И днес червенокосите са фетиш. А за омагьосаните от чара им "портите на Рая" се отварят всеки септември в холандския град Бреда. Тазгодишният Ден на червенокосите - "Редхеддей", пък ще остане в историята и с първия български участник. Варненката Надежда Щерева, която от години живее в София, се включи активно в нетрадиционния фестивал, като даде да се разбере, че рижите българи не се дават лесно. Денят на червенокосите се чества през първия уикенд на септември. Тогава море от огнени коси залива града. А условието е
всички делегати да са с естествен цвят
"Хората се различават, но различията ги събират", гласи една поговорка. Не е такъв случаят на фестивала "Редхеддей", където хората се събират заради една своя генетична особеност. За 9-а поредна година червенокоси от цял свят "атакуваха" холандското градче още на 5 септември. Необичайният фестивал е единственото място в света, където рижите хора парадират с цвета на косата си и изтъкват своите особености. Случайност поставя началото на "Редхеддей" през 2005 г. Тогава художникът Барт Рувенхорст търси червенокоси модели и организира гигантски кастинг, който с годините се превръща в мащабно събитие, привличащо хиляди хора от цял свят.
"Екшънът започна в петък вечер с кик-оф парти. В събота събитията бяха многобройни, като включват изложби и лекции, посветени на особеностите на червенокосите. Иначе официалната част бе в неделя,
тогава имаше дори и министър
разказва разпалено Надя. "Холандия е страна, която цени многообразието. Дали сте с различна сексуална ориентация, религиозни убеждения или пък сте с червена коса, трябва да се гордеете с това, което сте". Това казал на официалното откриване тамошният министър на вътрешните работи Роналд Пластерк.
"Редхеддей" е златна мина за хотелите и ресторантите в Бреда и околностите. Тази година фестивалът е привлякъл около 40 000 души, от които 6000 са били червенокосите. Рижите на тазгодишната фамилна снимка пък са 1714, облечени в лилаво, обявен като цвят на тазгодишното издание. Макар че участниците в снимката бият миналогодишния рекорд, той ще бъде регистриран единствено в аналите на фестивала. През 2013 г. 1672 червенокоси на фамилната снимка бяха официално
вписани в Книгата на рекордите Гинес
Най-много "делегати" сега е имало от Германия и Холандия, но гостите са били от всички краища на света: САЩ, Канада, Япония, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия. Благодарение на стикери със знамена, залепени на дрехите им, националността на червенокосите тази година била видима.
Догодина празникът ще бъде свързан с холандския червенокос художник Винсент Ван Гог. Тогава ще бъде десетото издание на прайда и ще се честват 125 г. от смъртта на гения. Следващият "Редхеддей" ще се проведе от 4 до 6 септември 2015 г.
Нашето момиче: Все едно плувах в оранжево море
Има прогнози, че ще изчезнем заради климатичните промени
- Надя, как разбрахте за този необичаен фестивал, който не е много известен в България?
- Преди 5 г. бях на гости на приятели в Белгия и, връщайки се, в самолета, попаднах на реклама за предстоящото събитие. Беше в статия за Бреда, като "Редхеддей" беше описан като типично за града събитие. Записах уебсайта и, след като се прибрах в България, видях за какво става дума. Всъщност се каня да отида от 5 г., още повече че фестивалът е в началото на септември, когато е рожденият ми ден. Тази година се реших, тъй като преди година ми се роди червенокоса дъщеричка и исках да я заведа там. За съжаление, тя се разболя и се наложи в последния момент да я оставя тук и да пътувам сама.
- Трябва ли да се регистрираш за участие?
- И да отидеш, без да си регистриран, никой няма да те върне. Но пък има регистрационна форма. А и самите организатори трябва да планират събитията. Най-малкото, трябва да знаят колко знамена да разпечатат, които се лепят на дрехите, за да си разпознаваем.
- Какво е усещането?
- Все едно си в оранжево море или по-скоро в пожар. Изведнъж се чувстваш много странно, защото си заобиколен от хора, изглеждащи като теб. В интерес на истината, досега не си бях давала сметка, че съм различна. Там обаче чух истории, че много от червенокосите са били обект на подигравки. Аз обаче не съм имала усещане, че съм била различна. Чувствала съм се не като другите, но по положителен начин. Всички са ме познавали, защото, като ме видят веднъж, ме запомнят. Като попаднах там обаче, си дадох сметка, че принадлежа към някаква общност с основен белег. Още повече, като разбереш, че под 2% от населението на Земята е червенокосо, съвсем си даваш сметка, че си част от изключението.
- "Редхеддей" не е било само купон. Имало е и сериозен момент...
- Имаше лекции на лекари, в която се обясняваха и слабите страни на червенокосите: недобрата пигментацията например. Стана ми ясно, че, бидейки такава, съм ощетена от природата. Има прогнози, че червенокосите ще изчезнат заради промените в климата. Глобалното затопляне прави по-чести случаите на рак на кожата. Винаги съм искала да имам червенокосо дете и сега, като е факт, съм много щастлива, но пък не съм си давала сметка, че всичко това може да носи и негативни последствия.
- Ще отидете ли пак?
- Хубавото на подобно събитие е, че има много различни хора, които са отворени за комуникация. Вървиш, и без никакви официалности, разговорът тръгва. Със сигурност ще отида пак. Най-вече, защото не успях да заведа детето. Догодина със сигурност ще бъде много интересно, защото ще се честват 10 г. от началото на фестивала.