608 г. — Свети Бонифаций IV става папа.

668 г. — Римският император Констант II е убит в банята си от заговорници.

921 г. — Света Людмила е убита по заповед на снаха си в Тетин.

1514 г. — Томас Уолси е избран за архиепископ на Йорк.

1812 г. — Френската армия, командвана от Наполеон достига Кремъл в Москва.

1821 г. — Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа съвместно обявяват независимост от Испания.

1847 г. — С превземането на Мексико сити завършва войната между САЩ и Мексико с присъединяване към САЩ на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и Аризона.

1903 г. — В Бразилия е основан футболния клуб Гремио Порто Алегре.

1916 г. — Първа световна война: В Битката при Сома за първи път са използвани танкове.

1918 г. — Първа световна война: България в Първата световна война: В битката при Добро поле българските позиции на Солунския фронт са пробити.

1919 г. — Излиза първият брой на списанието на Гео Милев "Везни".

1924 г. — В Бесарабия избухва въстание за отделяне на областта от Румъния и присъединяването и към СССР.

1928 г. — Сър Александър Флеминг забелязва в една от опитните култури в лабораторията плесен, която убива бактерии и така открива пеницилина.

1933 г. — На Сталин е докладвано, че в Ленинград е разкрито "общество на педерасти", след което са арестувани над 150 хомосексуални граждани.

1935 г. — В Нацистка Германия започва да се използва ново национално знаме със свастика.

1935 г. — В Нацистка Германия влизат в сила Нюрнбергските закони, които лишават германските евреи от гражданство.

1935 г. — В Белград е осветен най-големият православен храм на Балканския полуостров — Свети Сава.

1939 г. — Втора световна война: Царство България обявява политика на неутралитет, след началото на войната на 1 септември.

1946 г. — България е обявена за народна република.

1950 г. — Корейска война: Започва битката при Инчхън, която завършва на 28 септември с победа на съюзниците.

1959 г. — Осъществено е първото плаване на съветския ледоразбивач Ленин.

1964 г. — Чепеларе е обявен за град.

1968 г. — Изстрелян е съветският космически апарат Зонд 5, който за първи път извършва прелитане край Луната и завръщане в земната атмосфера.

1971 г. — Официално е учредена международната природозащитна организация Грийнпийс.

1973 г. — На трона на Швеция се възкача 27-годишният крал Карл XVI Густав.

1982 г. — В Алберта (Канада) е открит най-големият за момента търговски център в света — 483 000 кв.м.

1993 г. — В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗове.

1993 г. — В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски долар.

2000 г. — XXVII летни олимпийски игри се откриват в Сидни, Австралия.

2000 г. — Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан.

Родени на 15 септември

53 г. — Марк Улпий Траян, римски император († 117 г.)

1254 г. — Марко Поло, италиански изследовател († 1324 г.)

1613 г. — Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател († 1680 г.)

1789 г. — Джеймс Фенимор Купър, американски писател († 1851 г.)

1828 г. — Александър Бутлеров, руски химик († 1886 г.)

1830 г. — Порфирио Диас, президент на Мексико († 1915 г.)

1857 г. — Уилям Тафт, 27-ми президент на САЩ († 1930 г.)

1863 г. — Атанас Назлъмов, български генерал († 1934 г.)

1863 г. — Иван Колев, български военен деец († 1917 г.)

1866 г. — Димитър Божиков, български революционер († 1954 г.)

1867 г. — Петър Безруч, чешки поет († 1958 г.)

1869 г. — Юрдан Стоянов, български военен деец († 1910 г.)

1876 г. — Бруно Валтер, австрийски диригент и композитор († 1962 г.)

1878 г. — Йон Драгумис, гръцки дипломат († 1920 г.)

1890 г. — Агата Кристи, английска писателка († 1976 г.)

1894 г. — Жан Реноар, френски режисьор († 1979 г.)

1901 г. — Доналд Бейли, британски инженер († 1985 г.)

1901 г. — Лизелоте Велскопф-Хенрих, немска писателка († 1979 г.)

1902 г. — Фриц Риман, немски психолог († 1979 г.)

1904 г. — Сергей Юткевич, руски режисьор († 1985 г.)

1909 г. — Ютака Катаяма, японски автомобилен дизайнер

1915 г. — Нели Доспевска, български литературен критик († 1988 г.)

1917 г. — Александър Николов, български джазов музикант († 1961 г.)

1919 г. — Николай Хайтов, български белетрист, драматург, публицист († 2002 г.)

1923 г. — Фриймън Дайсън, американски физик

1925 г. — Кирил Лавров, руски актьор († 2007 г.)

1926 г. — Кръсте Битовски, историк от Република Македония († 2009 г.)

1927 г. — Стефан Продев, български публицист и писател († 2001 г.)

1929 г. — Мъри Гел-Ман, американски физик, Нобелов лауреат през 1969 г.

1931 г. — Димитър Бучков, български учен

1931 г. — Марко Недялков, български поет († 1993 г.)

1935 г. — Людмил Гетов, български историк и археолог

1937 г. — Робърт Лукас, американски икономист, Нобелов лауреат през 1995 г.

1940 г. — Норман Спинрад, американски писател

1941 г. — Виктор Зубков, министър-председател на Русия

1941 г. — Мирослав Хермашевски, полски космонавт

1941 г. — Стоян Маринов, български футболист

1941 г. — Флориан Алберт, унгарски футболист († 2011 г.)

1941 г. — Юрий Норщейн, руски режисьор на анимационни филми

1945 г. — Ханс-Герт Пьотеринг, германски политик, председател на Европейския парламент

1946 г. — Огнян Бранков, български лекар-хирург

1946 г. — Оливър Стоун, американски кинорежисьор

1946 г. — Томи Лий Джоунс, американски актьор

1952 г. — Иван Притъргов, български футболист

1954 г. — Хрант Динк, турско-американски журналист († 2007 г.)

1955 г. — Атанас Атанасов, български актьор и режисьор

1955 г. — Петър Зехтински, български футболист

1956 г. — Георги Илиев - Майкъла, български футболист

1958 г. — Нели Рангелова, българска поп певица

1966 г. — Деян Савичевич, югославски футболист-национал

1972 г. — Летисия Ортис, принцеса на Астуриас, съпруга на испанския престолонаследник

1973 г. — Джандоменико Басо, италиански автомобилен състезател

1974 г. — Китодар Тодоров, български актьор

1977 г. — Дашгин Гюлмамедов, грузински политик

1977 г. — Катерина Мурино, италианска актриса

1978 г. — Ейдюр Гудьонсен, исландски футболист

1984 г. — Хенри, британски принц

1987 г. — Андреа Писани, италиански футболист

1988 г. — Челси Стаб, американска певица и актриса