Събития

331 пр.н.е. — Големият пълководец Александър Македонски побеждава при Гавгамела армията на персийския владетел Дарий III и завладява Персийската империя.

1218 г. — Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи.

1791 г. — Провежда се първото заседание на Законодателното събрание на Франция.

1814 г. — Започва Виенският конгрес, който цели да преначертае политическата карта на Европа след победата над Наполеон по-рано.

1874 г. — Избухва голям пожар в Поморие — унищожени са над 550 сгради.

1888 г. — Основан е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

1890 г. — Светият Синод на Българската православна църква окончателно се установява в София.

1890 г. — Създаден е Национален парк Йосемити в Калифорния, САЩ.

1899 г. — Съставено е 19 Правителство на България на Либералната партия начело с Тодор Иванчов.

1910 г. — Терористи взривяват сградата на вестник Лос Анджелис Таймс, загиват 21 души.

1934 г. — В испанския парламент влизат трима министри от Испанската конфедерация на независимата десница, което довежда до въстания на социалисти и анархисти в Астурия и Каталония.

1936 г. — Генерал Франциско Франко става генералисимус и държавен глава на националистическото правителство в Испания.

1938 г. — Германия анексира Судетската област.

1942 г. — Извършен е първият полет на първия американски реактивен самолет Bell XP-59 "Aircomet".

1946 г. — Приключват Нюрнбергските процеси, след като са издадени присъди срещу 24 от най-известните нацистки лидери.

1946 г. — Основана е организацията с нестопанска цел Менса.

1947 г. — Правителството на САЩ възстановява дипломатическите отношения с България след Втората световна война.

1948 г. — Основан е чешкият футболен тим Дукла в Прага.

1949 г. — Народна република България анулира договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със Социалистическа федеративна република Югославия, под натиска на СССР, и започва широка идеологическа кампания срещу правителството на Йосип Броз Тито.

1949 г. — Мао Дзъдун провъзгласява създаването на Китайската народна република.

1958 г. — Мароко и Тунис се присъединяват към Лигата на арабските държави.

1960 г. — Открит е завод „Електроника“ в София; до 1972 г. е сред първите и най-големи производители на електронни калкулатори в Европа.

1967 г. — Групата Pink Floyd започва първото си турне в САЩ.

1970 г. — Състои се погребението на президента на Египет Гамал Абдел Насър, по време на което много хора са стъпкани от милионната тълпа.

1971 г. — В град Орландо, щата Флорида е открит увеселителния парк Disney World.

1977 г. — Бразилският футболист Пеле прекратява спортната си кариера.

1982 г. — Хелмут Шмит подава оставка от поста канцлер на ФРГ и е наследен на поста от Хелмут Кол.

1992 г. — Стартира Cartoon Network.

1992 г. — Създадена е Държавната агенция за българите в чужбина.

1992 г. — В Литва е въведена нова парична единица, наречена лит.

2004 г. — Открива се Тараклийският държавен университет.

2005 г. — По време на терористичен акт в индонезийския остров Бали загиват 26 души и стотици са ранени.

Родени

208 г. — Александър Север, римски император († 235 г.)

1207 г. — Хенри III, английски крал († 1272 г.)

1685 г. — Карл VI, Свещен римски император, крал на Бохемия, Унгария и Хърватия († 1740 г.)

1754 г. — Павел I (Русия), император на Русия († 1801 г.)

1791 г. — Сергей Аксаков, руски писател и обществен деец, литературен и театрален критик († 1859 г.)

1855 г. — Анани Явашов, български просветен деец († 1934 г.)

1865 г. — Пол Дюка, френски композитор и музикален критик († 1935 г.)

1888 г. — Димо Сяров, български писател († 1965 г.)

1889 г. — Чавдар Мутафов, български писател († 1954 г.)

1890 г. — Любомир Золотович, български актьор († 1945 г.)

1898 г. — Коста Шулев, деец на БКП и БКМС († 1925 г.)

1898 г. — Марко Марчевски, български писател († 1962 г.)

1903 г. — Владимир Хоровиц, американски пианист от украински произход († 1989 г.)

1903 г. — Пиер Вейрон, френски автомобилен състезател († 1970 г.)

1907 г. — Георги Минчев, деец на БКП († 1942 г.)

1911 г. — Веселина Геновска, българска писателка († 1960 г.)

1911 г. — Захари Жандов, български кинорежисьор († 1998 г.)

1912 г. — Лев Гумильов, руски географ, историк и философ († 1992 г.)

1920 г. — Александър Попов, български футболист

1921 г. — Джеймс Уитмор, американски актьор († 2009 г.)

1922 г. — Чженин Янг, американски физик от китайски произход, Нобелов лауреат

1924 г. — Джими Картър, 39-ти президент на САЩ, Нобелов лауреат

1925 г. — Мария Столарова, българска художничка

1927 г. — Олег Ефремов, руски актьор и режисьор († 2000 г.)

1928 г. — Лорънс Харви, британски актьор († 1973 г.)

1930 г. — Филип Ноаре, френски актьор († 2006 г.)

1935 г. — Джули Андрюс, британска певица, актриса и автор

1937 г. — Райко Стойнов, български футболист

1943 г. — Хусто Хорхе Падрон, испански поет

1947 г. — Аарон Цихановер, израелски биолог Нобелов лауреат

1951 г. — Валентина Атанасова, българска поетеса

1954 г. — Владимир Уручев, български политик

1961 г. — Сумру Яврочук, турска актриса

1963 г. — Лъчезар Танев, български футболист

1966 г. — Джордж Уеа, либерийски футболист и политик

1971 г. — Драгомира Бонева, българска актриса

1981 г. — Жулио Баптища, бразилски футболист

1988 г. — Кариба Хайн, австралийска актриса и танцьорка

1990 г. — Хазал Кая, турска актриса