927 г. — С тържествена сватбена церемония в Константинопол е сключен бракът между византийската принцеса Мария Лакапина и българския цар Петър I.
927 г. — Българската църква е обявена за автокефална църква и за първи български патриарх е избран Дамян — архиепископ на Дръстър (Силистра).
1075 г. — Димитър Звонимир е коронован за крал на Хърватия.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1600 г. — Сан Марино приема конституцията си.
1813 г. — Подписан е Договорът от Рийд между Бавария и Австрия, с който Бавария слага край на членуването си в Рейнския съюз.
1856 г. — Избухва Втората опиумна война между няколко западни държави и Китай.
1871 г. — Избухват четири големи пожара по бреговете на езеро Мичиган, включително Големият пожар в Чикаго, в които загиват 2500 души, а над 100 хиляди остават без дом.
1879 г. — Назначен е първият главен равин в Княжество България — Гавриел Алмознино.
1879 г. — Гюла Андраши подава оставка от поста външен министър на Австро-Унгария.
1900 г. — Открита е жп линията Русе — Търново (130 км).
1939 г. — Адолф Хитлер подписва в Берлин декрет за присъединяване на западна и северна Полша към Третия Райх.
1952 г. — При железопътна катастрофа на три влака в северозападен Лондон загиват 112 души, а над 200 са ранени.
1960 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Република Куба.
1961 г. — Народна република България признава Сирия и установява дипломатически отношения с нея.
1963 г. — Народна република България подписва търговска спогодба с Канада.
1967 г. — Партизанският командир Че Гевара и неговите сподвижници са заловени край Ла Игера в Боливия.
1980 г. — В Париж е открита изложбата 1300 години България.
1982 г. — Полша разпуска синдиката "Солидарност", което слага край на първия в Източна Европа експеримент в профсъюзната демокрация.
1991 г. — Парламентът на Хърватия прекратява контактите с Югославия и страната става напълно независима.
2004 г. — Най-малко 34 души загиват при три атентата в град Таба в Египет.
2005 г. — При Кашмирското земетресение в контролираната от Пакистан част на областта загиват над 57 хиляди души, 78 хиляди са ранени, а 3,3 милиона остават без подслон.
Родени
1406 г. — Филипо Липи, ренесансов художник († 1469 г.)
1551 г. — Джулио Качини, италиански композитор († 1618 г.)
1585 г. — Хайнрих Шюц, немски композитор († 1672 г.)
1823 г. — Иван Аксаков, руски публицист († 1886 г.)
1839 г. — Джордж Е. Кинг, канадски политик и юрист († 1901 г.)
1850 г. — Анри Луи льо Шателие, френски химик († 1936 г.)
1864 г. — Бранислав Нушич, сръбски писател, хуморист и комедиограф († 1938 г.)
1873 г. — Пенчо Семов, български индустриалец († 1945 г.)
1883 г. — Ото Варбург, германски биохимик, Нобелов лауреат († 1970 г.)
1888 г. — Ернст Кречмер, психиатър и психолог († 1964 г.)
1895 г. — Ахмед Зогу, крал на Албания († 1961 г.)
1895 г. — Хуан Перон, президент на Аржентина († 1974 г.)
1897 г. — Борис Борозанов, български актьор († 1951 г.)
1903 г. — Георги Гешев, български шахматист († 1937 г.)
1909 г. — Пьотър Ярошевич, полски партиен и държавен деец († 1992 г.)
1929 г. — Диди, бразилски футболист († 2001 г.)
1931 г. — Васил Метев, български физик († 2007 г.)
1932 г. — Абел Аганбегян, руски политик и икономист
1938 г. — Красин Химирски, български дипломат и поет
1939 г. — Пол Хоуган, австралийски актьор
1941 г. — Джеси Джексън, американски борец за граждански права
1943 г. — Георги Танев, български политик
1948 г. — Клод Жад, френска актриса († 2006 г.)
1949 г. — Сигорни Уийвър, американска киноактриса
1953 г. — Йордан Нихризов, български политик
1954 г. — Майкъл Дудикоф, американски актьор
1957 г. — Антонио Кабрини, италиански футболист и треньор
1957 г. — Панайот Узунов, български авиатор († 2009 г.)
1965 г. — Мат Бионди, американски плувец
1968 г. — Емили Проктър, американска киноактриса
1968 г. — Звонимир Бобан, хърватски футболист
1970 г. — Мат Деймън, американски актьор
1973 г. — Алберто Ундиано Майенко, испански футболен съдия
1985 г. — Разак Омотойоси, нигерийско-бенински футболист