Събития

335 г. — Император Константин Велики и представители на православното духовенство освещават църквата Възкресение Христово в Йерусалим. (стар стил)

533 г. — Византийският пълководец Велизарий разбива армията на вандалите и с това слага край на тяхното кралство.

1699 г. — Слънчево затъмнение, за което се съобщава в приписка на монах от Черепишкия манастир.

1861 г. — Земетресение в Югозападна България.

1872 г. — Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново като митрополит на Търновската епархия.

1902 г. — Във Великобритания за първи път като доказателство за вина са използвани пръстови отпечатъци, снети от мястото на престъплението.

1907 г. — Осъществен е първият свободен контролируем вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята от французина Пол Корню.

1922 г. — В Ал Азизия, Либия, е измерена най-високата температура на сянка в света - 57.8 °C.

1923 г. — В Мъглиж, Казънлъшко, преждевременно избухва Септемврийското въстание, организирано от БКП в съюз с БЗНС.

1941 г. — Край Добрич са спуснати с парашути две групи по 5 души българи – инструктори за партизанското движение, начело с Атанас Дамянов и Груди Филипов, изпратени от съветското разузнаване.

1943 г. — България във Втората световна война: провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък.

1953 г. — Никита Хрушчов е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.

1962 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Кралство Лаос.

1962 г. — За дванадесети път Елвис Пресли оглавява британския хит-парад с песента She is Not You.

1965 г. — В САЩ се появява сингъла Yesterday на музикалната група Бийтълс.

1976 г. — В Улан Батор Людмила Живкова подписва план за научно и културно сътрудничество с Монголия за 1976-1980.

1993 г. — Израел и Организацията за освобождение на Палестина подписват Договори от Осло, инициирани от Норвегия, като част от мирния процес в Израелско-палестинския конфликт.

1996 г. — Оригинал на История славянобългарска на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон (Света гора), но по-късно е върнат обратно.

1999 г. — Взривен е 8-етажен жилищен блок в Москва, Русия. Загиват 124 души.

2008 г. — В Делхи, Индия, избухват поредица от бомбени експлозии, които убиват 30 души и раняват други 130.

Родени

64 — Юлия Флавия, дъщеря на римския император Тит и Марция Фурнила († 91)

1087 г. — Йоан II Комнин, византийски император († 1143 г.)

1739 г. — Григорий Потьомкин, руски държавник († 1791 г.)

1818 г. — Гюстав Емар, френски писател († 1883 г.)

1819 г. — Клара Шуман, германска музикантка и композиторка († 1896 г.)

1853 г. — Ханс Кристиан Йоахим Грам, датски микробиолог († 1938 г.)

1856 г. — Артур Кьониг, германски физиолог († 1901 г.)

1860 г. — Джордж Пършинг, американски генерал († 1948 г.)

1863 г. — Артър Хендерсън, британски политик, Нобелов лауреат през 1934 († 1935 г.)

1866 г. — Адолф Майер, швейцарски психиатър († 1950 г.)

1874 г. — Арнолд Шьонберг, австрийски композитор († 1971 г.)

1876 г. — Шъруд Андерсън, американски писател († 1941 г.)

1888 г. — Иван Антипов-Каратаев, руски почвовед († 1965 г.)

1889 г. — Пиер Рьоверди, френски поет († 1960 г.)

1891 г. — Атанас Стефанов, български военен деец († 1944 г.)

1894 г. — Джон Пристли, английски писател и драматург († 1984 г.)

1894 г. — Юлиян Тувим, полски поет († 1953 г.)

1903 г. — Клодет Колбер, американска актриса от френски произход († 1996 г.)

1914 г. — Аспарух Сариев, български актьор

1916 г. — Роалд Дал, уелски писател († 1990 г.)

1918 г. — Атанас Ставрев, български футболист и съдия († 1990 г.)

1923 г. — Атанас Трайков, български актьор († 1994 г.)

1924 г. — Морис Жар, френски композитор и диригент († 2009 г.)

1927 г. — Дзанис Дзанетакис, министър-председател на Гърция († 2010 г.)

1929 г. — Николай Гяуров, български оперен певец († 2004 г.)

1940 г. — Оскар Ариас Санчес, президент на Коста Рика, Нобелов лауреат

1942 г. — Бела Кароли, румънски треньор по спортна гимнастика

1944 г. — Жаклин Бисет, английска киноактриса

1953 г. — Мария Статулова, българска актриса

1961 г. — Дейв Мъстейн, американски музикант (Megadeth)

1967 г. — Майкъл Джонсън, американски спринтьор

1970 г. — Ким Сун-ил, южнокорейски преводач († 2004 г.)

1971 г. — Горан Иванишевич, хърватски тенисист

1982 г. — Живко Джуранов, български актьор

1982 г. — Сорая Арнелас, испанска певица

1987 г. — Цветана Пиронкова, българска тенисистка

1993 г. — Найл Хоран, ирландски певец (One Direction)