480 пр.н.е. — Гръко-персийски войни: Състои се Битката при Саламин, в която гръцката флота под ръководството на Темистокъл побеждава персийската флота, командвана от Ксеркс І.

1515 г. — Швейцария подписва така наречения „Вечен мир“ с Франция

1829 г. — Създадена е първата съвременна полиция в света — Metropolitan Police в Лондон (известна още като Скотланд Ярд), от Робърт Пийл.

1911 г. — Итало-турска война: Италия обявява война на Османската империя.

1913 г. — Подписан е Цариградският договор между Царство България и Османската империя.

1913 г. — Френския авиатор Морис Прево установява световен рекорд със самолет моноплан Депердюсен Монокок със скорост 200 km/h, което постижение остава ненадминато в следващите 10 години.

1918 г. — Първа световна война: подписва се Солунското примирие между Царство България и Антантата.

1930 г. — Джордж Бърнард Шоу отказва да приеме титлата „пер“.

1938 г. — Обединеното кралство, Франция, Нацистка Германия и Италия подписват Мюнхенското споразумение, което позволява на Германия да окупира Судетската област в Чехословакия.

1941 г. — Втора световна война: Германски Айнзацгрупи избиват за два дни 33 771 цивилни граждани, предимно евреи, при Бабин Яр край Киев в Украйна.

1951 г. — Открит е нов естествен спътник на Юпитер — Ананке.

1954 г. — 12 страни подписват конвенция, с която се създава CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания).

1960 г. — Студената война: Съветският ръководител Никита Хрушчов прекъсва заседание на Общото събрание на ООН със серия от гневни изблици.

1962 г. — Изстрелян е изкуственият спътник Алует 1 - първият изкуствен спътник на Канада и първият, който не е управляван от СССР или САЩ.

1965 г. — Открит е вторият участък от Автомагистрала А6 в Италия.

1970 г. — Народна република България подписва спогодба за икономическо и техническо сътрудничество в областта на нефта с Ирак.

1971 г. — Оман се присъединява към Арабската лига.

1984 г. — Открит е Олимпийският стадион в Сеул, Южна Корея.

1988 г. — НАСА изстрелва космическата совалка Дискавъри, за първи път след катастрофата на Чалънджър.

Родени на 29 септември

106 пр.н.е. — Помпей Велики, римски държавник и пълководец († 48 пр.н.е.)

1518 г. — Якопо Тинторето, италиански художник, маниерист († 1594 г.)

1547 г. — Мигел де Сервантес, испански романист, драматург и поет († 1616 г.)

1632 г. — Жан-Батист Люли, френски бароков композитор († 1687 г.)

1703 г. — Франсоа Буше, френски художник († 1770 г.)

1725 г. — Робърт Клайв, британски офицер († 1774 г.)

1743 г. — Робърт Якоб Гордън, холандски офицер († 1795 г.)

1747 г. — Юзеф Вибицки, полски писател и политик († 1822 г.)

1758 г. — Хорацио Нелсън, британски адмирал († 1805 г.)

1765 г. — Карл Лудвиг Хардинг, немски астроном († 1834 г.)

1804 г. — Михаил Чайковски, полски патриот и писател († 1886 г.)

1820 г. — Анри V, крал на Франция († 1883 г.)

1843 г. — Михаил Скобелев, руски генерал († 1882 г.)

1858 г. — Вела Благоева, българска социалистка († 1921 г.)

1864 г. — Мигел де Унамуно, испански философ († 1936 г.)

1867 г. — Валтер Ратенау, немски индустриалец († 1922 г.)

1881 г. — Лудвиг фон Мизес, американски икономист († 1973 г.)

1882 г. — Пандо Кляшев, български революционер († 1907 г.)

1887 г. — Тачо Хаджистоенчев, български революционер († 1952 г.)

1888 г. — Янина Поражинска, полска писателка, поетса и предовачка († 1971 г.)

1898 г. — Стефан Илчев, български езиковед († 1983 г.)

1898 г. — Трофим Лисенко, украински агроном († 1976 г.)

1899 г. — Евгений Габрилович, руски сценарист († 1993 г.)

1901 г. — Енрико Ферми, италиански физик, Нобелов лауреат († 1954 г.)

1904 г. — Гриър Гарсън, американска актриса († 1996 г.)

1904 г. — Николай Островски, съветски писател († 1936 г.)

1908 г. — Хайман Спотниц, американски психоаналитик († 2008 г.)

1912 г. — Микеланджело Антониони, италиански режисьор, писател и художник († 2007 г.)

1913 г. — Силвио Пиола, италиански футболист († 1996 г.)

1913 г. — Стенли Крамър, американски режисьор и продуцент († 2001)

1930 г. — Ричард Боуниндж, австралийски диригент и пианист

1931 г. — Джеймс Кронин, американски физик Нобелов лауреат

1933 г. — Янаки Градев, български общественик

1934 г. — Джери Лий Люис, американски певец

1935 г. — Милен Дьомонжо, френска киноактриса

1936 г. — Силвио Берлускони, италиански политик и бизнесмен

1941 г. — Любомир Бъчваров, български актьор

1943 г. — Волфганг Оверат, немски футболист

1943 г. — Лех Валенса, полски политик, Нобелов лауреат

1944 г. — Георги Бахчеванов, български актьор († 1992 г.)

1944 г. — Христо Кирчев, български политик

1945 г. — Милан Миланов, български лекар и политик

1949 г. — Евгени Ерменков, български шахматист

1949 г. — Йоргос Даларас, гръцки певец

1953 г. — Майкъл Толбот, американски писател († 1992 г.)

1956 г. — Себастиан Коу, британски лекоатлет

1968 г. — Алекс Сколник, американски китарист

1969 г. — Адалберт Зафиров, български футболист

1969 г. — Ивица Вастич, австрийски футболист

1976 г. — Андрий Шевченко, украински футболист