1399 г. — Хенри IV е обявен за крал на Англия.
1452 г. — В Майнц излиза първата печатана книга - Библията на Гутенберг.
1520 г. — Султан Сюлейман I известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател наследява Селим I на трона.
1791 г. — Във Виена се състои премиерата на Вълшебната флейта - последната опера, композирана от Моцарт.
1858 г. — Софийското земетресение нанася значителни щети в София.
1879 г. — Провеждат се първите парламентарни избори в България.
1884 г. — Подписана е митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия.
1888 г. — Джак Изкормвача убива третата и четвъртата си жертви.
1895 г. — Мадагаскар става протекторат на Франция.
1898 г. — Приет е устав, с който град Ню Йорк става разширен метрополис, състоящ се от пет административни единици.
1923 г. — Потушено е Септемврийското въстание.
1929 г. — Британската секция на BBC за първи път излъчва телевизионно предаване.
1929 г. — Близо до Франкфурт на Майн в Германия е осъществен първият полет на самолет с реактивен двигател "Опел-Хатри Рак-1".
1935 г. — Официално е открит ВЕЦ Хувър Дам, разположен на границата между американските щати Аризона и Невада.
1944 г. — 62 правителство на България единодушно приема Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея; на 3 октомври регентите я одобряват и на 6 октомври 1944 тя е обнародвана.
1944 г. — Създадена е Агенция Франс Прес.
1960 г. — Народна република България признава независимостта на Нигерия.
1965 г. — Гражданските протести в Индонезия прерастват в неуспешен опит за държавен преврат от Индонезийската комунистическа партия; повече от милион хора загиват.
1966 г. — Британската колония Бечуаналенд получава независимост под името Република Ботсвана.
1967 г. — За първи път в космоса е извършено автоматично скачване на космически апарати — съветските Космос-186 и Космос-188.
1967 г. — Започва излъчването на BBC Radio 1 в Обединеното кралство; другите национални радиостанции също получават номер в името си.
1975 г. — Американският хеликоптер AH-64 Apache, който днес е основен боен хеликоптер в много страни, прави първият си полет.
1980 г. — Xerox, Intel и Digital Equipment Corporation публикуват първите спецификации на Етернет.
1982 г. — В Израел е въведена новата национална валута — шекел.
1989 г. — Прекратена е конфедерацията Сенегамбия между Сенегал и Гамбия, създадена през 1982 г.
1993 г. — Земетресение с магнитуд 6,3 по скалата на Рихтер разтърсва Латур и Османабад в Югозападна Индия - загиват близо 22 000 души, а 36 села са разрушени.
1997 г. — Католическата църква във Франция публично се извинява пред евреите за това, че не е протестирала срещу нацистките престъпления по време на Втората световна война.
1998 г. — В София започва Православен събор с участие на главите на седем патриарси, с който се прекратява разкола в Българската православна църква.
2000 г. — В периода 30 септември – 1 октомври в София се провежда четвъртото заседание на Международния обществен съд за престъпленията на НАТО в Югославия.
2004 г. — За първи път са направени снимки на жив гигантски калмар в неговата естествена среда на 600 мили край Токио.
2009 г. — В датски вестник са публикувани скандални карикатури на пророка Мохамед.
Родени
1207 г. — Джалал ал-Дин Мохамед Руми, ирански поет († 1273 г.)
1732 г. — Жак Некер, френски политик († 1804 г.)
1811 г. — Августа Сакс-Ваймарска, кралица на Прусия († 1890 г.)
1837 г. — Алексей Жеребков, руски офицер († 1922 г.)
1865 г. — Лусиен Леви-Дурмер, френски художник († 1953 г.)
1867 г. — Константин Жостов, български военен деец († 1916 г.)
1870 г. — Жан Батист Перен, френски физик, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1942 г.)
1882 г. — Ханс Гайгер, германски атомен физик († 1945 г.)
1895 г. — Александър Василевски, съветски държавник († 1977 г.)
1904 г. — Енчо Тагаров, български актьор († 1967 г.)
1905 г. — Невил Франсис Мот, британски физик Нобелов лауреат през 1977 г.(† 1996 г.)
1924 г. — Труман Капоти, американски писател († 1984 г.)
1928 г. — Ели Визел, румънски писател, Нобелов лауреат
1931 г. — Милко Бобоцов, български шахматист († 2000 г.)
1932 г. — Златозара Гочева, български археолог и историк
1935 г. — Никола Инджов, български писател
1942 г. — Николай Конакчиев, български журналист
1943 г. — Георги Дюлгеров, български режисьор
1943 г. — Григор Копров, македонски композитор
1945 г. — Ехуд Олмерт, министър-председател на Израел
1945 г. — Северина Тенева, българска актриса († 1983 г.)
1950 г. — Лаура Ескивел, мексиканска писателка
1954 г. — Владимир Андреев, български актьор
1961 г. — Красимир Гергов, български бизнесмен
1962 г. — Франк Рейкард, нидерландски футболист и треньор по футбол
1964 г. — Антони Делон, френски актьор
1964 г. — Моника Белучи, италианска актриса
1975 г. — Марион Котияр, френска актриса
1975 г. — Явор Караиванов, български актьор
1975 г. — Радан Кънев, български юрист и политик, председател на ДСБ
1980 г. — Мартина Хингис, швейцарска тенисистка
1981 г. — Райна, българска певица
1982 г. — Кийран Кълкин, американски актьор
1986 г. — Ники Станчев, български актьор