439 г. — Вандалите, водени от крал Гейзерик, превземат Картаген в Северна Африка.
1469 г. — Фердинанд II Арагонски и Исабела Кастилска сключват брак, който прокарва път към обединението на Арагон и Кастилия в една държава - Испания.
1812 г. — Наполеон I с френската армия се оттегля от Москва.
1813 г. — Приключва Битката при Лайпциг, в която Наполеон Бонапарт претърпява едно от най-лошите си поражения.
1903 г. — В Княжество България се произвеждат избори за 13 Обикновено Народно събрание, спечелени от управляващата Народнолиберална партия. На изборите гласуват 41% от избирателите.
1912 г. — Балканска война: Бой при Еласона - първият сблъсък между армиите на Гърция и Османската империя в хода на Балканската война.
1918 г. — Създадена е Автономната съветска социалистическа република на немците от Поволжието, просъществувала до 1941 г.
1925 г. — Започва гръцко-българския пограничен конфликт останал в историята с името Петрички инцидент.
1943 г. — Изследователи в Рутгерския университет изолират първия антибиотик против туберкулозата - стрептомицин.
1960 г. — Държавният департамент на САЩ налага ембарго на доставките за комунистическа Куба с изключение на храни и лекарства.
1986 г. — Президентът на Мозамбик Самора Машел и други 33 пътници загиват при катастрофа на самолет Ту-134 в планините на Мозамбик.
1987 г. — Черния понеделник: настъпва борсов срив, когато промишленият индекс Dow Jones пада с 22%.
1987 г. — В отговор на атаките на Иран срещу кораби в Персийския залив, Военноморските сили на САЩ изваждат от строя две ирански петролни платформи.
1991 г. — Земетресение с магнитуд 7,0 по Скалата на Рихтер удря Северна Италия — загиват 2 000 души.
1993 г. — започват предварителни разговори между Виетнам и Китай за уреждане на акваториалния диспут за Тонкинския залив.
1995 г. — Състои се премиерата на индийския игрален филм Любовникът ще отведе булката.
2007 г. — Ратифицирана и приета е сегашната Конституция на Черна гора.
Родени на 19 октомври
1433 г. — Марсилио Фичино, италиански философ († 1499 г.)
1819 г. — Иван Момчилов, български просветител († 1869 г.)
1858 г. — Ваклин Церковски, български лекар († 1917 г.)
1858 г. — Жорж Албер Буланже, британски зоолог († 1937 г.)
1862 г. — Огюст Люмиер, френски изобретател († 1954 г.)
1874 г. — Лука Групчев, български революционер († 1947 г.)
1882 г. — Умберто Бочони, италиански художник († 1916 г.)
1890 г. — Цветан Каролев, български оперен певец († 1960 г.)
1897 г. — Владо Черноземски, български революционер († 1934 г.)
1897 г. — Педро Льоренте, испански треньор
1899 г. — Мигел Анхел Астуриас, гватемалски писател, Нобелов лауреат († 1974 г.)
1910 г. — Субраманиан Чандрасекар, индийски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.)
1913 г. — Винисиус ди Морайс, бразилски писател († 1980 г.)
1916 г. — Жан Досе, френски имунолог Нобелов лауреат († 2009 г.)
1920 г. — Костадин Шопов, български волейболист († ? г.)
1921 г. — Гунар Нордал, шведски футболист († 1995 г.)
1924 г. — Лубомир Щроугал, чехословашки политик
1929 г. — Михаил Симонов, руски авиоконструктор († 1978 г.)
1931 г. — Маноло Ескобар, испански певец († 2013 г.)
1936 г. — Васил Гюзелев, български историк
1938 г. — Петър Иванов, български учен
1945 г. — Джон Хътчисън, канадски изобретател
1946 г. — Иван Димитров, български дипломат
1946 г. — Филип Пулман, английски писател
1947 г. — Николай Добрев, български политик († 1999 г.)
1950 г. — Петко Христов, български католически духовник
1955 г. — Олег Ковачев, български актьор
1958 г. — Маргарита Карамитева, българска актриса
1960 г. — Беате Ериксен, норвежка актриса
1962 г. — Ивендър Холифийлд, американски боксьор
1964 г. — Анес Жауи, френска актриса
1966 г. — Джон Фавро, американски актьор и режисьор
1968 г. — Светослав Танев, български актьор
1975 г. — Захари Димитров, български футболист
1978 г. — Веселин Иванов, български волейболист
1978 г. — Енрике Бернолди, бразилски автомобилен състезател
1981 г. — Хейки Ковалайнен, финландски пилот от Формула 1