който се създава Европейския съюз
1998 г. — Създаден е Европейският съд по правата на човека.
Родени
Карлос Сааведра Ламас
1757 г. — Антонио Канова, италиански скулптор († 1822 г.)
1778 г. — Густав IV, крал на Швеция († 1837 г.)
1842 г. — Стоян Новакович, сръбски учен и политик († 1915 г.)
1864 г. — Елизавета Фьодоровна, руска княгиня († 1918 г.)
1871 г. — Ангелко Кръстич, македонски поет († 1952 г.)
1871 г. — Стивън Крейн, американски писател († 1900 г.)
1873 г. — Божан Ангелов, български критик († 1958 г.)
1878 г. — Карлос Сааведра Ламас, аржентински политик, Нобелов лауреат († 1959 г.)
1879 г. — Пал Телеки, министър-председател на Унгария († 1941 г.)
1880 г. — Алфред Вегенер, немски метеоролог и геолог († 1930 г.)
1884 г. — Анибале Бергонзоли, италиански офицер († 1973 г.)
1887 г. — Лорънс Стивън Лоури, британски художник († 1976 г.)
1889 г. — Филип Ноел-Бейкър, британски активист за мир с канадски произход, Нобелов лауреат († 1982 г.)
1897 г. — Карло Луканов, български комунист († 1982 г.)
1902 г. — Ойген Йохум, немски диригент († 1987 г.)
1911 г. — Анри Троая, френски писател и историк († 2007 г.)
1921 г. — Илзе Айхингер, австрийска поетеса
1923 г. — Гордън Диксън, канадски писател фантаст († 2001 г.)
1924 г. — Сюлейман Демирел, министър-председател и президент на Турция
1924 г. — Янко Янков, български актьор († 1989 г.)
1925 г. — Надя Тодорова, българска актриса
1929 г. — Димитър Йорданов, български футболист († 1996 г.)
1930 г. — Иван Колев, български футболист († 2005 г.)
1938 г. — Ибрахим Касимов, български аграрен учен и общественик († 2007 г.)
1938 г. — Пламен Дончев, български актьор
1939 г. — Бернар Кушнер, френски общественик
1943 г. — Салваторе Адамо, белгийски певец
1944 г. — Иван Бенчев, български изкуствовед († 2012 г.)
1944 г. — Рафик Харири, министър-председател на Ливан († 2005 г.)
1947 г. — Георги Петканов, български политик
1950 г. — Робърт Лафлин, американски физик, Нобелов лауреат
1952 г. — Лари Флинт, американски издател
1953 г. — Нанси Дейвис, американска астронавтка
1954 г. — Димитър Ефремов, български футболист
1957 г. — Питър Оустръм, американски артист
1962 г. — Антъни Кийдис, американски певец (Red Hot Chili Peppers)
1965 г. — Мариела Гемишева, български дизайнер
1973 г. — Айшвария Рай, индийска актриса
1974 г. — Сибин Майналовски, български писател, журналист и дизайнер
1975 г. — Елена Петрова, българска актриса
1981 г. — Пиер Фич, канадски гей-порно актьор
1983 г. — Наталия Тена, британска актриса
1984 г. — Милош Красич, сръбски футболист