Семейство от село Средогрив e сред намерилите смъртта си във взривения завод в Горни Лом. Във фаталния ден Иван, Венера и 51-годишната им съселянка Милка заминали на работа. Тримата били във втората смяна в цеха, където се утилизират гръцките мини.
Още преди да започнат работа, животът им свършил. Мощният взрив е заличил всичко. Два огромни кратера зеят на мястото на сградите. Двамата от години работят в завода. Имат двама синове - 5-годишният Иван и 25-годишният Павел.
„Труд": Минути преди взрива работник блъскал мините в Горни Лом с железен чук
Работници от завода в Горни Лом са вадели взривателите на боеприпасите чрез удари с железен чук. Въпреки отправяните им забележки да спазват правилата за безопасност, те продължавали рисковите операции, разказаха пред "Труд" хора от предприятието.
Според служител от смяната, напуснала барутната фабрика минути преди инцидента, в сряда следобед един от работниците от ромски произход усилено налагал мина с железен чук, за да измъкне взривателя от нея.
„Стандарт": Владишка корона за $40 млн. в Бояна
Уникално съкровище, укривано близо век в секретни сейфове, видя бял свят. Откритата вчера в Националния исторически музей изложба "Българската автокефална архиепископия в Охрид 1018 - 1767 г." показа артефакти, опазени по чудо. Събитието е част от Националната програма за отбелязване на 1000-годишнината от смъртта на българския цар Самуил. Сред щастливците, имали шанса първи да видят църковното имане, бяха служебният премиер Георги Близнашки, културният министър Мартин Иванов и председателят на инициативния комитет за честванията академик Васил Гюзелев.
„Монитор": 60 000 се изпариха от избирателните списъци
Картината с избирателите в страната обаче все още не е пълна, тъй като едва днес ще бъдат съставени и списъците в лечебните заведения, домовете за стари хора и местата за задържане.
Липсва и предварителна бройка за нашенците, които ще гласуват зад граница. Данните, с които разполага ЦИК, са само за гурбетчиите, които предварително са подали заявление с искане да гласуват. Колко обаче ще отидат направо в секциите с личната си карта и с мерак да пуснат бюлетина, не се знае предварително. Затова в секциите в чужбина ще действа принципът на активна регистрация - ще има формуляр, в който гласоподавателите ще се вписват в самия изборен ден преди влизане в тъмната стаичка.
„Сега": Необслужваните заеми ще надхвърлят 21% заради кризата с КТБ
Делът на необслужваните фирмени кредити ще скочи над 21% заради проблемите около групата на КТБ - Корпоративна търговска банка и дъщерната й ТБ "Виктория". Но като цяло банките в България ще се радват на ръст в търсенето на кредити и на повече депозити - заради възстановяването на икономиката, което означава подобряване на финансовото състояние на фирмите, и заради спадащата безработица, която ще подкрепи доходите на домакинствата. Тази прогноза прави консултантската компания "Делойт" в обзор за банковия сектор на Източна Европа. Миналата година делът на просрочените бизнес заеми в България се покачи от 18.9 до 19%, припомня докладът.
„Дума": Дете остана кръгъл сирак след взрива
И двамата родители на 5-годишно дете били на смяна в завода за взривни вещества в с. Горни Лом "Миджур" в злополучния следобед на 1 октомври. Сред загиналите 15 души е и Емил Валериев Митков, син на собственика на фирмата "Видекс" АД. Той е изпълнителен директор на фирмата.
Хора от селото твърдят, че в деня на трагедията в завода са пристигнали тирове с гръцки боеприпаси за унищожаване. Според КНСБ в този ден се изпробвала нова технология. Ген. Николай Николов, шеф на НС "Пожарна безопасност и защита на населението", обаче заяви, че не може да потвърди информацията за тировете.
В смяната трябвало да има още двама работници, но единият не се е явил на работа, а другият бил върнат, тъй като нямал лична карта. Пенсионер, бивш полицейски шеф от Монтана, пък напуснал местоработата си минути преди взрива, за да отиде до павилиона за храна в центъра на селото.
В предприятието преди са работили 120 души, но след инцидент през 2010 г. останали 50.
„Капитал дейли": Арсенал с часовников механизъм
Когато в ранните часове на 3 юли 2008 г. един милион софиянци получиха за добро утро експлозия на стари армейски боеприпаси с около 1500 тона тротилов еквивалент, инцидентът по чудо се размина без жертви. Верижната детонация на военните складове край Челопечене обаче напомни по абсолютно недвусмислен начин за един отлаган с десетилетия проблем - съхранението и унищожаването на огромните количества стари боеприпаси, останали от времето на Варшавския договор.
Тогава специалистите по взривно дело не пропуснаха да отбележат, че ако нещо подобно се случи във военните складове на завода на ТЕРЕМ в Костенец, експлозията вероятно би помела цялото градче, тъй като там се съхраняват в пъти повече муниции с изтекъл срок на годност. Именно с нещо такова, за щастие не в подобни размери, започна мандата на настоящото служебно правителство, когато в началото на август инцидент при утилизация на боеприпаси рани 10 души във въпросното предприятие в Костенец.
„Преса": До $14,4/кг за обезвреждане на снаряди
В нашата, а и в световната практика няма средна цена за утилизация (обезвреждане - б.а.) на килограм или тон стари боеприпаси, каза за „Преса" изпълнителният директор на военноремонтните заводи „Терем" ЕАД Кръстю Илов. Той не се ангажира с конкретна цифра. Според други оръжейни експерти стойността на обезвреждането зависи от боеприса, неговия вид, годината на производство и сложността на конструкцията му.
Какво показва международната практика? Украйна, където от бившите соцстрани е имало най-голямо количество излишни снаряди, е харчила по 300 долара на тон за ликвидирането им. След това там цената е скочила на 900 долара на тон, което означава близо 90 цента за килограм. В Полша цената на утилизацията се движи от 3618 до 14 472 долара за тон в зависимост от вида на снарядите. Това прави от 3,6 до 14,4 долара за килограм. За да се обезвреди напълно само една управляема авиационна ракета, пък са нужни около100 долара. В България средната цена за обезвреждане на най-обикновени боеприпаси бе около 4 лв. за килограм.
„Новинар": Кристалина Георгиева предизвика фурор в Брюксел
Българският кандидат за европейски комисар по бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева се застъпи за ефективност, прозрачност и отговорност от всички европейски институции по време на изслушването й в Европейския парламент в Брюксел. Своеобразният изпит беше разделен на 15-минутно изложение, направено от българката, и модули от въпроси, зададени от евродепутатите.
В отговорите си нееднократно Георгиева спомена необходимостта от правилното управление на многогодишната финансова рамка на ЕС (1,86 трилиона евро), към която е включен и инвестиционен план на стойност 300 млр. евро.